Как ще се разтопят ледовете?

След кървавите събития в Париж светът най-после прозря осезаемо, че всъщност процесът на смяна на епохите е в ход. А лидерите с неподозирана искреност в прав текст казаха, че това е повече от сложен процес, който изисква нелимитирано време и неподозирано доскоро търпение и политическа воля, дори смелост, за да се намери траен изход от веригата интензивни конфликти с локален и глобален характер. Конкуренцията в социално-икономическото развитие и ценностните ориентири не само се разраства, но и стига до аматьорска невъздържаност. Сипят се персонални обвинения, нелицеприятни характеристики на политиките на множество правителства, когато национални или наднационални финансови интереси се разминават, като за целта невъзмутимо се използват дори оръжия като религия, етнос или социални придобивки, посяга се върху правото на народите сами да избират управниците си, а медийната пропаганда все по-често си служи с методите на конспирацията.
Ако има нещо трайно в цялата тази суматоха, това е "застопореният процес" на разрешаване на израелско-арабския конфликт. Придружаван в региона на Близкия изток и Северна Африка от процеси на разпад на държави, национални структури и консолидирани доскоро общества, съпътствано от възход на радикални ислямистки групировки и налагане на шиитски правила от привърженици на джихада. Президентът на Турция Ердоган нарече израелското правителство "арогантно", защото е осъдило атаките в Париж след всичко, което "направи неговата армия в Газа миналото лято, когато загинаха около 2100 палестинци" и 70 израелци. "Те имат кръв по ръцете си и тя е от децата, играещи по пясъка на плаж", но бърза да уточни, че не обвинява израелския народ, а само правителството на Нетаняху. "Защо лидерите, които стояха до израелския премиер в Париж, останаха безмълвни за убитите палестинци", пита Ердоган и говори за "сблъсък на цивилизациите", като счита, че милионният тираж на "Шарли ебдо" няма нищо общо със свободата на словото, а е просто терор върху свободата на другите. Позната теза, която само подкрепя мненията, че "мирът в Близкия изток и битката срещу "Ислямска държава" зависи много от решаването на палестинския проблем". Проблем, който преди дни ескалира около информация за започване на разследване от Международния наказателен съд в Хага на предполагаеми военни престъпления от страна на израелската армия в Палестина през 2014 г.
Израел счита тази своя операция за част от войната срещу палестинското движение ХАМАС, обявено за терористична организация, но реално управляващо 1,6 млн палестинци в Газа след избори. А палестинците се опитват да постигнат своята кауза за независима палестинска държава по "заобиколен начин", като подават молби за членство към 15 международни организации и Международният наказателен съд (МНС) в Хага е една от тях. Палестина вече има статут на страна-наблюдател (като Ватикана) от Общото събрание на ООН и може да участва във всички комисии на ООН. Някои европейски държави вече я наричат държавата Палестина, а Швеция "поведе крак", като призна държавата Палестина. Европейците наистина са обезверени от застоя в т.нар. мирен процес Палестина/Израел, обезпокоени от насилието и убийствата на мирни граждани в тези територии, независимо че подкрепяха по принцип идеята за признаване на палестинската държава след сключване на мирен договор с Израел. Но усилията на Джон Кери в това отношение не се увенчаха с успех, преговорите между Израел и Палестина се провалиха миналата година и сега Израел преди всичко пред САЩ, но и сред страните членки на МНС в Хага лобира за прекратяване на финансирането на тази организация поради взето решение за започване на разследване на ситуацията в палестинските територии.
Фату Бенсуда от МНС е обявила, че съдът ще започне предварително независимо разследване, след като палестинското правителство е обвинило Израел в извършването на военни престъпления срещу палестинците. Нетаняху нарече решението "безумно" и повтори тезата си, че палестинците нямат държава и могат да получат такава само чрез преговори с Израел. В емоциите си израелския премиер определя решението като "крайна лудост" с думите, че "демократичен Израел, световен лидер в борбата срещу тероризма, се изправя в съда в Хага, докато терористични военни криминални елементи като ХАМАС ще са тези, които ще бъдат обвинители". Преди години финансирането от страна на САЩ за ЮНЕСКО бе спряно поради приемането на Палестина в тази организация. Сигурно и днес ще има подобни санкции заради МНС, а Израел вече спря трансфера на 127 млн. долара от данъци и мита, които събира от името на палестинската власт. В същото време канадската делегация, водена от външния министър Джон Бейрд, е била замеряна с яйца и обувки в Рамала в знак на протест, защото Канада подкрепя израелската политика към палестинците и е една от страните, гласували на Генералната асамблея на ООН срещу заявката на Палестина да получи статут на "държава-наблюдател".
