Вечеря и "нож в гърба"

Ядвига Юферова

Онова февруарско обаждане на първата дама от Бишкек не може да се забрави, въпреки че често разговаряхме. Винаги сдържана, деликатна, всеки разговор започваше с въпрос за това как се чувстват близките ми и традиционно продължаваше: какво четат в Москва? За какви театрални премиери говорят? Този път обаче тя плачеше. Трагедия ли е станала?... Не. По-лошо.
Президентът на една азиатска държава, който се е държал приятелски с Акаев, предал на Аскар Акаевич прихванато съобщение - доклад на американския посланик в Киргизстан Стивън Янг до Държавния департамент на САЩ. Още не си представяйки до края за какво става дума, се опитах да я успокоя:
- Майрам Дуйшеновна, всички посланици пишат доклади, цяла Азия е пълна с разузнавачи, какво особено има тук?
- Но това съобщение е с дата 30 декември 2004-та, а на 26 декември те ни приемаха като своите най-добри приятели! Толкова не ми се искаше да ходя тогава, но те настойчиво ни уговаряха.
- Вероятно не са им достигали компромати за доклада, затова са ви и поканили - пошегувах се не особено добре в отговор.

"Препоръчваме разпространяване на слухове"

Вече сега моля Майрам Акаева детайлно да си спомни онази вечер с десетгодишна давност:
"Посланикът ми предложи да посрещнем Коледа в тях по семейному. Резиденцията блестеше. Госпожа Янг - ръководител на някакъв фонд, свързан с демократизацията ту ли на Източна Европа, ту ли на целия свят, живо се интересуваше от живота ни, от децата ни. Посланикът беше в настроение. Разказа ни, че при тях е традиция да посрещаш Коледа в кръга от най-близки хора и приятели. С АА (Аскар Акаев - бел. ред.) разговаряха за Джеферсън, Наполеон и тънкостите на японската графика. Разбира се, разговорът засягаше и Киргизстан. Стивън Янг, в частност, казваше, че АА е направил много за демократизацията на страната, направил е успешни икономически реформи: "Вие сте най-добрият президент в ОНД, но вие бихте били best президент във всяка развита страна". Той много добре говореше руски. Така че общуването беше динамично и интересно. Г-жа Янг и по-голямата ни дъщеря Бермет говориха за всичко на света..."
А сега да дадем думата на документа, прихванат от пакистанското разузнаване.
"В ракурса на предизборната ситуация и в опит да осигурим честни и демократични избори в КР и да запазим нашите позиции в медиите и контактите с лидерите на опозицията, предлагам да се фокусираме върху дискредитирането на сегашния политически режим и да направим така, че Акаев и неговите последователи да станат отговорни за икономическата криза. Ние също така сме длъжни да предприемем мерки за разпространяване на информация за възможно затягане на политическата свобода по време на предизборната кампания.
Изключително ценна компроментация на Акаев лично ще е разпространяване на информации в опозиционните медии за въвличането на жена му във финансови машинации и взимане на подкупи при назначаване на чиновници. Ние също така препоръчваме разпространяване на слухове за евентуалните й планове да стане президент и т.н. Всички тези средства ще ни помогнат да оформим образа на абсолютно неспособен президент.
Съществен момент е увеличаване на сумата за финансова подкрепа до 30 милиона долара на опозиционните партии на началния етап от парламентарните и президентските избори и създаването на допълнителни фондове за НПО..."

"Да се вдъхновят бунтове срещу пропрезидентските кандидати"

