Страх превзема Европа

"Германия е отворена към света и е либерална. Можем да се гордеем с това. Всеки, който си играе с неясни страхове и провокира омраза към чужденците, не говори от името на мнозинството". Това са думи на германския вицеканцлер Зигмар Габриел, който заедно с още 79 души участва в кампания на в. "Билд". Към призива на изданието "не на ксенофобията и да на разнообразието и толерантността" се присъединиха много известни личности, сред които външният министър Франк-Валтер Щайнмайер, бившият канцлер Герхард Шрьодер, финансовият министър Волфганг Шойбле и много други. Срещу надигащата се в Германия вълна от расизъм и ксенофобия се обяви и канцлерът Ангела Меркел. Но докато германските политици призовават към толерантност, в страната все повече хора се включват в понеделнишките ксенофобски демонстрации.
Какво всъщност се случва в Германия? Дошъл ли е краят на толерантността, с която отдавна се славят германците? Завръща ли се страхът от заливане на страната от емигранти?
От края на октомври движението ПЕГИДА ("Патриотични европейци срещу ислямизацията на Запада") всеки понеделник организира шествия в Дрезден. В първата демонстрация участваха само няколкостотин души. На последната бяха 18 000. Изглежда темата уцелва слабо място на обществото. Хиляди загрижени германци показват, че се страхуват от исляма, и дават израз на това с ритуалните си протестни маршове. Повечето германци не приемат мюсюлманските имигранти за истински германци. Това разрушава всички опити за интеграция на 4-милионната мюсюлманска диаспора. Изследване, публикувано от сп. "Шпигел", показва, че 27% от анкетираните общо 8000 души смятат, че мюсюлманите са "по-агресивни от тях самите", а 30% са убедени, че мюсюлманите отделят по-малко внимание на образованието си. Освен това 70% от участвалите в допитването смятат, че броят на мюсюлманите, живеещи в Германия, е по-голям от действителния. Почти една четвърт предполагат, че над 21% от населението в страната са привърженици на исляма, а всъщност това са едва 5 процента. В Германия живеят близо 4 милиона мюсюлмани, много от тях имат германски паспорт и водят съвсем мирен живот.
Според социологическо изследване на Цайт Онлайн, цитирано от Дойче веле, 73% от германските граждани се страхуват, че радикалният ислямизъм набира все повече скорост в Германия. Освен това 59% от запитаните са на мнение, че Германия приема прекалено много бежанци.
На митингите на ПЕГИДА обаче няма да чуете и видите радикални лозунги от типа на "Чужденците вън!" Не, там се развява германското знаме и най-често се скандира "Ние сме народът". Всъщност този лозунг е заимстван от демократичните протести преди падането на Берлинската стена. А и избраният ден на шествията - понеделник - също напомня за понеделнишките демонстрации, които преди 25 години доведоха до края на ГДР.
ПЕГИДА се представя за гражданска и либерална, а организаторите се обявяват против насилието. Шествията на движението наистина протичат мирно, поне засега. В началото ПЕГИДА се опълчваше срещу фанатиците-ислямисти, които обезглавяват жертвите си, че и показват кадрите от това в интернет. По-късно обаче енергията на участниците в понеделнишките демонстрации се насочи срещу исляма изобщо, т.е. една цяла религия се оказа изправена на позорния стълб. Напоследък пък все по-често се демонстрира въобще срещу всички, които уж застрашават западните общества. А в редиците на понеделнишките демонстрации има хора от най-различни слоеве на обществото - домакини, пенсионери, млади хора с деца, както и познати на службите неонацисти. Именно това тревожи анализаторите - пъстротата на движението, което на пръв поглед изглежда като всеобщ протест срещу мултикултурния характер на Германия.