За да решиш нещо, трябва да познаваш добре вижданията на всяка преговаряща страна, и то без предварителни нагласи. В крайна сметка нито санкциите (пример - Куба), нито изпращането на войски (примери - Афганистан, Ирак, Виетнам, Либия и т.н.) успяха да решат проблемите. Напротив, нанесоха удар върху мирното население и обрекоха на замразяване отношенията между държавите от различните полюси. Взаимните обвинения в нарушаване на международното право само обслужват политическата игра на външни покровители и обричат проблемите на страните на безвремие. Палестинците обикновено казват, че печелят привърженици, защото каузата им е справедлива, въпреки че си дават сметка за разделението в мненията на страните членки в ЕС и в СС на ООН. Те са склонни например да приемат без възражения препоръки от страни като Франция (прекратяване на окупацията на палестински територии от страна на Израел в срок от 2 години и продължаване на преговорите под европейска егида) и ценят някои изказвания в САЩ, че те не са против резолюция в ООН, но тя трябва да гарантира сигурността на Израел. Което не значи, че САЩ няма да поставят вето, ако Палестина внесе нова молба за резолюция в полза на своята кауза.
Въпросът на глобално ниво по-скоро е дали наистина проблемът Палестина/Израел е разковничето за разрешаване на Близкоизточния конфликт като цяло, в т.ч. и битката с "Ислямска държава", и кой, и защо всъщност пречи на мира в този регион. Защото и Израел е факт като държава, и то демократична, извънредно успешна, с влиятелни приятели, в това число и сънародници по цял свят и със силни лобита зад океана, но и палестинците са наоколо и никой не може да отрече, че каузата им за собствена независима държава е логична. Европейците, особено след Париж, трудно ще приемат доводи, че Израел е положил усилия да няма цивилни жертви при операциите в Газа, че целта е била само ХАМАС, че са изпращани телефонни съобщения с предупреждения за атаките, че жертвите са неизбежни в такива ситуации на обстрел на градски райони и т.н. Може и да не се стигне до дело в МНС, може и да не се докажат палестинските обвинения, може и наистина ХАМАС да отказва сътрудничество при международни разследвания и да е в основата на всички въоръжени операции в палестинските територии. Може и обжалването тези дни на решението ХАМАС да бъде изваден от списъка на терористичните групировки да получи съдебна подкрепа. Но Европа е настръхнала от посегателствата на нейна територия, от убийствата на нейни граждани, от разрастващия се брой кървави конфликти в Близкия изток, от заразата, която разпространяват "Ислямска държава" и другите радикални ислямистки групировки, от опасността да се радикализира до степен на хаос, и няма друг изход освен обединени усилия в защита на собствените си интереси и ценности. Защото векове е воювала за тях и първа е разбрала, че само обединение в името на обща цел и интереси може да я съхрани, като й донесе и добро бъдеще на геополитическата сцена.
Когато допусна пропастта между бедни/богати да стане непреодолима, когато не предотврати войни на своя територия, когато започна да се вслушва във външни послания, когато не съумя да избистри навреме интересите си, когато не прозря домогванията на "другата цивилизация" с религиозните й оръжия, когато "тръбопроводната дипломация" замести класическата, Европа си позволи да страда за убитите си мирни граждани, в т.ч. евреи, и за разрушения социален мир. И това обрече европейското общество на обърканост, липса на доверие в елитите и омраза към мюсюлманите. Както и в липсата на надежда на този етап за разтопяване на ледовете между довчерашни приятели, днешни съюзници и утрешни врагове. Защото турски медии твърдят, че "Комсомолская правда" е излязла със заглавие "Американците ли поставиха на сцената терористичните нападения в Париж" и цитират някой си Алексей Мартинов, който защитавал тезата, че САЩ използват сътрудничеството в борбата срещу тероризма с цел да предотвратят сближаването между Европа и Русия. Според него ЦРУ стои зад терористичните ислямистки групировки, обвинени за нападенията в Париж. Конспиративни теории или просто доказателство колко са се усложнили отношенията между съюзници като Турция и САЩ? Все пак Оланд наистина на 6 януари в Холандия се изказа в полза на преразглеждане в посока вдигане на санкциите срещу Русия, а тези дни почти същото повтори и външният министър на Австрия. Застрашена ли е Виена в такъв случай? Мюсюлманите и там не са малко. Но всички в хор повтарят, че терорът не е равен на ислям. Поне европейците не се съмняват в това, въпреки обвиненията за двоен стандарт. Важното е да се мисли трезво, с разбиране за опасенията на опонентите, и търпеливо чрез способите на класическата дипломация да се отстояват европейските постижения и взаимноизгодните интереси. Защото световните войни винаги са били на европейска територия и болката от тях не стихва, колкото и да ги честваме днес. А разделението не е донесло дивиденти, каквото и да казват доброжелатели. Справка Украйна. Да не говорим, че Сирия може да се окаже другият ключов момент в близкоизточната игра, който може да стигне до пореден разпад на доскоро светска държава и да допринесе за поредно разтърсване в геополитическата игра. Ще понесе ли без последствия светът толкова много конфликти едновременно? Кой да каже!