28 Март 2024четвъртък16:49 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Лавров венец за България

Преди повече от 150 години Григор Пърличев спечелва наградата за поезия на Атинския университет със своята поема "Сердарят", написана на гръцки език

/ брой: 24

автор:Борис Данков

visibility 5470

Месец януари е знаков за Григор Пърличев. Той е роден на 18 януари 1830 г. точно преди 185 години в Охрид, в семейството на "доста бедни, но честни родители", както ги определя той самият. Бащата е занаятчия, майката "благородна, добродетелна, свещена майка", по думите на Пърличев. Трийсет години по-късно през януари 1860 г., като студент в Атинския университет, Пърличев дописва на гръцки език поемата си "Сердарят", с която ще спечели ежегодния литературен конкурс на университета. Това са двете знакови дати в биографията на големия български възрожденец. Третата е 25 януари 1893 г. Тя бележи края на земния му път, отново в родния Охрид, където той се завръща след множеството скиталчества и преживени разочарования, незаслужени оскърбления, които е понесъл през своя нелек живот.


Съвършенство или... смърт

Не може да се каже, че съдбата е била благосклонна към бъдещия голям поет и родолюбец. Баща му почива твърде рано и той остава сирак с двамата си по-големи братя и сестра. Грижата за децата пада върху плещите на майката и грижовния дядо. Именно дядото "му отваря очите". Още 14-годишен, го научава да чете и пише на гръцки. Докато през това време майката слугува на чорбаджии, за да изхрани семейството. Тогава именно в младия Пърличев се поражда "социалният бунт" срещу богатите. Неслучайно по-късно в  знаменитата си "Автобиография" той ще изрече своята анатема към заможните люде: "Како да бех избран за общ отмъстител на бедните".
Вместо да ходи на уроци при "лошия учител", където го е изпратил дядо му, се укрива в развалините на старата градска крепост в Охрид. Оттам в съседния конак вижда страданията на "униженаго българина", както сам ще напише, и ще отбележи, че младостта му е преминала в "грубо безвкусие".
След като умира единият от братята, е принуден да преписва книги, за да помага на семейството. Още тогава ще набележи и една своя доста амбициозна цел в живота: "Постоянната ми мисъл беше: съвършенство или смърт" - пише той в своята "Автобиография".

Пробуждането на поетическия талант

През 1842 г. в Охрид пристига Димитър Миладинов като учител по гръцки език, който обаче набляга повече върху усвояването на българския. Именно при него младият Пърличев получава първите  уроци по родолюбие. Едновременно с това чете Омир и превежда Плутарх, усъвършенства литературните си познания.
Едва осемнайсетгодишен, вече е учител в Тирана за 2500 гроша. Две години по-късно, по съвет на приятеля си Антон Групчев, записва да следва медицина в Атина, след като е издържал изпита по гръцки с отличен.
На 25 март 1850 г. присъства в университета на поетичния конкурс, спечелен от офицера Залокоста, "венчан за поет" от гръцкия крал Отон, който му слага лавров венец върху главата. Този факт дотолкова впечатлява младия Пърличев, че в него се събужда "благоговението" към... "стихотворството". Поради "чахотливата и люта бедност" обаче прекъсва следването си и се връща в родния Охрид. По-късно се условява за "певец и учител" в Белица, сетне - в Прилеп и Охрид. През 1858 г. отново се завръща в Атина, където от медицина се прехвърля да следва филология.  

 Българин - с черни коси и черни очи


Знаменателен е денят 25 март 1860 г., когато пред многобройна публика в Атинския университет председателят на "испитателната комисия" Рангавис съобщава резултатите от конкурс. Лавровият венец е присъден на Григор Пърличев за неговата поема "Сердарят". Но когато съобщава заглавието на поемата, шефът на комисията не извиква наградения, за да му връчи наградата. Не съобщава и нейния паричен размер. Според Пърличев причината за това е, че имената на главните герои в поемата: Стойко, Раде, Неда и Галечник "не миришат на гръцки". Вместо това, когато по-късно младият поет отива при Рангавис, за да си получи наградата, той го посреща с думите: "Какъв сте по народност?" "Българин" - отвръща Пърличев. "Не е можно българин да има черни коси и черни очи" - възразява Рангавис. След три дни в университетската канцелария се повтаря почти същият диалог: "От каква сте народност?" "Българин"- отговаря младият поет, за да разсее всички съмнения на гръцките университетски власти.
В своята "Автобиография", като разсъждава върху споходилата го "черезмерна радост" от награждаването, Гр. Пърличев изрича своето прозрение върху националната ни участ: "Дотолкова ние, българете, сме били ругани и презрени от всите народности, чтото време е вече да се опомним" - повелява той. И още: "Българското трудолюбие редко се намира в другите народи; то ни е облагородило; то е било, е, и ще бъде наше спасение"- провидява бъдещият поет.

