Оръжието гърми и както не трябва

Георги Радулов

    Село Кънчево е на десетина километра южно от Казанлък, в подножието на Средна гора. Опасано е с ниви, лозя, китни градини и сочни ливади. На север от селото на два-три километра се извива река Тунджа на път за Егейско море. Недалеч от Кънчево се простират обширните горски масиви на Средна гора, обрасли с дъбови, букови и ясенови дървета.
    В края на селото, в близост до един изкуствен вир, се намира къщата на потомственото ловно семейство Димитрови. Тя е с широк двор, дълбок кладенец със студена вода и голяма асма със сладко грозде. Семейството се състои от бай Димитър, жена му Донка, сина им Бончо, снахата Мария и внуците Генчо и Данка.
    Всеки от тримата мъже се е учил на ловния занаят от предшестващия го по-старши ловец. От тази къща с пушка на рамо, торба със сирене, сланина, топла питка, бутилка домашно червено вино и малко шишенце с ракия мъжете са излизали на ловни излети. Неотлъчно са ги придружавали добре обучените им ловни кучета.
    По поречието на река Тунджа те са ходили за диви патици и гъски, когато е имало прелет. По нискостеблените полета, царевичака и слънчогледа са обстрелвали пъдпъдъци, яребици, гургулици, гривеци, зайци, лисици. По горските масиви на Средна гора са ловували диви прасета, сърни и елени. Не са прощавали и на чакали. Ходили са и на хайки за вълци, които са правели поразии в околността.
    Един ранен пролетен ден, докато селото още е потънало в мрак, бай Димитър и Донка натоварват в талигата два чувала с царевица и един с жито. В каруцата са впрегнали магарицата Марияна, едра като катър. Тръгват за районната мелница, разположена зад село Ръжена. В такива случаи бай Димитър не пропускал да си вземе ловното оръжие. Казвал си: "Де да знаеш каква слука ще имаш на пътя? Пушката е нужна не само за кураж, но и да порази при среща някоя хитра лисица, чакал или друго вредно животно!"
    Бай Димитър в никакъв случай не си позволявал да стреля по зайци, сърни и кошути, защото знаел, че в този период от време те не само са забранени, но и бременни.
    "Грехота е да се стреля по бъдещите майки!", разсъждавал той.
    Такъв бил моралът на бай Димитър. Излизайки от дома си, той зарежда своята двуцевка с открити куроци. Сядайки на седалката на каруцата, той връчва пушката на Донка и се заема с юздите на магарицата. Застанали един до друг, потеглят към мелницата за да смелят жито и царевица на брашно - да има за тях и за животните. Както винаги, уговорката е била, срещнат ли някое от споменатите животни, веднага да си разменят ролите. Бай Димитър поема оръжието, а Донка - юздите на магарицата Марияна.
    Когато приближават село Ръжена, неочаквано изневиделица пред тях излиза лисица. Докато си разменят ролите, магарицата се подплашва и разтревожена побягва в галоп. Преминавайки през една дупка по шосето, каручката подскача. Шум, трясък и неочакван изстрел. Донка е полетяла назад в каруцата. След гърмежа тя силно изохква и пита:
    - Брей, Митьо! Какво стана?
    Изстрелът е пронизал ръката й под рамото. Тя увисва в ръкава като месо, закачено на ченгел. Бай Димитър разбира, че се е случило нещо ужасно. Без колебание обръща талигата обратно и потегля директно към Казанлък. Отвежда Донка в градската болница. Ръката й е безжизнена, пожълтяла, цялата обляна в кръв и със строшена кост под дясното рамо.
    След щателен медицински преглед и преливане на кръв слагат пострадалата на операционната маса. Единственото спасение за Донка е ампутация на ръката.
От този ден тя става едноръка.
    След преживяното нещастие Донка, със силна воля, много усилия и къртовски труд бавно, но сигурно започва да изпълнява своите домакински задължения. Отново започва да готви гозбите, да пере дрехите, да шие и плете, помагайки си с десния крак. Ежедневно наглежда кокошките, патиците, овцете, козите и прасето. Не забравя всяка вечер да храни магарицата Марияна и ловните кучета.
    Така едноръката Донка отново става полезна на своето семейство и заживява пълноценен живот.
А бай Димитър цял живот чувства вина, че е осакатил жена си. На ловните излети той съветваше по-младите ловци: 
    - Момчета, внимавайте с оръжието! Понякога то гърми и както не трябва!