Празник на живота

Едва ли би могло да се намери по-подходящо заглавие за тези мои редове. Има нещо топло и сърдечно също в народното му "название" - Бабинден. Топла и сърдечна е и благодарността на родилките и техните близки към екипите, помогнали да се извършили това чудо на природата - рождението. Използвам случая и аз да поздравя всички лекари, акушерки и милосърдни сестри, които асистират на природата в извършването на това чудо. Неслучайно после цял живот рожденикът и неговите близки и приятели празнуват или поне отбелязват рождения ден на всеки появил се на белия свят...
Пиша тези редове точно на празника, а вие ги четете малко по-късно, "на патерица", за което моля да бъда извинен. Но нищо не ми пречи да поднеса и сега своя виртуален букет на празнуващите.
Вълнуващи думи за професията с примери от своята практика казаха по радиото още сутринта лекари и сестри, които всеки ден помагат да природата в извършването на това чудо. Не по-малко вълнуващи бяха думите и на признателните майки... Това бяха сърдечни думи, отправени към всички медицински и народни магьосници, които са свързани с чудотворната поява на детето, този още нищо не подозиращ продължител на човешкото битие, на живота. Не случайно в съкровищницата на българския фолклор са запазени такива изрази, които показват преклонението на хората от народа пред малките още нищо неразбиращи новородени. Ето два от тези изрази: "Къща без деца огън да я гори!" и "Кое е по-голямо от царя? Детето!" За щастие и отдавна вече неизпълняваните в пълния им вид и красота и позабравени обичаи, свързани с продължението на живота, или поне части от тях, са запазени в някои селища и главно в книгите, посветени на народните обичаи.
Ето какво можем да прочетем там: Бабин ден е един от големите женски празници, посветен на "бабите" - жените, които помагат при раждане и на младите булки, които вече са раждали. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са бабували на родилките. Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и по време на Възраждането е бил изключително почитан.
Днес Бабинден губи доста от обредните си обичаи, но пак се празнува от по-възрастните и е свързан с много смях и веселие. Там, където са запазени някои народни "спомени", се върши следното: къпят се от бабата (народната акушерка) новородените, мажат се с мед и масло, а на бабата се даряват вълна и обредни кравайчета. Освен това се дава угощение на младите булки в дома на бабата, която им е израждала децата през годината. Носят се хляб, баница, печена кокошка и вино. Поливат на бабата да се измие и я даряват с риза, престилка, кърпа, чорапи... И така нататък - има още много...
Всичко това до голяма степен е "минало незабравимо", по-точно забравимо, и добре, че са книжките на фолклористите, да се запази някак. Днес много от младите родители не сключват дори старовремския брак и обществото свикна с това, както, за съжаление, започва да свиква с много от негативите на сегашното ни битие, бедно и гладно за изключително голям процент от населението ни. Въпреки това важно е да се раждат и да остават в България малки продължители на род и родина. Според статистиката през тази година у нас са се появили на бял свят малко повече българчета от лани. Това обаче не е достатъчно окуражаващо, след като условията за живот у нас не са се подобрили. Казват, че някои от емигриралите наши младежи се били върнали. Малко вероятно ми изглежда това. Ще е реалистично, ако има с какво да ги привлечем -- работа, друг, по-добър живот. На гол патриотизъм не може много да се разчита в наши дни.
Но нека не завършвам с тъжни мисли и черни разсъждения, а наблегна повече на оптимизма, който от край време владее хубавия празник Бабинден, както и младите родителки, които въпреки тежките условия, в които съществуваме, дават живот не само на нови граждани на обществото ни, а и на нови надежди...