Европарите - много милиони с нула резултат

Усвояване и усвояемост - това са думите, споменавани най-често, когато се заговори за парите от еврофондовете. Това е и един от публично експлоатираните критерии за успешност на властта, която и да е тя, след приемането ни в ЕС. Управляващите не спират да се хвалят, изтъквайки все по-високи проценти усвоени средства и "спасени" милиони евро. Тези дни агенция БГНЕС публикува данни на вицепремиера по управление на европейските фондове Томислав Дончев, според които през 2015 г. страната ни трябва да усвои най-много средства от 2007 г. насам - общо 3,1 млрд. евро или по 258 млн. евро на месец. В противен случай парите ще бъдат загубени. Що за управляващи си избираме, щом очите им са вторачени единствено в увеличаване на процентите, а не в резултата?
Какъв е смисълът от европарите, ако стандартът ни на живот се е утаил трайно на европейското дъно, нещастни сме, задушени от масова бедност, мизерията в страната е като в романите на Дикенс, а доходите ни африкански? Парадоксално е, че така лелеяните от политиците проценти се увеличават, но заедно с тях се увеличават и трайно изпадналите от пазара на труда, обезверените, работещите бедни, неграмотните, младежите без квалификация и тези с ниско образование. Сегрегацията и социалните неравенства също. Би трябвало да е тъкмо обратното, защото нали идеята на европарите беше да подобрят качеството на живот едновременно на много хора и да намалят дисбалансите. Не да "оправят" днешния и бъдещия бит на единици, при това за поколения напред. Нито да се изсипят върху един или няколко големи градове в страната като рог на изобилието.
Лъжата е явна, а истината проста. Тя е в онова, за което мълчат политиците и чиновниците, заети с бодряшките рапорти пред обществото и пред Брюксел за усвоените европари. Темата на тяхното оглушително мълчание е свързана с ефекта от получените средства и неговата устойчивост. Какво се случва с европроектите, когато парите свършат? Остава ли нещо трайно след тях или просто едни са усвоили едни средства, отчели са ги и после всичко продължава по старому. Е, нещо остава, разбира се -

хиляди дипляни, флаери, плакати

химикалки, запалки, чадърчета. Стотици тефтери, флаш-памети, торбички, папки, блузки, вратовръзки, топки, балони и прочие аксесоари, съпътстващи всеки проект и предназначени за популяризирането му. А в цената на постигнатото се включва и националното съфинансиране по проектите.
Един от големите проблеми, не намиращ устойчиво решение у нас, е високата и трайна безработица, социалното изключване и бедността на хората с ниско образование и без професия. Той засяга всички етноси без изключение. Години наред държавният бюджет харчи пари за квалификация, преквалификация и краткосрочни курсове по програми на социалното министерство и Агенцията по заетостта. На практика обаче проблемът остава и засяга все повече хора. През последните години Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" (ОП РЧР), която разполага с общ бюджет от 2 374 122 531 лв., също се включи да насърчава икономическата активност и да развива пазара на труда чрез една от приоритетните си оси, в която има и най-много договорени средства - почти 635 млн. лв. и 1443 сключени договора.
Бюджетът за интергриране на уязвимите групи на пазара на труда е в размер на 596 774 620 лв., от които платени до момента са над половин милиард лева (503 867 251 лв.). Какъв е резултатът от всички тези усилия може да се види в таблицата (Таблица 1) с данните, взети от годишния доклад за изпълнението на Оперативната програма за 2013 г. Хиляди са получилите консултации и посредническа услуга за намиране на работа. Също толкова са посещавали курсове за повишаване на квалификацията и придобиване на ключови компетенции. Около половината от тях са били включени в заетост.
Ако спрем дотук с данните от отчета - всичко би изглеждало обнадеждаващо. Нека видим обаче какво се случва само година, след като тези хиляди хора са участвали в мерки за насърчаване на заетостта. Колко от тях са запазили работата си? Отговорът е - нито един. За всяка една от годините (от 2010 г. до 2013 г. включително)

 резултатът е един и същ - нулев

Това е "ефективността" от похарчените половин милиард лева. Това политиците няма да ни го кажат. За него те ще мълчат, кой обича да признава провалите си? В същото време с охота ще говорят колко много е направено, ще цитират числата с хилядите преминали курсове за квалификация, а също и милионите, дадени за това. И ще мълчат за ефекта. Защото той е никакъв.
Всъщност резултатът не е непредвидим, стига да се вгледаме в детайлите на финансираните проекти (общо 307), показани на страницата на Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България (ИСУН). Най-големият е на Агенцията по заетостта за 291 млн. лв. (почти половината от средствата по приоритетната ос) - "Нов избор - развитие и реализация". Свързан е с обучение за придобиване или повишаване на професионалната квалификация на безработни лица, регистрирани в бюро по труда, с цел последващо включване в заетост. В текста, описващ същността на проекта, има следното указание: "Приоритетно се удовлетворяват заявки на работодатели, предвиждащи бърза заетост с оглед достигане на годишните индикатори за изпълнение на проекта". Кратко и ясно. Важни са отчетът за годината, краткосрочната цел и