30 милиона долара, както и предишните 5 и още неизвестно колко, бяха изработени блестящо. Най-невероятни слухове сплотяваха бедния киргизстански народ. Акаев го виждаха всички, него небивалиците не го засягаха, но мишена се оказаха жена му и децата. Тук нямаше как да се сгреши. Остава само да предполагаме какво й се е наложило да чуе и да издържи Майрам Акаева, жената на президента и майка на двама кандидати за депутати. Никъде в света законите на публичната битка не се отличават със стерилност. От "осанна" до "разпни го" е само една крачка... Нейният фонд "Меерим" започна много програми за подкрепа на майчинството и детството в страна, където 95% са планини. Нейните етюди за учените "Звездите на науката" и записките на жената на президента "За надеждата няма нощ" бяха преведени на много езици. Но кой би могъл днес да обясни защо народът не обичаше Раиса Горбачова. Трябва да умреш, за да бъдеш разбрана, казваше тя с горчивина...
Омразата беше посята толкова дълбоко, че е жива и до днес: Акаеви са изнесли цялото злато и бюджета на беден Киргизстан. Без съмнение, в САЩ са знаели реалното финансово състояние и на страната, и на президента. Финансови детективи започнаха да търсят сметките на Акаев и семейството му в чужбина. Не намериха ни-що! Но търсиха, нали!
Историята още не е дала отговор, тя също е заложник на политтихнолозите: кой тогава излезе на протести - дрогирани бойци или искащи промяна хора? Кой 14 години управляваше страната: демократ-учен или представител на северния клан, приватизирал страната? Само дето главният киргизстански олигарх незнайно защо не си беше подготвил резервни дворци, освен служебната руска вила...
Съдбата на президента Акаев не беше решена на площада.
Спомням си един наш отдавнашен, почти шеговит разговор: президентът на ОНД отива в Кремъл и казва, че главният стратегически партньор е Русия, отива в Белия дом, казва - САЩ. Какво ли няма да направиш в името на интересите на родната страна...
По време на визитата си във Вашингтон Акаев нищо не обърка, започвайки с това, че преди всичко Русия е исторически, стратегически съюзник на Киргизстан, но страната му има интерес да изгражда взаимноизгодни и стабилни отношения със Съединените щати.
Ето още един цитат от същия този доклад на посланик Янг до Държавния департамент: "Имайки предвид интересите на нашето присъствие в региона и развитието на демократичното общество в Киргизстан, основната ни цел - в съответствие с приетите преди планове - е засилване на натиска срещу Акаев, за да го принудим да подаде оставка след парламентарните избори. Имайки предвид, че този план е от изключителна важност, смятаме, че днешната опозиция не е достатъчно силна, за да предизвика властите, въпреки че Акаев обяви, че не смята да продължава своите пълномощия.
Знаем, че привържениците на Акаев подозират, че опозицията готви сценарий за избори, подобен на този в Грузия и Украйна. Това бе потвърдено от Акаев на декемврийската среща на Съвета за сигурност на републиката. В случай на удължаване на президентското управление Акаев основно ще търси подкрепа сред рускоезичната част от населението и другите етнически малцинства, а също така няколкото хиляди жители, които сега работят в Русия. В тази връзка за по-доброто планиране на предизборната тактика ние трябва да помним, че Русия е основен работодател в Киргизстан. И проруското обществено мнение, и популярността на руския президент са достатъчно силни в някои северни региони на страната.
...Нашата основна задача в предизборния период е да предизвикаме неуважение към властите и към недееспособния корупционен режим на Акаев, неговата проруска ориентация и незаконното използване на "административния ресурс" на изборите. В тази връзка Демократичната комисия при посолството, Фондът Сорос, Фондът Евразия в Бишкек при сътрудничеството на ЮСАИД организираха политически активни групи от избиратели, за да ги вдъхновят за безредици срещу пропрезидентските кандидати".

Кой се страхува от Акаев?

Той и така не успя да отиде в родината си за погребението на брат си: в Киргизстан, където не е бил почти десет години, не можеха да гарантират сигурността му. Някой продължава да се страхува от Акаев, който се сбогува с властта без нито един изстрел. Сменилият го Курманбек Бакиев беше свален от нова революционна вълна (само на централния площад в Бишкек бяха разстреляни 98 души, стотици загинаха на юг), сега намери убежище в Беларус. Политолозите в съвременен Киргизстан вече от времето на президента Алмазбек Атамбаев започват да говорят каква е истинската причина и цена на всички киргизстански сътресения.
Изглеждаше, че събитията през февруари-март 2005-а са неочаквани. Опозицията, недоволна от резултатите от парламентарните избори, вдигна народа на митинги, които в крайна сметка завършиха с грабежи, мародерство и завземане на властта. Президентът беше принуден спешно да напусне страната.

Цената на революцията

Какво стана след това е добре известно. Три пъти се увеличи броят на мигрантите в сравнение с акаевските времена. Почти милион души напуснаха родината си. Днес паричните постъпления от тях са една трета от БВП на републиката - над 1,5 млрд. долари. Най-ниската в региона инфлация скочи до 25% и едва сега се "успокои". Трета революция републиката просто няма да преживее.