Голямото коледно преяждане

Коледните празници прибавят към теглото на всеки от нас средно по 5 кг, сочат изчисленията на американски диетолози. Те са пресметнали, че за да се изразходва енергията от парче коледен пирог с месо или една печена наденица (250 ккал), са необходими 45 мин. тенис на маса или 42 мин. каране на велосипед, 300-те калории на 112-грамовото парче коледен пай може да бъдат изразходвани с 45 мин. аеробика, а парчето маслена торта (300 ккал) иска 90 мин. копаене в градината. Медиците са категорични, че киселините, газовете и подутият корем са най-малката беда от последиците от празничното преяждане.

Да се учим от бебетата как да ядем

препоръчва д-р Линда Бейкън, диетоложка от Сити Колидж в Сан Франциско. Тя припомня, че новородените плачат и протестират, когато са гладни, и спират да ядат, когато се почувстват комфортно.
Дали човек е гладен или сит, отговорността е предимно на хормона лептин (на старогръцки - слаб), наричан още хормон на ситостта. Той се произвежда от мастните клетки. Попаднал в кръвта, той се транспортира до хипоталамуса, който казва на мозъка кога човек трябва да спре да яде, защото необходимостта от енергия вече е задоволена. Тогава и тялото ни знае колко енергия има, за да изгори мазнините. С трупането на излишни килограми и при лептинова резистентност системата започва да работи все по-трудно, производството на хормона се увеличава, информацията за ситост не стига до мозъка, въпреки че тялото вече не гладува, но желанието за храна продължава. Така мозъкът става все по-малко чувствителен към лептина и това затруднява неговата функция. Освен това високите нива на лептин притъпяват чувството за сладък вкус и човек има нужда от повече сладко.

Вредите

които преяждането нанася, не са само върху храносмилателната система. Особено чувствителни към честите преяждания са панкреасът, стомахът и жлъчката, защото храносмилането се осъществява до голяма степен от тях. Те трябва да отделят адекватно на погълнатата храна количество жлъчен, панкреасен и стомашен сок. Продължителното натоварване с необичайно големи количества храна води до дразнене на храносмилателната система. Например за кардиолозите не е изненада, че около коледните празници зачестяват хипертоничните кризи. На пръв поглед вината е в повечето кисело зеле, туршиите и всичко "забранено и вкусно", което сме погълнали на празничната трапеза или на гости, в повечето цигари, изпушени в дългите вечери с приятели. За кардиолозите в целия цивилизован свят зимните празници са свързани с по-честите случаи на стенокардни пристъпи, инфаркти и инсулти.
Сред основните препоръки на диетолозите е

да не бъркаме глада с жаждата

Често в следобедните часове човек има усещане за глад, а всъщност е жаден. Затова диетолозите препоръчват първо да изпием чаша чай или вода и ако четвърт час след това продължаваме да чувстваме глад, да посегнем към храна. За да се избегне празничното преяждане, учените препоръчват, преди да посегнем към храната, да изпием чаша вода (не алкохол и безалкохолна напитка!), да ставаме често от трапезата и да танцуваме или да помогнем на домакинята.
И да не забравяме, че чаша кока-кола ни дава 120 ккал, а 1 г алкохол (втори по калоричност след мазнините) е 7 ккал. 100 мг водка (280 ккал) се равняват на 100 г франзела или на 70 г захар и за да ги изразходваме, трябва да ринем сняг близо 30 мин.
Редом с преяждането след празничните трапези се жалваме и от... препиване, последвано от махмурлук. Той е съвкупност от неприятни физиологични ефекти, сред които дехидратация, умора, главоболие, гадене, диария, слабост в мускулите, затруднена концентрация, безпокойство, раздразнителност, чувствителност към светлина и шум, както и нарушен сън. Причината е, че етанолът (етилов алкохол) е диуретик и като такъв има дехидратиращ ефект, на което се дължат главоболието, силната жажда и умората. Алкохолът дехидратира, предизвиквайки човек да отдели около 1 л урина в рамките само на няколко часа, дразни стомаха и стимулира отделянето на повече киселини, които създават чувство на парене. Много алкохолни напитки съдържат конгенератори, които са биопродукти, прибавени в напитката за вкус или отделили се естествено в процеса на производството. Напитките, които съдържат предимно етанол (като водка или джин), стават причина за по-малко махмурлуци, отколкото тези, съдържащи конгенератори (вино и уиски), смятат учените. Дехидратацията кара мозъка да се свие съвсем леко, при което се променя налягането в черепната кутия. Това е и причината за главоболието. То може да бъде смекчено, ако се пият обилни количества вода преди и след консумацията на алкохол. При махмурлук мнозина сутрин посягат към бира, позовавайки се на принципа, че "клин - клин избива", но забравят, че последният остава. Затова е по-добре човек да се опре на народните лекове - закуска с шкембе чорба, месен бульон или зеленчукова супа, или изпиване на чаша "зелева чорба", или чайове от мента, женшен и др.