рапортът пред Брюксел

Истината за ефекта от усилията и изхарчените средства излиза наяве след една година и вече го знаем - няма такъв.
В друга процедура, наречена "Вземи живота си в свои ръце", са сключени 44 договора на обща стойност над 5 млн. лв. Няма смисъл да четете целите на всеки от проектите. Те са писани като под индиго, независимо къде са реализирани - във Враца, Добрич, Шумен, Полски Тръмбеш, Кюстендил или другаде, и най-общо звучат така: обединяване усилията на публичния, частния и неправителствения сектор в подкрепа на лицата от уязвимите групи; повишаване на икономическата им активност и интеграция с цел удължаване на активната им трудова дейност и създаване на условия за трайна заетост чрез предоставяне на обучение за придобиване на професионална квалификация и преквалификация. Вглеждайки се в детайлите, откриваме следните озадачаващи факти. В проект с бенефициент "Мода АРБ" ООД (117 110 лв.), в чийто фокус са обезкуражените лица сред маргинализираните общности с компактно ромско население в общините Берковица, Вършец, Чипровци, Георги Дамяново, Монтана, Бойчиновци, Медковец и Вълчедръм, е предвидено мотивационно обучение, целящо повишаване на компетентностите и социалните умения за самостоятелност. Темите, които ще бъдат разяснявани, са: "Ролята на принципа за равенство между половете и превенция на дискриминацията" и "Опазване на околната среда" в контекста на ОП РЧР. След приключването ще бъде направен подбор за включване в професионално обучение по специалност "Шивачество". Невероятно въображение трябва да притежава човек, за да свърже някак шивашката професия с екологията. Очевидно обаче това не е проблем нито за бенефициента на евросредствата, нито за онези, които са ги отпуснали.
В проекта на "Поляница" ЕООД - "От обучение към заетост" (167 899 лв.) "дигиталната компетентност" е посочена като иновативен момент и интересно съвременно решение за привличане на маргинализираните групи. Предвидено е провеждането на 6 курса с по 10 лица по "дигитална компетентност" с хорариум 46 часа. Аналогична иновация е използвана и от Сдружение "Знание-Айтос" в проекта му "Интегриране на уязвимите групи на пазара на труда" (171 521 лв.). Усилията са насочени към интеграция на лицата от уязвимите групи от Айтос, с. Руен и региона чрез обучение за придобиване на професионална квалификация "Оператор на компютър", ключова компетентност "Общуване на чужди езици" и осигуряване на заетост. Предвидено е идентифициране на обезкуражените лица сред маргинализираните общности (ромско население) и обучителен курс по ключова компетенция "Английски език" в рамките на 100 учебни часа! Тя ще допълва обучението по професионална квалификация "Оператор на компютър", предназначена за общо 60 лица от целевата група. Ако вече не знаехме крайния резултат от тези екзотични експерименти, можеше и да повярваме, че тези иновации ще сработят. Но не. Към края на 2013 г. ефектът е нулев.
***
Развитие на предприемачеството е другата насока в рамките на същата приоритетна ос, по която се насърчава икономическата активност. Одобрените за финансиране проекти са 1136, а договорените средства - 37 942 787 лв. (платени към момента 23 831 629 лв.). Идеята е да се стимулира развиването на самостоятелна стопанска дейност от безработни лица. Мониторинг на финансираните проекти сочи, че 18 млн. лв. са предвидени за Агенцията по заетостта. Тя трябва да възложи на външна организация да проучи нагласите за започване на самостоятелен бизнес сред безработните по региони и да предостави обучение срещу ваучери по част от професиите "Сътрудник в малък и среден бизнес" и "Сътрудник в бизнес услуги". Всъщност самото обучение се осъществява от външни доставчици. Агенцията е нещо като разпределителна пощенска кутия за евросредствата и глашатай на проекта, понеже е оставила за себе си ПР-кампанията, свързана отпечатването на 200 броя плакати и 69 125 хил. броя дипляни, 73 табла, 120 информационни табели, видеоклипове и пр.
Резултатът от усилията и похарчените до момента средства може да се види в таблицата с числата (Таблица 2), взети от годишния доклад за изпълнение на оперативната програма за 2013 г. Според тях обучение са завършили 15 644 безработни. Новосъздадените предприятия са 528. Година след приключване на финансирането броят лица, запазили работните си места в създадените компании, е... 18. С други думи, срещу изхарчени  почти 24 млн. лв.