Междувременно този протест придобива все по-общ характер: вече се издигат лозунги срещу обедняването на хората, съпоставят се най-ниските пенсии с разходите за издръжката на бежанците. И вероятно тук трябва да търсим и обяснението защо на движението симпатизират и германци с леви убеждения. Социологическо проучване например показа, че 46% от привържениците на Социалдемократическата партия одобряват исканията на ПЕГИДА. При това социалдемократите не са известни като партия, която е силно загрижена за опазването на християнските ценности на Запада, което е основен лозунг на движението. Разбира се, сред привържениците на ПЕГИДА има и много симпатизанти на дяснопопулистката партия "Алтернатива за Германия". Тя бе основана през 2012 година и не принадлежи към групата на утвърдените партии. С настояването си за по-строга миграционна политика "Алтернатива за Германия" не успя да влезе в Бундестага, но пък след това спечели места в три областни парламента.
Дори преди началото на движението ПЕГИДА броят на протестиращите с десни убеждения беше във възход в Германия. За първите 10 месеца на миналата година организацията за защита на бежанците "Pro Asyl" и фондацията "Amadeu Antonio", която се бори срещу расизма, преброи над 200 демонстрации срещу хостели за бежанци. По данни на федералното правителство от януари до септември 2014 г. са извършени 86 атаки над бежански хостели - това са палежи, тежки телесни травми, посегателство над имущество и рисуване на символи, забранени от германската конституция. В същото време интернет прелива от безбройни крайнодесни сайтове и фейсбук групи на омразата. Антиислямският блог "Politically Incorrect" например има около 70 000 души дневно.
Германия обаче не е единствената европейска страна, където се надига ксенофобията. Струва си да припомним, че в Европа, която обвинява мюсюлманските страни в нарастващ радикализъм и незащитеност на правата на живеещите там християни, от 2012-а до март 2014 година бяха хвърлени "коктейли Молотов" срещу 78 джамии.
Още през 2009 година швейцарците гласуваха на референдум срещу издигането на "минарета". Резултатът потресе цяла Европа - едни разкритикуваха швейцарската нетолерантност, други пък, като крайнодясната холандска Партия на свободата, поздравиха Берн за "великолепния резултат" и обещаха да направят същото у дома. Мнозина обаче се запитаха дали това означава, че Швейцария и европейските страни защитават собствената си култура и начин на живот? Или това е религиозна нетолерантност и тотално неразбиране на исляма? Или просто в Швейцария направиха това, което на останалата част от Европа й се искаше да направи? Чуха се мнения, че това едва ли не е пророкуваният от Самюъл Хънтингтън "Сблъсък на цивилизациите".
Великобритания също не изостава от германските и швейцарските ксенофоби. Призивите на крайнодесните на Найджъл Фараж срещу имигрантите са ни вече до болка познати. Оказва се обаче, че от всички народи британците са най-недоверчиви към мюсюлманите, които в страната са близо 2,7 милиона души. Изследване на в. "Ивнинг стандарт" показа, че голяма част от жителите на Лондон имат негативно мнение за мюсюлманите.
Миролюбивите иначе шведи също са взели на мушка исляма. В навечерието на Нова година, на 29 декември, в южно шведско градче бе запалена джамия. Общо през миналата година в Швеция са били регистрирани 12 акта на вандализъм срещу мюсюлмански обекти.
В Австрия пък по Коледа вандали окачиха свинска глава на вратата на местна джамия. И това далеч не е първо подобно нападение на ислямофоби срещу мюсюлмански обекти в страната. Любопитно е, че вандалите най-предпочитат да ги оскверняват именно със забраненото за мюсюлманите месо.
Във Франция телевизионен водещ призова в ефир всичките 5 милиона мюсюлмани в страната да бъдат депортирани, "за да се избегне хаос и гражданска война". Водещият беше незабавно уволнен и заклеймен, но немалко са и неговите симпатизанти в страната.
