Търси се идея за преодоляване на "застой"

Вече всички са убедени, че светът е станал по-сложен, прогнозите не се сбъдват, често се стига до провали, лидерството не само се оспорва, но се твърди, че "лидерът не е лидер", пък той не иска да е само "пръв между равни", а номер 1, демокрацията и икономиките буксуват по цялата земя, СИРИЗА очаквано обърка ЕС и на хоризонта няма надежда скоро да се въведе различен ред. Трудно е да се повярва, че мултинационалните компании, финансовите акули, ще "пуснат кокала", но гражданите все по-често са по улиците и все по-често печелят политици, които зоват за пренареждане на пъзела. Кризата в Европа не само не е отшумяла, но се допълни и от джихадисткия терор, който изправи европейците пред трайно чувство на страх и неприязън към различните по етнос и религия. Западът като цяло стои на прага на война, но двойна - срещу Русия и срещу трудно определим враг в Близкия изток, наречен за кратко "Ислямска държава".
Когато стане дума за война, всички се сещат за Балканите и фразата на Бисмарк, че "война в Европа винаги започва след някаква глупост на Балканите". Днес това определение не звучи съвсем точно, но никой не е забравил, че преди Украйна и тук имаше война, на европейски терен, която промени териториално и политически региона, вследствие на което остана чувството, че "трудното предстои". Различното е, че през последните години в печеленето на стратегически сателити за постигане на свои геополитически интереси водещи позиции заемат САЩ и Германия (не толкова ЕС), които не крият, че това може да стане и става за сметка на Русия. Механизмите за целта са известното приобщаване към структурите на НАТО и ЕС, обещания за инвестиции, обучение на кадри, експертна подкрепа за реформи и т.н. На практика до момента балканските страни като цяло не само не успяват да се измъкнат от икономическата си изостаналост, продажността на елитите си, социалното неравенство, корупцията, несправедливото разпределение на благата, липса на морал сред политиците и т.н., но стават жертва и на нестихващи етнорелигиозни конфликти, както и на сложни отношения помежду си. Управляващите обикновено твърдят, че отношенията са добросъседски, и си вярват, че всичко е под контрол, но е факт, че в Босна и Херцеговина (БиХ) трите основополагащи народа (сърби, хървати, бошняци) живеят всеки сам за себе си и вече не питаят братски чувства един към друг. В допълнение Косово и Сърбия, независимо от договорките и пряката намеса на Брюксел, не намират общ език по нито един въпрос и взаимно се упрекват при всяка среща, а сблъсъците между сърби и косовари са ежедневие. Хърватска и Сърбия не спират да разменят слова, които ги връщат в годините на войната от 90-те и по-назад, а в Македония албанци (мюсюлмани) и православните македонски граждани са толкова далеч едни от други, че сякаш си живеят в отделни държави. Албания едва успява да потулва възгласите за "Велика Албания", които спорадично се понасят над целия полуостров. Всички са в криза, някои и в политическа.
Външният натиск от различни посоки не спира, но нас най-много ни боли, когато се каже, че отношенията ни с братска Македония са "в застой", който не се е случвал и през най-тежките години, или че "съществува взаимно безразличие към поддържането на тесни връзки". Да не говорим, когато прочетем в македонска или наша преса, че в Скопие наблюдателите не се сещали кой е външният ни министър днес. Всъщност какво се случва с българо-македонските отношения на фона на честите гостувания на видни представители на ЕС, САЩ и Русия, дори Китай, в региона, в частност у нас? Докато нашето МВнР стои на висотата на положението и не дава гласност по темата, сигурно защото си има други приоритети, ролята за "поддържане на огъня" е поверена на председателя на БАН. В изпълнение на повелята да се стоплят връзките, да се поддържа бон тона "за пред хората", за да не продължаваме само да се упрекваме взаимно в кражба на история или намеса във вътрешни работи, акад. Воденичаров периодически предлага на колегата си в Скопие да честваме заедно общи исторически празници и бележити личности, които имат място в сърцето на всеки българин, но и при днешните православни македонци. Учените от Вардара (МАНУ) не възразяват, напротив, но общи празници за Илинденско-Преображенското въстание не се случиха, 1000-годишнината от гибелта на цар Самуил си остана за собствена употреба, а за подготвяната за 2016 г. 1100-годишнина от смъртта на Климент Охридски се водят преговори. Предложението е да бъде под егидата на ЮНЕСКО, а светецът да се представи като бележит средновековен книжовник и писател, за да се избегне упрек към ЮНЕСКО, че подкрепя дадена религия. Пред паметника на Св. Кирил и Св. Методий в София акад. Воденичаров заедно с колегата си акад. Камбовски вече постави венец за вечна слава и признателност, и то като част от инициативите за съвместни чествания. Задоволително, особено