Никога не съм искал да бъда началник

КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ е роден на 8 февруари 1955 г. в Стара Загора. Завършил е френски колеж в Алжир и Висшия медицински институт в София. Бил е асистент по анатомия, хистология и ембриология във ВМИ - Стара Загора, работил е и в "Бърза помощ". Основател и несменен досега президент на Конфедерацията на труда "Подкрепа" от февруари 1989 г. Един от основателите на СДС. Вицепрезидент на Международната конфедерация на свободните профсъюзи (1992-1996 г.), Вицепрезидент на Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) от май 2003 г. и член на Дирекционния съвет на ЕКП от 2003 г. Д-р Тренчев е носител на орден "Стара планина" - І ст., Кавалер на ордена на "Светия Божи гроб" (със седалище Малта).


'Умрял човек може да възкръсне, духовно умрял - никога"

- Слизате от "престола", както се чу. На ІХ конгрес на "Подкрепа", който започва в неделя, ще обявите своето място за "вакантно". Защо?

- Ами, ако смятате тази ми позиция за престол, искам да поясня, че първо ме качиха на него, защото аз никога не съм искал да бъда началник, но просто когато се събрахме 8 души, нямаше кой друг. 26 години престоях на това място. Ако някой си мисли, че ми е било лесно, е изключително далеч от истината. На миналия конгрес заявих, че не желая повече да се занимавам с тази дейност и да заемам тази длъжност. И не виждам никаква сензация, че сега всъщност го привеждам в изпълнение, защото тогава под напора на много молби и увещания отстъпих. Но считам, че повече не е редно да не държа на думата си, и освен това все пак на 60 години един човек, ако не разбере с кое му е приятно и с кое не му е приятно да се занимава, значи нещата не са никак наред. Аз все пак на 60 години си давам сметка, че на мен ми харесва друго занимание, от което идвам. Аз дойдох от науката, занимавах се със синдикализъм просто защото не обичах старата система и строй. Намерих кураж, опънах му се. За разлика от много други. Защото мога да ви кажа, че на 10 ноември не бяхме повече от 300 души и под някаква форма заявихме своето нежелание, своята оценка на комунистическия режим. Сега не могат да се разминат под път и над път демократи, антикомунисти, дори започвам да се питам на моменти как изобщо Тодор Живков е издържал толкова много години, толкова много антикомунисти и демократи. Вече просто искам да се занимавам в оставащите ми години, които никой не знае колко са, оня отгоре само знае, с нещо, което ми носи наистина удовлетворение, нещо, което ми носи положителни емоции. Заниманието с политика е едно безумно негативно занимание, изтощаващо занимание, опустошаващо занимание, и просто не желая повече да правя това. Не си отивам под никакъв натиск от никъде.

 - Казвате, че повече сте се чувствали политик през годините, отколкото синдикалист?

 - Ами аз всекидневно се налага да контактувам с политици. Ние бяхме основатели на българската политическа опозиция. Проблемът е, че нещата се развиха по много по-различен начин и това не е България, за която мечтаехме 1989 г.

 - Все пак като синдикалист докарахте "Подкрепа" дотук...

 - "Подкрепа" в момента е член на всичко международно синдикално, което може да има, от 8 човека станахме 100 хиляди, други от 4,5 млн. са 200 хиляди, това е. Никой не ни е помагал, нито собственост сме взели от държавата, за всяка стая, за всяка къща, офисче сме се борили, това не е всичко наготово дадено от ЦК на БКП. Никакви субсидии не взимаме и се чудя, нали парламентаристите, като гледат бюджети, как не виждат, че няма един ред вътре за синдикатите, говорят глупости, че взимаме субсидии и т.н. Държавата един лев не ни дава, оправяме се сами. И всичко това като занимание 26 години, нека вече други хора да го вършат. Виждате ли, за вас е учудващо, защото всеки българин, или много, огромна част от българите, искат да станат началници на нещо, ако може, дори на водопад. А бе, разберете, че има и хора, които не желаят, не обичат да бъдат началници.

 - Добре, а това ваше желание да се оттеглите ще създаде ли напрежение сред членовете?

 - Не знам. Сигурно трудно ще се възприеме, защото този стил, който наложиха, според мен не е от най-добрите. В смисъл, че аз никога не съм потискал никаква инициатива, но въпросът е, че аз не съм добър мениджър, защото когато има някаква работа да се свърши, аз я върша, защото не мога да я разпределя адекватно. Има една купчина хора тук, които знам, че никаква работа не вършат, обаче ги държа, защото просто си казвам като християнин - добре, ако го изхвърля този човек, трябва да отиде на кофите. И се товаря и с неговата работа. Трябва да дойде някакъв по-динамичен човек, по-прагматичен, аз категорично не съм такъв, да сложи нещата по друг начин, а аз ще помагам колкото може странично.

 - Виждате ли такъв наследник?

 - Ами за мен най-логично е вицепрезидентът Димитър Манолов да ме наследи. Първо, на тези нива, до които сме стигнали в международния синдикализъм, там по-високи няма, трябва да е човек, който знае език, трябва да е човек, който познава както средата, с която трябва да общува в България като синдикалист, а това са министрите, зам.-министрите, премиер, президент и т.н., върховете на бизнеса, работодателските организации. Трябва да е човек, който познава тези неща, иначе на един друг ще му отнеме много време да навлиза. Това също много по-лесно ще го направи човек, който познава тези среди, който познава в самата организация нещата. Защото ние не сме хомогенна организация, при нас има всякакви професии, всички региони имат свои представители и трябва да е човек, който тези хора ги познава персонално, не да се запознават тепърва. Тъй че считам това за най-логичното развитие, но това не значи, че не може и някой друг да се кандидатира.

