Националните интереси - над всичко

Симеон Петров

- Господин Премянов, още в зародиша си тракийската организация ратува за ползотворни връзки с Русия. Един от нейните основатели - Капитан Петко войвода, ни остави дори завет да пазим и поддържаме дружбата с Русия. Не ви ли тревожат многото прояви на русофобство у нас напоследък, както и случилото се с "Южен поток"?
- Да, действително нашата организация още при създаването си е оценила високо ролята на Русия, както за Освобождението на България,  обявяването на нейната независимост, така и за защитата й на тракийци. И въпросът не е до емоции, а до реални исторически факти за подкрепата и помощта на Русия, но и много примери за успешно взаимодействие и взаимно духовно обогатяване от древността до днес. Още повече, че то се скрепява на основата на православието и славянството. Вярата в тях е давала сили на тракийци да издържат гнета на робството, да се вдигнат на оръжие срещу могъщата Османска империя, да издържат орисията си на бежанци.
Затова не може да не ни смущава русофобията, която за съжаление стига дори до патологични случаи, каквото е предложението да се преименува храм-паметникът "Св. Ал. Невски". Затуй не може да не ни смущават непремерените изявления срещу Русия и Путин на министри и политици. Вече изразихме позицията на тракийската организация във връзка с някои смущаващи нас и обществото изказвания на президента Росен Плевнелиев, който още в първите си дни като държавен глава заяви, че за него няма път на Изток, неговият път води само на Запад. Фактът, че страната ни е член на Европейския съюз и НАТО, не може да оправдае тези необмислени и прибързани политически изказвания, които са повече в чужда угода и противоречат на българските национални интереси. Още повече, че имаме достатъчни примери в поведението на държавници от други страни членки на ЕС - Унгария, Чехия, Словакия и други, които се държат много по-дипломатично. Те са сдържани в оценките за санкциите срещу Русия, защото искат да запазят икономическите си връзки с нея, а когато нещата засегнат националните им интереси, те дори потропват на масата в Брюксел.
- А сега, след като Владимир Путин обяви, че спира "Южен поток", като че ли чашата преля...
- Така е. Тъжното е, че "Южен поток" няма да го има, въпреки че корабите с тръбите още пристигат във Варна. А странното е, че всички досегашни премиери и енергийни министри се тупат по гърдите, че винаги са били за проекта, и се правят на учудени защо Путин го "сряза". И сега се разтърсиха къде са договорите, къде са писмата на Европейската комисия, Борисов притича до Юнкер в Брюксел, който му обеща не нещо реално, а "майчина грижа", както се обещава на сираче. Последните няколко правителства са виновни за тъжния край на един проект, който щеше да ни направи енергийно независими и щеше да осигури работни места при изграждането му, както и доходи от таксите за пренос през страната. Но по всичко изглежда връзките с Москва относно "Южен поток" прекъсна служебното правителство на проф. Георги Близнашки, за което е отговорен президентът Росен Плевнелиев.
- И сега тръбата ще мине през Турция.
- Ние досега бяхме зависими от Турция предимно идеологически, с опитите й да прокарва пряко или косвено политиката си на неоосманизъм, да насажда ислямизма, а в районите, в които живеят българи мохамедани, работи за отродяването им, за отчуждаване от българския корен, дори ги турцизира. Тези дни бе съобщено, че три мюсюлмански училища - в Русе, Шумен и Момчилград, се издържат от Турция. А сега, ако наистина руската тръба премине през южната ни съседка, ще зависим и енергийно от нея. Ще купуваме пак руски газ, но от Турция и на по-висока цена. Но все още има надежда, макар и много крехка - нашите управници да направят усилия "Южен поток" да се върне на мястото си.
- Има ли това връзка с тракийския въпрос?
- Резултатите от разговорите между Владимир Путин и Реджеп Ердоган имат пряко отношение към Тракийския въпрос. Русия и Турция ще строят газопровод, който в частта си по суша неминуемо ще легне върху земи - частна собственост на българи, избити или прогонени между 1913 и 1925 година, когато близо половин милион души изгубиха плодовете на своя труд и живот в резултат на първата в най-новата ни история на Балканите геноцидна акция на правителство и на армията. Днешната власт на Турция, с която имаме приятелски отношения, не е виновна за конфискуването на милиони декари частна българска земя. Но тя, заедно с българското правителство, има пряка отговорност (както е и според Резолюцията на Европейския парламент) за решаването на този исторически, политически и материален проблем. Настояваме позициите на стотиците хиляди потомци на тракийските и малоазийските българи да бъдат чути и разгледани на преки българо-турски разговори, чийто успешен завършек може да стане пример за подражание на Балканите, в Европа и в света.