Под носа на държавата

Малка страна с малки възможности, разграбена и почти оглозгана. Жалко - това е България. Идеална за заден двор. Не само на Европа, а и на всяка известна или дълбоко неизвестна чужда компания. Която търси такива географски ширини, за да експлоатира като роби населяващите ги. Денонощно, без заплащане на извънредния труд, при мизерна заплата. Както прави вече пет години японска компания. Без на робовладелеца да му пука от проверки, закони и санкции. Дали в собствената му държава е така? Сигурно не. Тук обаче няма кой да го сложи на мястото.
На този хал сме от години - повече от роби в (уж) свободната ни родина. Без защита, без държава, която да удари по масата. Държава, която васално, сакън да не прогони "чужд инвеститор", предлага идеални възможности - унизителна цена на работната ръка, лоша икономика и нисък жизнен стандарт. Отчаяни и лъгани до откат хора, които се съгласяват на работа "без пари", за да оцеляват. Вписваме се във всички критерии на ненаситните хищници. Защо тогава се учудваме, че собствениците на такива фирми се възползват от възможностите за лесна печалба и експлоатация на наши работници?
Принудени да робуваме, само сменяме поробителите. Докато не разберем, че когато въпросът опира до правата ни, мълчанието не е злато. Иначе случаи като този с "Язаки-България" ще продължават да намират място в новините. После ще заглъхнат. А ние ще останем жертви на недобросъвестни чужди работодатели, които ще нарушават правата ни под носа на собствената ни държава.