 - Очаквате ли битка за лидерското място?

 - Не. Не знам, мисля, че ако хората имат разум, ще приемат тези мои аргументи.

 - А вие оттук нататък?

 - Наука. Това е нещо, което страшно ми е харесвало винаги. Просто хората не ме познават в тази светлина и може би им звучи странно. Но това е материята, в която аз плувам като риба във вода. Аз още преди да се заема с политическа дейност, съм бил в науката, имам постижения.

 - В медицинската или въобще?

 - Да, в медицинската, ето, мога да ви покажа неща - изобретения, от онзи период. Продължавам да имам идеи, от 4-5 години събота и неделя просто отивам в науката, за да си доставям положителна емоция. Колкото и да е странно, имам и успехи, в момента тече патентна процедура по целия свят за едно наше изобретение, вече излезе в Китай например, в Женева мина процедурата, очаквам в Русия, в Южна Корея, в Индия, в цяла Европа, в Америка започва процедура. Това е нещо, което винаги ми се е удавало, винаги ми е било интересно, никога не ме е товарило с негативни емоции и имам неща, които искам да опитам да реализирам. Имам други идеи сега, нещо от тях ще стане, нещо няма да стане. Аз ще кажа какво е в момента, в който то работи и мога да го представя пред широката общественост, но за това трябва време.

 - Но и пари трябват за науката, докторе.

 - Идеите, които разработваме, не са свързани с някакви сериозни капиталовложения, още повече, че ние стигаме до научна разработка, най-много до прототип, с който демонстрираме нещата, а не да тръгнем да пускаме производство и т.н. Това вече е обект на хора, които могат да инвестират. Ние не можем да инвестираме, защото нямаме тези възможности. Същевременно аз не искам нищо от тази държава, защото не желая да си имам взимане-даване с нея, познавайки я в какво състояние е. Ако е за въпрос, аз мога и по тези разни фондове там - конкурентоспособност, мога нещо да направя, особено пък от позицията си на президент на "Подкрепа", колкото ей тъй, да не съм им на главата, ще ми дадат. Не желая с държавата да имам нищо общо. За мен това не е държава.

 - Сега какво ще отчетете като най-добро постижение на "Подкрепа", хайде да не отиваме 26 години назад?

 - Каквото успяхме, направихме. Помогнахме на много хора, на много не успяхме да помогнем, толкова ни бяха силите. Ако все още нещо в тази държава работи, то не е защото е попаднало винаги в добри ръце, а защото ние не позволихме да се съсипва. Защото назначените капиталисти от БКП каквото взеха - и го разсипаха. Тук-таме нещо проработи, всичко друго съсипаха. Аз го казвам и в отчетния доклад. В Чехия "Шкода" се приватизира от "Фолксваген" и сега целият свят търси да купи шкода. В България "Кремиковци" се приватизира от Валентин Златев, идете да видите - един паметник на север от София, който не работи. Това е разликата. Е, където можахме - попречихме, където можахме - помогнахме, но това не е държавата, за която мечтаехме.

 - "Подкрепа" занапред?

 - Ами нека има нови сили, нов прагматизъм. Явно моите християнски разбирания и ценностна система не са актуални, не са адекватни за този исторически момент. За мен нещата се развиват изключително в негативна посока в тази държава и аз мисля, че няма да ни се размине катастрофата.

 - Какво ще посъветвате следващия, който застане на поста?

 - Ами да продължава да се бори.

 - В тази ситуация?

 - Единственото, което мога да му кажа, е да продължава да се бори. Защото толкова бездуховни хора, колкото са в България, едва ли има другаде. Великият Илия Минев, който комунистите 33 години държаха в затвора, повече от Нелсън Мандела, ми е казвал следното: "Докторе, умрял човек може да възкръсне, но духовно умрял - никога." Огромна част сме вече духовно умрели в тази държава, затова нещата се очертават много страшно. Аз мисля, че ще се стигне до ексцесии, ще има някакво възраждане през страдание. Тези хора, които всъщност взеха собствеността, които направиха пари и ги изядоха и изпиха по Черните и Руси Златки и ги пръснаха за мерцедеси и беемвета, тези хора трябва да знаят следното нещо: всяко нещо си има мярка. Да не им дава Господ да изпитат на гърба си гнева на търпеливите. Ще стане много страшно. Много страшно ще стане, защото и алчността трябва да има някакъв предел и някаква граница, а такава няма. Защото тя наистина е по-силна от инстинкта за самосъхранение.

 - Дано да сте лош пророк.

 - На мен също ми се иска да се развият нещата по-добре, ама цялата ми информация сочи в тази посока. Не е това, което ме плаши, не е това, за което се оттеглям. Аз, ако виждам светлина в тунела, щях да продължа да се боря.

 - Тоест, не виждате светлина в тунела?

 - Не, не виждам светлина в тунела. Ще минем през някакъв тежък катаклизъм и не искам хората по никакъв начин да ме свързват с политическите партии, които управляваха, управляват и ще управляват. Никога не съм обичал тази среда. Никога не съм я обичал. Това не е мойта среда.