Ненавистта срещу гърцизма

Трагичната смърт на братя Миладинови в Цариградските зандани през 1862 г., за която му съобщава дяконът на руската православна църква в Атина, разпалва в младия поет силна ненавист срещу гърцизма. Още тогава той си дава обет да се бори докрай срещу фанариотите. Тази ненавист подклажда в него и учителят Яким Сапунджиев, с когото решават да "побългарят съвсем погърчений г. Охрид".
От 1862 г. Пърличев се установява в родния си град и се посвещава на "народний подвиг" да изкорени гърцизма и да въведе "българский язик в църкви и училища". За тази цел през есента на 1868 г., с подкрепата на местните чорбаджии,  отива в Цариград "да се учи на славянский" при  учителя Иван Найденов.
Оттук нататък след сблъсъка с гръцкия владика Мелетий, арестите и обиските започват неговите "ходения по мъките". Когато каймакаминът на Дебър му обещава да го освободи от затвора, ако "остави"  българския език, Гр. Пърличев произнася своите родолюбиви слова: "По-добре смърт!"
Избавя го Яким Сапунджиев, който с подкрепата на Охридските първенци успява да подкупи Дебърския владика Антим и да го изведе от тъмницата.

Преводът на "Илиада"  

През 1869 г. Гр. Пърличев получава покана от излизащото в Цариград списание "Читалище" да преведе Омировата "Илиада" на български. Авторът на "Сердарят" веднага се озовава, като предлага на редакцията да преведе "само блестящите страници" от Омир, със съображението, че той е "дългословен и многажди скучен". "Ще се постарая книгата да бъде малка и евтина" - пояснява Пърличев, като обещава, че "Омир ще бъде преведен добре на български", като по този начин "ще се докаже, че сме живи и достауважаеми българе". Преведено на съвременен език това означава, че той е предложил на редакцията на "Читалище" един адаптиран превод на "Илиада", което днес не би впечатлило никого. Почти веднага, след излизането от печат на първите две части от превода, в "Периодично списание", кн. IV от 1871 г. Нешо Бончев излиза с убийствена статия, в която твърди, че "Г. Пърличев не е превел Омира, а го е острижен представил на българите и допълнил и украсил по свой вкус". Подобни обругавания срещу него изсипват още А. Тодоров и Д. Матов, а Ботев им припява с небезизвестната епиграма: "Защо не съм и Пърличев,/да преведа Илиада;/ но с такъв превод, за който/ и лобут да ми се пада?"
Защитава го единствено Константин Величков, според когото преводът на Пърличев "отражава хубостта на Омира в достатъчна степен, за да се чете с наслада."


Прославил българското име


Оскърбен и разочарован от отношението към него,  през следващите години (кажи-речи до самата си смърт) Гр. Пърличев  прекарва в родния си Охрид "като на заточение". За известно време преди това, непосредствено след Освобождението, е учител по гръцки език в Априловската гимназия в Габрово; зам.-директор на Народната библиотека в София, учител в Битоля, Охрид и в Солунската мъжка гимназия.
Малцина са българските историци и литературоведи (дори и в по-ново време!), вникнали в сложната и драматична съдба на Григор Пърличев. Единствен измежду тях е може би акад. Петър Динеков, който прозира, че българската критика е била "прекалено сурова към него". И още, че той "не пръв и единствен преживява участта на недооценен". Според П. Динеков характерен за неговите поеми е "Омировият стил", а Гр. Пърличев заема "едно от първите места в българската възрожденска поезия до П.Р.Славейков и Ботев". Вярна и точна оценка, която не "измива срама" и огорчението върху чувствителната и ранима натура на големия поет, "прославил в гръцката столица българското име". Дано лавровият венец, извоюван за България преди век и половина, да подскаже нещо на днешните ни космополити, вманиачени американофили, псевдоевропейци и македонисти. Едва ли.

Атинският университет през 1860 г.

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 224

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 231

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 214

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 242

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 186

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 218

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 243

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 194

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 218

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