Стоим ли на ръба на пропаст?

Когато днес стане дума за нашия многострадален Балкански регион, Европа обикновено въздъхва отегчено и казва да гледаме към бъдещето, най-вече към ЕС. Да не поглеждаме назад, защото историята ни е толкова обременена, че освен беди, друго не ни е донесла. Няма слово за вина, "велики" интереси или "санитарен" терен. Има ценности, които трябва да са общи.
А сме свидетели, че напоследък точно мечтаната Европа не е успяла да забрави най-малкото спорни практики от миналото, да отсее житото от сламата, за да отстоява ценности в името на "свобода, равенство, братство".
Какво значи да забраняваш общуване на руски език на работното място, да налагаш глоби, да санкционираш, ако някой го използва при контакт с медии, когато 33% от собственото ти население са руснаци?
Какво значи да пренаписваш с днешна дата история, за да обвиниш бившите си братя и сънародници, че са били окупатори в съветско време, и то след като през цялото си съществуване територията ти е била ту в една, ту в друга, ту в трета държавна конфигурация?
Какво значи да изхвърляш де факто от международна организация като ПАСЕ цивилизована държава само защото се разминаваш в оценките за дадени политически процеси и стоиш от другата страна на барикадата Украйна?
Какво означава да поменеш на високо ниво жертвите на Холокоста, и то в Аушвиц, и да не поканиш на същото ниво тези, които са влезли по стечение на обстоятелствата и след милиони жертви там първи, като са подавали парче хляб с маргарин на оцелелите "скелети" по техни документирани признания? Защо с днешен аршин трябва да се твърди, че пръв украинец, а не руснак, е стъпил на това зловещо място по време на Втората световна? Това ли е символът на обединена Европа, която успя да се справи с нацизма, да изгради отново държавите си и дори да се обедини в името на стратегически цели?
Какво означава да честваш по достойнство операцията в Нормандия, а да забравиш удобно за блокадата на Ленинград?
Защо много украинци не желаят да воюват на собствена територия и го доказват с отказ да отиват запас, а Западът си затваря очите и продължава игрите в стил студена война? Примери много, но и въпросите стават все повече. Двоен аршин, погазване на европейското правило за решаване на проблемите само чрез диалог... Или просто Европа е загубила всякакви ориентири, когато става дума за стратегическо оцеляване? Сега ще воюва и срещу СИРИЗА, защото, представете си, спечелила изборите в собствената си страна и се опитва да лавира с младежки хъс в геополитиката. Защото народът на Гърция дава сигнал, че когато няма какво повече да се губи, по-добре е да се губи с достойнство. Особено, ако ти си измислил демокрацията.
Какво да кажем ние с нашите разправии за новини на турски език или нестихващите дрязги с Македония за кражбата на наша вековна история и исторически личности? Как да разделим руските войски, които са водили поради свои интереси война с Османската империя на наша територия, но вследствие на която сме получили независимост? Нали там е имало представители на почти всички народи, които са влизали по това време в Русия? Пък и православни сме, в края на краищата, но сигурно и представители на други религии е имало под командването на руските генерали.
Похватите от времето на студената война не са ли твърде демоде в нашия свят на интернет и социални мрежи? Нали любознателните могат и да научат как са стояли нещата в навечерието на Втората световна война, кой какви ги е кроил и какви стратегически грешки е направил. Грешки, довели до вихъра на най-убийствената световна битка. И кой е спечелил в крайна сметка.
Сигурно неслучайно предците ни са пели "съюзници-разбойници", но ние си мислехме, че това е минало-свършено, дълго страдано и днес ще сме част от общност на държави, за които справедливостта, съпричастността, общата кауза няма да са празни думи. Не сме и подозирали, че ще ни се налага да се чудим какво да кажем на сънародници, които ги призовават да воюват срещу единоверци на собствена територия, както става в Украйна. Не сме и допускали, че народът ще мисли и иска едно, а управниците ни ще гледат в друга посока и ще твърдят, че това е "цивилизовано". Като е толкова цивилизовано, защо сме най-бедни в Европа и вече никой не вярва, че ще се намери изход от тази ситуация?
Няма кой да каже днес, че "за едно красно име живей" и да намери смелост да отстоява позиции, които могат и да не се харесват на Запад, но за нас са полезни. И то без да гледаме в обратна посока - на Изток. Кой стои на ръба на пропаст - ние, цяла Европа или светът? Търси се отговор и то веднага.