като на практика няма конкретни резултати от решаването на съществуващите с години проблеми между двете страни. Трябва да се признае, че официалните лица в Скопие не си позволяват антибългарски  изказвания, напротив, външният им министър не пропуска да изрази при редките контакти с наши представители, че отношенията са добросъседски, но често има послания в медии или пред институции, които променят исторически факти, родова памет, толерират хората, които подчертават македонската си идентичност, и така се ерозира българското самосъзнание на онези, които са останали верни на предците си. С годините стана ясно, че опитите за подмяна на българската история няма да спрат, защото те всъщност са в основата на съвременната македонска държавност, чиято цел е създаване на македонска идентичност и укрепване устоите на политическия елит край Вардара. Албанските политици в Македония като цяло предпочитат да запазят мълчание по въпроса, но при срещи казват, че са "необходими съвместни инициативи, които да повишат доверието между двете страни". Както винаги, само добри пожелания от София и Скопие, напоследък все по-редки. Което означава или че политиците не знаят как, или не искат, или някой друг им реди дневен ред, в който няма място за съседско добруване при така стеклите се обстоятелства. България на думи подкрепя категорично членството на Македония в ЕС и НАТО, но не се отказва от условието за подписване на прословутия Договор за добросъседство, за да се гарантират някои български интереси в двустранните отношения. Този договор "пусна брада", точно както и въпросът с името на Македония, който Атина и Скопие дебатират десетилетия. Стигна се до положението някои македонски медии да твърдят, че при неотдавнашното посещение на Джон Кери в София е бил поставен на вниманието му и "стратегическият договор за добросъседство" и е била "поискана подкрепа" за подписването му. Още повече, че в основата на този договор е известната декларация от 1999 г., която била "наложена от САЩ" чрез Строуб Талбът. Пък ние си мислехме, че Кери е обсъждал само енергийни източници, тръби, Русия, Украйна, бази, а двустранните отношения с Македония са си наша работа. Наша, ама балканска. Всъщност няма как посещенията на Кери, Филип Хамънд и Йенс Столтенберг в София да не се следят с интерес в другите балкански страни, както и посещението на австрийския външен министър Себастиян Курц в Скопие и Прищина. Това наистина показва, че геополитиката здраво е стъпила на Балканите, че събитията в Украйна и Близкия изток касаят сериозно региона и всеки търси "слабата връзка по веригата", за да я използва в своя полза в геополитическата игра. Познайте от раз за какво става въпрос, но не забравяйте, че Русия не е извън играта, напротив. За посещенията на Курц казват, че е обсъждал в Косово "джихадизма и радикализацията на Западните Балкани", а в Македония е предпочел да се спре на въпросите за решаване на политическата криза чрез връщане на опозиционната СДСМ в парламента, започване на конкретен диалог с цел реформи и е признал, че не разбира спора за името с Гърция, но се надява след гръцките извънредни избори да се намери верен път в тази насока. У нас обаче никой не казва защо външната ни политика сякаш забрави за непосредствените ни съседи и насочи усилията си предимно на Запад и уж в Близкия изток. Пропуските и грешките в миналото би трябвало да са ни научили, че отношенията ни с Македония е по-добре да не стават заложници на политическа конюнктура, защото не само са обременени исторически, но се използват в геополитическите схватки. Защото не е достатъчно Попоски, външен министър, да каже в началото на януари, че "икономиката и отношенията със съседите ще бъдат приоритет на Македония през 2015 г.", а коридор 8 да не мърда от десетилетия, търговията ни да е почти символична, туристическите потоци да се свиват до малки групи в Охрид и семейни ваканции в Банско, а ТV-програми между двете страни да не се излъчват. Върху културата да живеем заедно, формирана през столетията, се появиха пукнатини, които никой не знае как да запълни днес.
В такава ситуация можем ли да очакваме промяна и преодоляване на "застоя" в българо-македонските отношения или наистина ще разчитаме на поредна външна "подкрепа"? И срещу какво? Казва ли ти някой! Но докато се чудим какво да изберем между руски газ и американски обещания, както пишат македонски сайтове, Гърция на практика показа, че избира достойнството и настоява за "жизнеспособно споразумение", което "великите" на този етап трудно преглъщат, а в Белград сръбският президент Николич самоуверено предлага посредничество между Москва и Брюксел. Няма фили/фоби. Има национални интереси, които се имат предвид при всякакви обстоятелства и натиск. Не остава друго, освен да се търсят спешно идеи за преодоляване на "застоя" и да се намерят най-сетне професионалисти, които да могат да ги прилагат в името на България.