На лов трябва да си слушаш кучето

Ловът с куче е най-богатият от емоционална гледна точка. Винаги сме имали куче. Преди няколко години с баща ми взехме две лайки за едър лов. Те станаха членове на семейството. Женската част на фамилията ни предупреди, че ако нещо стане с кучетата, е по-добре и ние да не се прибираме от лов.
Решихме да ги ползваме за пернато. Оказаха се изключително добри в пъдпъдъчия лов. Който го е видял, не вярва. Не правят класическа стойка, но винаги държат под око ловците. Опашките им започват да се въртят като перка на самолет, когато усетят животното.
Сменят си начина на ловуване в зависимост от дивеча. Винаги поглеждат през рамо и подгонват само тогава, когато видят, че си готов. Ние си имаме наши си знаци. Правят перфектен апорт. Е, когато баща ми е на лов, винаги слагат само в неговата ръка.
Връзката между ловеца и кучето му е както между родител и дете. В един момент възпитателният процес се обръща в обратна посока. Много пъти съм констатирал, че кучетата са значително по-интелигентни от стопаните си.
За да имаш успех в лова, трябва да си слушаш кучето. Когато си паснат ловец и куче, емоционалната връзка между тях по време на лов става телепатична. Бил съм свидетел как тъгува кучето, когато умре стопанинът му, как престава да се храни.
Познавам и ловци, на които кучетата им загинаха по време на лов. С години не могат да ги прежалят. Кучетата са най-красивите участници в лова.

Георги Минчев (вдясно) с баща си (в средата) след успешен лов на гъски

Разказано от Георги Минчев