Очаквам по-мощна вълна от протести

Николай Милчев Николов е на 27 г., от София. Завършил е финанси и управление на човешките ресурси и работи като статистик в известна социологическа агенция. 



Политиката на орязване на бюджети, на затягане на колани, скандалите, хулиганското поведение и какво ли още не свалят от власт


- Г-н Николов, разкажете малко по-подробно за професията си.
- В момента съм статистик-аналитик в една социологическа агенция. Когато правим политически или маркетингови проучвания, отговарям първо за въпросника, който е по дадена тема, след това за самия метод за създаване на анкетата - как се прави, как се провежда, как се извършва. Накрая правя първичен анализ на получените данни.
- Сложен ли е процесът по формиране на въпросниците за подобни проучвания?
- Зависи от самия клиент, от това на какво иска да се наблегне, има ли специфика в темата или не.
- Има ли опасност клиентът да "изкриви" проучването с изискванията си?
- По-скоро клиентът ни дава насока за това, което го интересува. В противен случай, ако той определя какво и как да питаме, ще се получи информация, която няма да е полезна за самия него. Ако той наблегне само на един аспект, който конкретно го интересува, ще се получат грешни данни. Подобни изкривявания не са от полза за никого.
- Кои са темите, които интересуват най-много хората, работещи с вас?
- Зависи. Понякога правим политически проучвания - за политическата обстановка в страната, за доверието в институциите. Случвало се е да получаваме поръчки от различни министерства за по-специфични въпроси - земеделие, образование... Основно обаче правим маркетингови проучвания.
- От всички проучвания, които сте правили, кое ви се струва най-интересно като резултати и изводи?
- Всички са интересни сами по себе си. От Министерството на бедствията и авариите например имахме поръчка за изследване във връзка със земетресенията. Оказа се, че при подобна ситуация повечето хора не знаят как да реагират. Има хора, които наистина не са подготвени и са готови да се скрият на неподходящи места като например в мазето на жилищната сграда. Има и такива, които смятат, че първото нещо, което трябва да грабнат в подобна спешна ситуация, са пари. Това не би могло да им помогне в подобна кризисна ситуация.
Интересно е да се наблюдават и причините, довели до нивата на доверие спрямо държавните институции и политическите партии.
- Все по-често подобни проучвания показват, че българите нямат доверие в институциите, на какво се дължи това?
- На новините, които хората чуват по телевизията - скачат данъци, увеличава се безработицата... Да не забравяме и всички скандали в Народното събрание. Виждаме как народните представители не събират кворум, а се карат по безсмислени въпроси. При такива ситуации спада и доверието към Народното събрание. Само преди няколко дни телевизионно предаване излъчи кадри, на които синдикалист и икономист се бият. Това също е една от причините за недоверие към политическите лица и синдикалните лидери. Подобно бабаитско поведение поражда негативни резултати след себе си.
- Може ли тези негативни нагласи към институциите и политиците да се променят по някакъв начин?
- Възможно е, ако започнем да виждаме по-често позитивни новини, ако се случват хубави неща. И ако политиците станат по-отговорни.
- Има ли тема, която да получава положителни коментари от страна на респондентите?
- Често отчитаме доверие към Европейския съюз. Може би това се дължи на факта, че хората не виждат пряко какво се случва там. Те не приемат ЕС като нещо лошо, а по-скоро като източник на финансиране...
- В същото време обаче има и проучвания, които сочат, че евроскептицизмът не само в Европа, но и в България се засилва...
- Със сигурност има и хора, които не вярват в ЕС, но голяма част все пак смятат, че той може да доведе до нещо хубаво и добро.
- Какво издига и какво сваля имената в българската политика?
- Всичко зависи от решенията, които взимат. Както и от поведението им. Политиката на орязване на бюджети, на затягане на колани, скандалите, хулиганското поведение и какво ли още не свалят от власт.
- Смятате ли, че има място в политиката за вас. И ако да - като какъв?
- Надявам се да има. Въпросът е дали ще го позволят - партията, гражданите и избирателите. Важното е, че имам желание и смятам, че има какво да предложа.
- Не сте завършил статистика или социология в университета, това пречка ли е или предимство?
