Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

21 Септември 2018 | Петък
 
вход регистрирай се

Памет

Любомир Пипков - самобитният

Няма изкуство, което стои вън от обществения живот, вън от активността на света, която се обуславя от политическото мислене и действие, казва един от най-големите ни композитори

Богомил Колев

23. Декември 2014 , брой: 297   3258   0
Снимка
Владимир Димитров-Майстора (с дългата бяла брада) заедно с Любомир Пипков, Христо Бръмбаров и др. на световен конгрес във Вроцлав, Полша (1947 г.)

Любомир Пипков е роден през 1904 г. в гр. Ловеч. Баща му Панайот Пипков е бил странстващ музикант. В семейството на народния музикант - кларнетиста Христо Пипков, той свиква с митарствата и преселничеството от град на град.
Любомир Пипков, също като баща си, има многостранни интереси. Занимава се с рисуване, поезия, прави критични оценки на драматични спектакли, участва в литературни дискусии. В дома му имало пиано, а неговата майка Недка Стефанова се отличавала с богат репертоар от народни песни. През 1919 г. Любомир постъпва в Софийското музикално училище. Семейството му също се премества в София. Определено време той учи при Иван Торчанов - известно име в областта на изпълнителското изкуство и клавирната педагогия, както и при Хенрих Визнер, възпитал много пианисти и педагози.
За разлика от други известни пианисти композитори, Любомир Пипков не придавал особено значение на пианото за професионалното си развитие и усъвършенстване. Приоритет за него била фантазията, логиката на мисълта. Сериозните му творчески изяви започват с една поема, 3 драматични клавирни прелюда, 22 вариации на пиано. Тези произведения са изпълнени от самия композитор в авторска концертна програма в софийската зала "Славейков" през 1928 г. Във втората част той изпълнява още пет пиеси от своя "Детски албум".
По време на антифашисткото въстание през септември 1923 г. Любомир Пипков е още в музикалното училище. Добри Христов, един от обичаните учители на Л. Пипков, през декември 1929 г. отбелязва, че във всички свои творения и писания Пипков изхожда от "критериите на европейското изкуство", чиято част е и българската музика. Докато Христов принадлежи към "регионалната предкласическа подготвителна мисия" на своето поколение, Пипков и другите млади композитори са завладяни от амбицията да доведат българската национална музика на равнището на съвременната европейска музика - "и като професионализъм, и като идейно-художествена стилистика".
Вторият период от музикалната биография на Любомир Пипков е свързан с Париж. Музикалният живот във френската столица през двадесетте години на XX в. е по-пъстър и многолик, по-богат и противоречив. Българският музикант попада в реномираното музикално-учебно заведение "Екол нормал дьо мюзик" в класа на взискателния учител Пол Дюка, който укрепва неговото самочувствие, посочва му точната мярка, която превръща изразните средства в голямо изкуство, събужда национално чувство, връща го към чистите извори на един български национален изказ, "изказ, елиминирал буржоазно-еснафския сантиментализъм и естетичните приумици на авангарда".
Като ученик на Дюка през 1928-1930 г. в първите си авторски концерти Любомир Пипков се захваща с разработки на народни песни. Рязкото увеличаване на фолклорните елементи за сметка на елегично-лиричните подчертава процесите на "освобождаване на национално ангажираната интонация за сметка на фолклорни първоизточници". Новият начин на мислене и творчество личи и в "Тракия", и в "Конници". Втората програма на композиционния концерт на Л. Пипков със седемте народни песни, Фурнаджиевата "Конници", цигулковата соната показва посоката, в която е тръгнал композиторът - той вече се изявява като социално пробуден, за да остане завинаги като самобитен творец с ярък личен стил.
През 1932 г. Любомир Пипков се завръща в България. Заема свободната длъжност хормайстор в Народната опера. В продължение на 12 години ръководи прекрасен певчески състав. Към студентското творчество на Пипков трябва да се отнесат скиците на операта "Янините девет братя" - мрачна народна балада, заела централно място в неговата творческа биография, която повторно е представена чак през 1961 г. и "отново е забравена". През 20-те години творчеството на Пипков е подвластно на камерния жанр. Дотогава е написал 22 вариации за пиано, 3 драматични прелюдии по Метерлинк, 2 поеми за пиано. След Втората световна война Пипков създава любовно-лиричната опера с черти на героично-епична драма в последното действие - "Момчил", творба, по-близка до романтичните традиции на XIX в.
Любомир Пипков постепенно се оказва в центъра на музикалния живот в страната и става директор на Софийската народна опера. От 1947 г. е председател на Съюза на българските композитори. Неговата най-популярна авторска песен "Шумете, дебри и балкани" много прилича и подхожда по съдържание на текста, революционния патос и музикалното въздействие на Чинтуловите песни от епохата на Възраждането. Пипков създава и някои химни, като този на българските въстаници и др. Между масовите песни, обикнати и изпълнявани от хоровата самодейност, могат да се посочат "Песен за малкия чирак", "Кантата за дружбата", "Обичам те, родино". През 50-те и 60-те години на миналия век двете условно разделени направления в самодейността - масовата песен и художествената, са еднакво застъпени в творчеството на композитора. Редно е да се посочат "Чуди се баба, мае се", "Царевица ранна", "Нани ми, нани Дамянчо", "Жълта пеперуда" и "На нивата".
Любомир Пипков е много продуктивен композитор. В творческата му биография има масови, хорови и солови песни, инструментални концерти, симфонични, камерни ансамбли, големи вокално-инструментални форми, пиеси за соло инструмент, филмова и театрална музика, 95 опуса след Втората световна война, последният от които е завършен през 1974 г. През 40-те и 50-те години на миналия век той създава много песни, симфонични камерни творби, кантати и филмова музика, между които "Героична увертюра", "Вариации върху една албанска песен", "Втора симфония", "Втори струнен квартет". Пипков е най-търсеният композитор за филми с героична тематика - "Тревога", "Септемврийци", "Царска милост", "Командирът на отряда", както и за идентични драматични постановки - "Вратите се затварят" от Георги Джагаров и "Лайпциг 33" от Крум Кюлявков. Пипков дава простор на своя хуманизъм, състрадание, съчувствие и социална обвързаност.
В своя статия от 1971 г. Любомир Пипков заявява: "Необходимо е да осъзнаваме, че няма изкуство, което стои вън от обществения живот, вън от активността на света, която се обуславя от политическото мислене и действие". В "Оратория за нашето време" героят, който всъщност е самият композитор, предупреждава човечеството в епохата на Студената война за надвисналата ядрена катастрофа и призовава към будна, честна световна съвест.
Известният български композитор Любомир Пипков умира внезапно в София на 9 май 1974 г. Той остави за потомството и неговите приемници богато наследство. Неговият живот и творческа дейност, с признати приноси към музикалното изкуство, ще останат завинаги в музикалната летопис на България. Творческата дейност на именития композитор са достоен пример за бъдните поколения музиканти и композитори.
 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"