С огъня шега не бива

Тази година, според китайския хороскоп, е годината на Дървената овца (или Дървената коза - на кой както му харесва). Твърди се, че тя обичала хармонията и спокойствието. Единственото, от което се страхува "дървеното животинче", е огънят. А с огъня шега не бива, в това се убедихме през последните две години. Добре би било, ако сме си научили урока и запретнем ръкави, за да поработим за истинско спокойствие и хармония. А събитията, които ни очакват през новата година, съвсем не са малко: парламентарни и президентски избори, важни срещи, тържествени юбилеи - нека не забравяме, че на 9 май тази година светът ще отпразнува 70-годишния юбилей от победата над фашизма.
Основни теми и през 2015 година ще бъдат събития, чийто старт бе даден още през миналата. Вниманието на световната общност отново ще бъде прикована към Украйна, към ситуацията с антируските санкции от страна на САЩ и европейските страни и новата студена война между Москва и Запада. Светът, разбира се, внимателно ще следи и преговорите за признаването на държавата Палестина, за решаването на иранския ядрен проблем.
Европа има свой дневен ред за тази година. Европейският парламент обяви 2015 г. за Европейска година за развитие. Девизът й е "Нашият свят, нашето достойнство, нашето бъдеще". Според евродепутатите политиката на сътрудничество за развитие има за първостепенна цел намаляването, а в дългосрочен план премахването на бедността. "Борбата с бедността в световен мащаб ще допринесе също така и за изграждането на по-стабилен, по-мирен, по-проспериращ и по-справедлив свят, който отразява взаимозависимостта между по-богатите и по-бедните страни", се казва във въвеждащия текст на позицията на Европейския парламент.
Не е много ясно как тези цели се връзват с антируските санкции, които болезнено удариха не само руснаците, но и европейците. И докато в Брюксел и Страсбург умуват за световното благоденствие, в самата Европа все повече привърженици печелят евроскептиците, което добре се видя на изборите за ЕП миналия май. Все по-силни стават позициите и на тези, които мечтаят за независимост.  Например на 24 април се очаква обявяването на независимостта на Каталония от Испания. Мадрид отдавна предупреди, че това няма как да стане, но каталонците са известни с упоритостта си.
 Няма как да бъдат подминати през тази година и такива теми като парламентарните избори във Великобритания през май и евентуалният референдум за излизането й от Евросъюза. Сегашният премиер Дейвид Камерън обеща, че ако отново спечели поста на "Даунинг стрийт", възнамерява да преразгледа отношенията между Лондон и Брюксел до провеждането през 2017 г. на референдум за излизане от общността.
И докато в Европа май наистина тръгнаха да се делят, на Изток набират сила интеграционните процеси. На 1 януари тази година светът се събуди с нова международна организация: започна да функционира новото интеграционно обединение - Евразийският икономически съюз (ЕАИС). В него участват Русия, Беларус, Казахстан и Армения, скоро към тях ще се присъедини и Киргизстан.
Тази година погледът на света ще бъде обърнат и отвъд Океана. През 2015 г. започва битката за Белия дом. Американските избиратели ще решават кой ще е новият президент едва през 2016 година, но предизборната кампания стартира още през тази. Сегашният американски лидер Барак Обама, чийто рейтинг напоследък падна до рекордно ниски нива, няма право да се кандидатира, тъй като кара втори мандат. Така че демократите, както и републиканците, скоро трябва да решат кого ще предложат за нов стопанин на Белия дом. Засега изглежда, че основният кандидат на демократите е бившата първа дама и бивш държавен секретар Хилъри Клинтън. Като нейн основен конкурент се сочи вицепрезидентът Джо Байдън. Той обаче трудно ще може да се разграничи от непопулярния Обама и шансовете му за Белия дом не са големи. При републиканците неяснотите са още по-големи. Съперникът на Обама на предишните избори Мит Ромни заяви още през 2012-а, че няма да се бори повече за президентския пост. Той обаче може и да промени решението си на фона на непрекъснато увеличаващия се брой негови привърженици. Негов конкурент може да бъде сенаторът от Кентъки Ранд Пол, който има доста радикални възгледи.
През тази година Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа ще чества своя 40-годишен юбилей. ОССЕ е част от институционалното наследство от епохата на Студената война. Тя е първоначално плах опит да се намери общ език между двете най-големи и силни държави, които 40 години се борят за политическо, военно и идеологическо господство над света. Впоследствие ОССЕ се развива, надгражда, поема инициативи, създава механизми за наблюдение и контрол, за да се стигне днес до авторитетната международна организация, която, може би не винаги обективна, развива дейност в една огромна част от света.
Изглежда обаче, че малцина помнят за какво именно се договориха през далечната 1975-а държавите в Хелзинки. Ако попитате някого какво все пак беше подписано там, със сигурност ще чуете в отговор нещо за "международното сътрудничество" и "правата на човека". Най-важното от Хелзинкските договорености обаче е признаването на ненарушимостта на границите, установени в Европа след Втората световна война.
Петнадесетте години по-късно обаче светът на Хелзинки започна да се руши. Първо изчезна границата между двете Германии (а с нея и цяла една държава - ГДР), после се разпадна СССР и Чехословакия, последва ги Югославия... Самата ОССЕ обаче изобщо не се смути от тези факти, напротив продължи бурна дейност за "урегулиране на конфликтите". Нейни наблюдатели кръстосваха Босна, Косово, сега действат в Донбас. При цялата си влиятелност ОССЕ си остава неформална организация. Тя няма устав, нито ясни принципи за работа, нито бюджет. Ето защо много страни биха искали тази бюрократична организация повече да отговаря на повелите на времето. Ето защо в началото на 2015 г. ще се състои важно съвещание на външните министри на страните участнички в ОССЕ. Срещата ще е изключително важна - на нея се очаква официално да бъдат "изправени и допълнени" Хелзинкските договорености.
Световната политика продължава бурното си развитие. Познавачите твърдят, че Дървената коза е миролюбиво животно - дано да е така, но истинският мир ще го постигнем само със собствени усилия. Днес все още малцина вярват, че разведряването ще стане бързо. Изглежда и през 2015-а все още няма да има пълна яснота. Засега полъхът от Студената война продължава да властва.