Депутати променят закона за научните титли

Депутати от БСП, "Атака" и ГЕРБ внесоха в последните дни в парламента три законопроекта за промени в Закона за развитието на академичния състав. Активността е изненадваща, тъй като още с приемането на този закон, премахнал ВАК, изработен от ексминистър Сергей Игнатов и действащ от началото на 2011 г., научната общност възрази срещу безконтролното присъждане на научни степени и длъжности, въведено с него. Близо 2000 професори и доценти произведоха сами за себе си с журита на място висшите училища и научните институти за последните 4 години, без да има изискване за каквито и да било научни постижения към кандидатите. И учените от БАН, и Съветът на ректорите от почти две години настояват да се добавят в закона поне минимални изисквания за научните степени и длъжности, но законотворците оставаха "глухи".
Два от проектите не засягат основния порок на закона. Внесеният от Светла Бъчварова и още 5 депутати от БСП проект предвижда да се удължат с 2 години четирите години срок, в който от заварените от новия закон през 2011 г. асистенти  се изискваше да защитят докторска степен. Който не е успял да го направи, от януари 2016 г. следва да се върне на длъжност асистент със съответно намаляване на заплатата. Само една година удължаване на срока предвижда пък проектът, внесен от Борислав Великов, Милена Дамянова и още 8 депутати от мнозинството.
Третият проект обаче - на проф. Станислав Станилов от "Атака", внася изменения именно в посока прекратяване на безхаберния "конвейер" за производство на титли. Той предвижда изисквания за заемането на длъжности и получаването на научни степени. Вместо сегашните журита, проектът предвижда научни комисии със заповед на ректора, но с членове, подбрани с жребий от Национална листа на научните комисии - професори и доценти по направления. В комисиите за конкурса трябва да има 5 или 7 членове според длъжността, вътрешни и външни за вуза или института. Комисията задължително се произнася при сигнал за плагиатство, е записал проф. Станилов, тъй като у нас случаите на плагиатство вече не са редки. Рецензиите и документите от конкурсите се публикуват и остават публични поне 5 години след конкурса, а не няколко дни, както е практиката сега. Кандидатите ще защитават дисертационната теза с отговори на въпроси пред комисията, а гласуването става тайно. Факултетните и научните съвети може да оценяват конкурси, ако поне една трета от членовете им са професори или доктори на науките. Създава се Национална агенция за научна апелация (НААА), която ще се произнася по жалбите, а не съдът, както е сега. В нея влизат само хабилитирани лица със степен "доктор на науките" и 10 години стаж по специалността. За пръв път се предвижда възражение по конкурс да може да внасят и неучаствали учени от същата област, и то от цялата страна. Ако вузът не уважи решение на НААА, това може да е основание за санкции при акредитацията му. За върнатия от НААА случай се назначават трима арбитри.
Проектът предвижда минимални изисквания за степените и длъжностите да се издадат с акт на просветния министър, а конкретните академични структури могат да въвеждат и свои по-високи изисквания.