имаме 18 работни места

Ако се питате защо такава е ефективността, ако въобще може да се говори за ефективност, то отговорът отново е пред очите на всички ни на страницата на ИСУН. Ето част от приключилите проекти (общо 408 към момента), финансирани с евросредства:
* Стартиране на дружество за управление на социален маркетинг "Никеа СМ" ЕООД - София (15 649 лв.). Осигуряване на трудови възнаграждения на самонаетото лице и наетия персонал за 3 месеца. Предприятието ще стартира дейността си с 2 бр. работни места - управител (собственик и бенефициент по договора) и маркетинг специалист. Изискванията за длъжността на маркетинг специалиста са средно образование и една година общ трудов стаж. 
* "Разкриване на детски кът за игри на открито" - бенефициент "Неделник М" ЕООД - Плевен (18 144 лв.). Основната цел на проекта е създаване на детски кът за игри, чрез който да се осигури заетост, повишаване на конкурентоспособността на безработното лице, както и да се повиши качеството на живот на хората в България чрез подобряване на човешкия капитал; постигане на високи (!) нива на заетост чрез развитие на предприемачество и собствена стопанска дейност; повишаване на производителността, достъп до качествено образование и учение (!) през целия живот; засилване на социалното включване и интеграция.
* "Разкриване на вечерен музикален клуб - дискотека", бенефициент - "Пешкова 2011" ЕООД - Червен бряг (19 896 лв.)
* "Нов шанс", бенефициент "Стройкорект-ГХ" ЕООД - Търговище (18 938 лв.). Целта на проекта е стартиране на самостоятелна стопанска дейност. Каква точно, не става ясно от публикуваната информация. В раздел "Производствена дейност" е посочено, че "Ще бъдат извършени услуги, съобразени изцяло с изискванията на клиентите", а при изработване на стратегия, че "ще се изработи от външноконсултантска фирма, която ще начертае пътя за развиване на фирмата в правилната посока".
* "Създаване на депо за търговия с дърва за огрев", бенефициент "ЯЧКИН" ЕООД -М онтана (19 561 лв.) В плана на проекта е записано: "Осигуряване на трудови възнаграждения на самонаетото лице и наетия персонал за не повече от 3 месеца".
* "Красота и стил у дома", бенефициент "4 МЕ ЛО" ЕООД - Варна (17 426 лв.) Като цел е посочено: "Разработване и утвърждаване трайно на пазара на предприятие, което ще предоставя услуги по изработка и предлагане на текстилни и художествени изделия с цел намаляване на безработицата в този сектор".                                 
* "Клуб "Фън Тайм", бенефициент "Александър Ангелов 2012" ЕООД - Попово (15 194 лв.). Предприятието е предвидено да "служи като място за забавление и развлечение на деца от всички възрасти. Включените в проекта ДМА ще осигурят необходимото разнообразие и комфорт на децата, за да станат редовни клиенти на заведението. За да бъдат максимално удовлетворяващи условията за клиентите и предлаганите им услуги, е необходимо да има и голямо разнообразие от напитки и пакетирани храни, лакове и аксесоари за нокти в отделения кът за самостоятелно изработване на маникюр, както и лакове и други продукти за коса в отделения кът за самостоятелно изработване на прически". За какво точно са похарчени европарите, не е много ясно - хем за деца, хем за лакове за нокти и за коса...
* "Валенус", бенефициент "Валенус" ЕООД - Варна (19 004 лв.). Ето част от записаното в проекта: "Стартирането и развитието на самостоятелна предприемаческа дейност - магазин за качествено българско бельо и трикотаж и разкриване на нови работни места, което води до осигуряване на по-висока заетост, доходи и социална интеграция".
* "Искам да стана като Бербатов", бенефициент "Младекс спорт" ЕООД - Варна (15 021 лв.). Ще бъдат наети в началото две, а впоследствие и повече спортни помещения за обучения по футзал, а за привличане на по-голям интерес у децата авторите на проекта обещават, че "ще подаряват (!) медали, купи и други награди" за постиженията на тренировки и състезания.
* "Уеб сайт социална мрежа за пазаруване - www.grabster.eu", бенефициент "Грабстер" ЕООД - Кнежа (18 387 лв.). Проектът е приключен, но уеб сайт с такъв адрес към момента не се открива. Наименованието е запазено през 2012 г., но няма доказателства, че принадлежи на бенефициента на проекта. Дори и да е негово, 18 387 лв. само заради едното име си е своеобразен връх в усвояването на евросредства и насърчаване на заетостта.
Още 605 проекта са в процес на изпълнение и не са по-различни от описаните. Още 107 млн. лв. ще бъдат разплатени. Какъв ще е ефектът от тях, ще разберем след година. Засега от изхарчените сумарно 528 млн. лв. само по първата приоритетна ос на ОП РЧР - за интегриране на уязвими групи на пазара на труда и насърчаване на заетост чрез развитие на предприемачество, имаме резултат: 18 лица, които са запазили работните си места. Всичко останало са красиви приказки, правилни отчети пред Брюксел, курсове за квалификации и преквалификации с видеоклипове, плакати, рекламни табели, дипляни и флаери. Всъщност едно голямо Нищо. И едни пари, изтекли в "правилна" посока.

Таблица 1

Интегриране на уязвими групи на пазара на труда. Числата в скобите се отнасят за представители на ромската общност. Данните са от Годишния доклад за изпълнението на ОП "Развитие на човешките ресурси" за 2013 г.


Таблица 2

Заетост чрез развитие на предприемачеството. Числата в скобите се отнасят за представители на ромската общност. Данните са от Годишния доклад за изпълнението на ОП "Развитие на човешките ресурси" за 2013 г.