Грузинският пример

На фона на украинската криза и западния натиск срещу Русия по всички направления прави впечатление постъпателната и положителна динамика на руско-грузинските отношения в последно време. Това е още по-забележително поради факта, че ръководената от проамериканския президент Михаил Саакашвили страна първа от бившите съветски републики влезе в пряка военна конфронтация с Русия по време на агресията на режима на Саакашвили срещу отцепилата се от Грузия Южна Осетия. Веднага след събитията от 8 август 2008 г., известни още като Петдневната война, се заговори за това, че отношенията между двете страни са отровени за вечни времена, че Русия е "загубила" завинаги Грузия, за това, че закавказката страна трайно ще се превърне във форпост на САЩ и НАТО срещу Русия.
Историята обаче показа, че бе достатъчно да падне от власт "американският човек" в Тбилиси, за да започне бавно, трудно, но вдъхващо надежди за мирно и взаимноизгодно сътрудничество, възстановяване на двустранните отношения. Не че настроенията в Грузия са станали проруски, това далеч не е така и едва ли в обозримо бъдеще ще станем свидетели на пълно нормализиране на връзките между Русия и Грузия. Реалните интереси на грузинската и руската страна обаче се оказаха по-силни от геополитическите мераци на пишман кукловодите от Вашингтон и Брюксел. След почти 8-годишно ембарго върху вноса на различна грузинска продукция

Русия започна да сваля забраните една след друга.

От 2013 г. насам руската страна последователно разреши вноса на грузински вина и минерална вода, чай, сушени плодове, всички видове плодове и зеленчуци. Грузинският износ на вино скочи със 100%, след като бе открит достъпът до руския пазар. В лозарската провинция Кахетия дори се говори за "икономически бум". В момента се проектира нов автомобилен път, който да свърже Република Дагестан и Грузия, усилено се обсъжда и темата за нова жп линия, която освен, че ще обслужва Русия и Грузия, ще достига и до Армения, и така ще играе стратегическа роля в региона. Сред търговските партньори на Грузия за последните две години Русия се премести от 11-о на 3-то място. Възстановяването на транспортните връзки даде възможност на много грузинци да намират легално работа в Русия, а черноморските курорти на Грузия се надяват на туристи от съседната страна. Въпреки че Грузия подписа споразумение за асоциация с ЕС и продължава да чука на вратата на НАТО, новите власти в страната очевидно се стремят към развитие, на първо място, на икономическите отношения с Русия, защото те дават веднага положителен ефект върху стопанството на страната и благосъстоянието на обикновените граждани.
Тази ситуация вече предизвиква тревога сред местните "атлантисти". Експертът по сигурността Георгий Мучаидзе публикува преди дни в изданието "Грузия online" статия с красноречивото заглавие "Настъплението на руската "мека сила" в Грузия". Авторът с видимо раздразнение пише, че хората в провинцията са се "подвели по риториката на властите и с оглед на бързия и значителен ръст на износа на грузинска селскостопанска продукция възлагат на Русия надежди за подобряване на жизненото си равнище". Мучаидзе признава, че съживяването на стопанските отношения с Русия има положителен ефект върху икономиката на Грузия, но

както изисква евроатлантическата религия,

експертът съзира зад всичко това козните на Кремъл. Например в автомобилния път, който трябва да свърже Дагестан с Кахетия, той вижда военна магистрала, която ще съедини Русия с Армения, а после и с Иран. По думите му населението, "заблудено" от перспективите да участва на руския пазар, поддържало строителството на пътя, без да вижда скритите заплахи от северния съсед. Освен това коварството на Москва стигало дотам, че намиращата се под американските санкции банка ВТБ предлагала най-ниските лихви на грузинските кредитополучатели. Мучаидзе описва и други аспекти на руската "мека сила" като... православната църква и... експлоатирането на антихомосексуалните настроения.
Да се твърди, че сегашното правителство на Ираклий Гарибашвили е едва ли не проруско, е смешно. Просто за противниците на управляващата партия "Грузинска мечта" е много удобно да я обвиняват с отстъпление от "правата вяра", за да си осигурят подкрепата на Вашингтон. Грузинското правителство например подкрепя Киев и западната линия в сегашната тежка международна криза. Според различни информации на страната на правителствените сили воюват около 100 грузински граждани. Грузинският парламент дори разгледа законопроект, който усилва наказателната отговорност за участие в бойни действия в редиците на незаконни въоръжени формирования. Зам.-министърът на вътрешните работи Леван Изария изрично подчерта в края на миналата седмица, че това се прави, за да се ограничи възможността грузинци да се сражават за опълченците в Донбас, но добави, че забраната не се отнася за тези, които воюват за украинското правителство.
Грузинското правителство обаче има достатъчно разум, за разлика от други правителства,

да не изпада в антируска истерия,

с която да вреди икономически на страната си. Грузия например не въведе санкции срещу Русия. Това няма как да се харесва на американците и на техните държави-клиенти в Европа. За разлика от измислената "мека сила" на Русия, която се изразява само в това, че се търсят и намират взаимоигодни форми на партньорство с грузинските власти, Вашингтон и компания действително имат арсенал от средства, за да разклатят ситуацията в Тбилиси, въпреки че това не отговаря на интересите на грузинския народ. Намиращият се в доброволно изгнание бивш президент Михаил Саакашвили не крие мераците си да се върне на власт, като предизвика извънредни избори до края на 2015 г., използвайки антируска реторика и експлоатирайки съществуващите антируски настроения сред немалка част от грузинското общество. Бившият председател на парламента Нино Бурджанадзе предупреди в края на миналата година за тази опасност. Според нея това може да бъде началото на края на грузинската държавност. "Ние виждаме какво се случи в Украйна -

страната като такава вече я няма,

и Украйна за съжаление никога няма да бъде каквато беше преди. И всичко това благодарение на политици, които еднозначно заеха прозападния фланг като Саакашвили. Интересно ми е какво при това получи Украйна, ако сложим от едната страна споразумението с ЕС, а от другата това, което страната загуби, без да говорим за хилядите жертви," коментира Бурджанадзе през ноември м.г.
В случая с Грузия сме свидетели как може да се сътрудничи с изгода за собствената страна, независимо от обвиненията към Русия, че е окупирала части от грузинската територия - Абхазия и Южна Осетия. Раните на войната през 2008 г. няма да зараснат вероятно десетилетия наред, но пък ако нищо не се прави, гнойта от тях ще заразява тялото на държавата. Може с голяма доза предпазливост да предположим, че след намирането на мирно решение на украинската криза, ще наблюдаваме сходни процеси и в отношенията между Киев и Москва, въпреки истерията на военното говорене в момента. Географията и общите интереси, предопределени от историята, са по-силни, отколкото писани в едно или друго външно министерство методики и рано или късно те вземат връх над идеологията, откъсната от реалния живот.

Макар и уверено запътила се към ЕС и НАТО, Грузия се стреми към развитие на икономическите отношения с Русия


Грузинският парламент разгледа законопроект, целящ да се ограничи възможността грузинци да се сражават за опълченците в Донбас. Забраната обаче не се отнася за тези, които воюват за украинското правителство - БГНЕС