Трапер

Рибарите, които често ходят на Пожаревския язовир, помнят бивака му като част от картината на гьола. Седем години подред Вальо Петков - Пецата, опъва палатката и нарежда въдиците от май до октомври.
Безработицата и обгарянията, получени при трудова злополука, го принудили удоволствието му от рибарлъка да стане ежедневие.
Избрал гьола на село Пожарево не защото има много риба, а защото е близо до Божурище, където живее семейството му. От време на време ходи да се изкъпе и да нагледа за няколко часа семейните дела. Но по-често жена му и дъщерите му идват на свиждане.
Ежедневно Пецата се социализира в селската кръчма:
- Това ми е офиса, а Иванка - кръчмарката, ми е и секретарка, и лекар, и сестра, и ...
Веднъж "докато вършел бизнес в офиса", му откраднали всичките такъми.
- Майната му. Да сме живи и здрави - маха с ръка Вальо.
Докато чака удара на големия шаран, Вальо се задоволява с по няколко едри каракуди на ден. Кара я като при натурално-стоково стопанство. Разменя рибата за хляб, домати, картофи, бира и други провизии. Пари не играят.
Не му е скучно. Всеки ден минава някой приятел - я да полови риба, я да сподели с Вальо бутилка ракия на тиферич. Завързва и нови запознанства. На един ще помогне със стръв, на друг с акъл, на трети ще организира изтеглянето на падналия в язовира автомобил... Досега е извадил три.
Вальо говори за себе си като за трапер:
- Легна вечер в палатката и чувам охльовите как пълзят по дърветата.
По традиция рождения си ден - 10 септември, Пецата празнува на гьола с печено агне сред семейството и приятели. И става купон в заведение не с пет, а с милион звезди.

Пецата на своя бивак