- Не всеки, който завърши висше образование, работи по специалността си. Въпреки това, ако нямаш никаква диплома, е много вероятно никой да не те вземе на работа. В такива случаи стажуването е много важно. Все пак, когато вземеш шофьорска книжка, не ставаш веднага шофьор, не документът прави един човек специалист, а опитът.
- Какво кара младите хора да търсят реализацията си извън специалността, от която са се дипломирали?
- Причините трябва да се търсят още в средното образование. Хубаво е още тогава да получиш насока с какво искаш да се занимаваш първо като бакалавър, а след това и като магистър. През последните години много студенти се дипломират като икономисти, финансисти и юристи, последва подчертано засилване на интереса към IT сектора. В същото време има недостиг на инженери и специалисти в определени области. След дипломирането си човек по-скоро се ориентира към сфери, които му носят добро заплащане, независимо от образованието.
- Необходими ли са някакви промени, които да обвържат образованието с пазара на труда, за да се избегне прекалената концентрация на многобройни кадри от малко специалности?
- Определено да. Трябва да има по-чести срещи между бизнеса и образованието. Работодателите трябва да работят съвместно с преподавателите и университетите, да споделят от какви кадри се нуждаят. Може би било подходящо да се изготви някакъв класификатор на свободните работни места и необходимите служители.
- Много млади хора търсят реализацията си в чужбина, на какво се дължи това?
- Може би за да избягат от България и от всички неща, които се случват с администрацията, политиката и какво ли още не. И все пак мисля, че го правят главно заради заплащането там. Заплатата, която получават в чужбина, дори и да не е много висока, им позволява да отделят по 100-200, дори повече евро, които да изпратят обратно тук. За българските стандарти това е една много голяма финансова помощ.
- Може ли процесът на изтичане на мозъци да бъде спрян?
- Не знам какво трябва да се направи. Не вярвам, че лесно може да достигнем нивата на държавите с развити пазари и добро равнище на заплащане. Трябва да можем да предлагаме същите условия на труд като големите и икономически стабилни държави. Както и съответното заплащане. С настоящата ни икономика това ми се струва невъзможно.
- Защо?
- Няма я.
- Има ли начин икономиката да се възроди?
- Може би само с голяма финансова инжекция.
- През последните две години станахме свидетели на многобройни протести, не се ли изхаби зарядът на гражданското недоволство?
- Наистина протестна енергия почти не остана, но само в политическия смисъл на думата. Очаквам нова, по-мощна вълна от протести на базата на икономически искания.
- Какво би ви накарало да излезете на протест?
- Много неща, но не всичко. Има и протести, които по никакъв начин не бих подкрепял.
- Има ли кауза, която да обединява българите?
- Да, България.
- Вие самият мислили ли сте да търсите реализация в чужбина?
- Минавало ми е през акъла. Реално погледнато, ако има добри условия, защо не. Въпросът е какво следва, ако замина. Все пак, ако има работа тук, предпочитам да остана.
- С еднопосочен или двупосочен билет бихте заминали?
- Може би в крайна сметка ще е двупосочен. Бих искал, ако замина, да се върна след няколко години. Най-малкото, за да видя какво е станало, след като съм си тръгнал.
- Ако заминете за чужбина, кое ще е хубавото, с което ще споменавате България, и кое ще е лошото, което ще искате да забравите?
- Христо Стоичков и киселото мляко. Шегувам се! Въпреки всички несгоди, в България има много стойностни хора. Има много добри хора, с чувство за хумор, весели, знаещи как да се забавляват. Честни, свестни и достойни хора, приятели. Най-много биха ми липсвали хората. За лошите неща... За съжаление цялата машина на държавата се опитва да смачка тези иначе добри хора.
- За какво мечтаете?
- За щастлив живот - хубава работа, истински приятели, щастливо и голямо семейство, финансова независимост.
- Какво очаквате да ви се случи през новата 2015 г.?
- Във всички наши изследвания голяма част от анкетираните казват, че годината, която приключва, е най-лошата, която са имали. Но очакват с нетърпение следващата, за която се надяват да е по-добра. И аз се присъединявам към тях в надеждата, че 2015 г. ще е по-добра от тази година.
- Какво ще пожелаете на читателите на ДУМА за новата година?
- Здраве и надежда.