А случаите като разстрела на журналисти в сатиричното издание "Шарли ебдо" наливат допълнително масло в огъня. Нека си припомним и атаката през декември, когато в Дижон неизвестен човек се вряза с автомобила си в тълпа от хора с викове "Аллах акбар". По-късно се разбра, че "ислямистът" всъщност е психично болен човек. Подобен инцидент имаше и в град Тур. В Лондон пък друг "ислямист" закла млад военен музикант. Също "в името на Аллах". Всички тези случаи нямат връзка помежду си, но в съзнанието на хората остава триадата: "ислямисти"-"атентат"-"жертви". А това вече е повод европейците да остават във властта на паническия страх от митичната заплаха за ислямизация на Стария континент.
Битката с ислямизма е сериозна и тежка работа. Когато през 2001-ва Буш-младши поде "кръстоносен поход" срещу радикалния ислямизъм, много европейски политици приеха това прекалено лековато. Вероятно ги подведе убеждението, че такава мощна сила като САЩ и НАТО бързо ще се справи с някакви си там талибани. Тече вече 14-а година, а победата изглежда още по-мъглява, отколкото в началото. Първо беше "Ал Кайда", днес вече е "Ислямска държава", а утре... Вече е очевидно, че борбата ще е продължителна и жертвите няма да са малко.
Изглежда обаче четиринадесет години не стигнаха на европейците да осъзнаят, че ислямизмът няма нищо общо с исляма, че прикривайки се с образа на Пророка, някои си поставят доста по-материални цели, и накрая, че мюсюлманите, дошли в Европа, нямат нищо общо с тероризма. Да, може би сред тях също има хора с нечисти помисли и цели, но нима малко такива има и сред нас, коренните европейци? Нека не забравяме, че в редиците на "Ислямска държава" днес се бият доста германци, британци, французи, белгийци... Не си мислете, че те са отишли "да освобождават родните земи". Нямам съмнение, че немалка част от тях дори не са и мюсюлмани, за сметка на това определено са варвари. Защото не може нормално човешко същество да се държи по начина, по който действат те. Затова и нормалните човешки закони едва ли са приложими за тях. Терористите разбират само от едно - от куршум.
Но няма как да се слага знак на равенство между радикалния ислямизъм, който проповядват терористите, и обикновените мюсюлмани. Ако погледнем внимателно фактите, ще видим, че истинските жертви на ислямистите са именно мирните мюсюлмани. Това са стотици хиляди сирийци, иракчани, либийци. А и защо да ходим надалеч - единствената наша жертва на атентата в Сарафово в Бургас беше български мюсюлманин. При атаката срещу "Шарли ебдо" разстреляният на улицата полицай също бе мюсюлманин.
Защо обаче европейците с такава лекота приеха, че големият им враг е ислямът? Нима всички се оставиха да надделеят емоциите, а не разумът и знанията?
Фобиите са опасно нещо - те лесно превземат ума на човека и трудно го пускат. А днес Европа е обзета от страх - страх пред бъдещето, страх от загуба на работа, на дом, страх от провал. Тъжната истина е, че политиците се оказаха безсилни пред големите страхове на европейците. Пропастта между тях и обикновените хора изглежда расте със зашеметяваща бързина. И именно недоверието към властимащите тласна мнозина в редиците на организации като ПЕГИДА. Днес ПЕГИДА е клуб, който обещава бързи и лесни решения "за спасяването на Германия". Във Великобритания пък повярваха, че ще ги спаси Найджъл Фараж, обещаващ да прочисти страната от придошлите "навлеци".
Иска ми се да вярвам, че все пак не е далеч денят, в който германците, британците, датчаните, че и ние, българите, ще прогледнем и ще видим, че не мюсюлманите са виновни за сполетелите ни беди. Че не те ни "ядат" парите, работата. Че не те ни съсипват страните. Дано и политиците най-накрая си отворят очите и запретнат ръкави, докато не е станало прекалено късно...



Хиляди германци излязоха на протест срещу акциите на ПЕГИДА. "Който няма с какво да се гордее, все още има патриотизъм", пише на плаката на този демонстрант


"Бежанците са добре дошли", твърдят противниците на ПЕГИ