"Гръцкият коз" удари ЕС в сърцето

По целия цивилизован свят от сутрин до вечер дни наред звучи СИРИЗА, СИРИЗА, СИРИЗА, и то само защото гърците просто проявиха национално чувство без притеснения, че ще бъдат "скастрени" от съюзниците в ЕС и НАТО. Гласуваха масово и осигуриха в едни извънредни парламентарни избори почти пълно мнозинство на лява партия, сравнително нова и незабавно наречена крайна и популистка от политиците в целия спектър на геополитиката. Още повече, че дълго преди самите избори гръцкото гражданство бе подлагано открито на заплахи отвън и вътре, че евентуална изборна победа на СИРИЗА ще го обрече на изолация, срив, банкрут, излизане от еврозоната и всички онези злини, които пращат всеки народ на забвение. Уморени от "стягане на коланите", отчаяни от 25% безработица и над 50% при младежите, сериозен спад в размера на работните заплати и пенсиите при техните стандарти, от свиването на средната класа, гърците предпочетоха да дойде на власт

партия, коренно различна от традиционните.

Партия с младежко излъчване и далеч от втръсналите от десетилетия физиономии на едни и същи политици, които в крайна сметка са осигурявали просперитет предимно на олигарси и финансови акули. Незасегнати, както се оказва, и при настоящата криза. Впрочем характерно не само за Гърция.
Недоволството от политиката на дадено управление гърците изразиха по един неоспорим демократичен начин - чрез избори. Без значение, че самата политика бе просто реализация на предписана от т.нар. тройка спасителна програма, финансирана чрез заеми по траншове от правителствата на страните от еврозоната и МВФ. Полученото още по-голямо социално неравенство  при незначителен растеж на БВП, липсата на каквато и да била реална възможност за изплащане на милиардните заеми съгласно предвидените от кредиторите срокове определено е дало основание на лидера на СИРИЗА Алексис Ципрас да говори за бъдещето, да иска промени и дори да формира нов курс на ЕС, базиран на растеж и "развързване на кесията". Още повече, че дългът на Гърция е скъп - 8,5% за 10-годишните облигации, при търгуване на облигациите в Италия на 1,54%, на Испания - 1,38%, на Португалия - 2,44 процента. Решението едва ли е в отписването на дълг или спиране на реформите без контрола на "тройката", както побързаха да коментират веднага след самите избори повечето неолиберални гурута. Докато гърците на тези избори просто протестираха не срещу ЕС и неговите ценности, а срещу диктата на Брюксел, прилаган от старите партии в страната, който

не доведе до бърз изход от кризата

и не предотврати увеличаването на пропастта бедни/богати. Гласува се доверие на лява партия, и то с пълното съзнание, че едва ли ще изпълни прекалено щедрите си социални обещания и без кресливи упреци за извършваните от минали правителства действия на заблуда към европейските институции.
Но всъщност защо се вдигна толкова шум преди и веднага след впечатляващо спечелените от СИРИЗА избори? Защо думи на Ципрас като "правителството е готово да пролее кръвта си, за да върне достойнството на гърците" или "нови преговори с партньорите, за да се намери справедливо, изпълнимо и полезно за всички решение, което да не предизвика катастрофален разрив", се посрещнаха с вкаменени лица от европейските лидери и ЕК? Та нали от край време политиката на "моркова и тоягата" е познатият механизъм, който намира приложение в подобни ситуации и обикновено носи дивиденти за диригентите в Брюксел и зад Океана. Да не говорим за "спонтанните" протести, които могат да сменят властта, ако тя не спазва наложени правила. "Гръцкият коз" удари ЕС в сърцето с желанието за радикална промяна, и то не само в областта на икономиката и финансите, с исканията за предоговаряне, но и в морална и идейна посока. Страхът от "ефекта на доминото", от осъзнаване на необходимостта от нови, харизматични и смели млади лидери, които увличат с призиви за "мек народен капитализъм", за по-високи данъци за богатите, за гъвкавост и равноправни преговори за редуциране на непосилни, но налагани все нови и нови дългове, за спиране на политиката на строги икономии и растеж чрез "силен план за развитие" няма как да не тревожат

"старите вълци" и финансовите акули.

Още повече, че ситуацията в Южна Европа не е кой знае колко по-различна от тази в Гърция, а заявените от Алексис Ципрас идеи за облекчаване на дълга с цел съживяване на растежа могат да станат заразителни и за Италия, Испания, Португалия, дори Франция. Не че там не са се сетили, но само СИРИЗА успя за получи толкова широка обществена подкрепа в страната си, че да поставя условия и да говори, че бавният растеж "подкопава финансовите ползи от икономиите", а наложената ситуация "не подобрява способността на страната да изплати дълговете си". Алексис Ципрас не е смятан от сънародниците си за марионетка на външни сили и това му осигурява време за реализиране на поне част от обещанията. Защото едва ли и той вярва, че предизборните "мед и масло" може да се получат на практика. Целта на СИРИЗА едва ли е и да дразни излишно Брюксел, но един "византийски номер" за опростяване на поне част от дълговете няма да се отрази лошо при тази криза и социално напрежение. С отложените или опростени плащания ще се осигурят средства за повишаване на минималните пенсии и заплати, което е едно от обещанията на Алексис Ципрас. Все пак някои напомниха, че и на Германия след Втората световна война са се споразумели да опростят част от дълговете, защото пълното изплащане не дава възможност за бързо възстановяване. А от такова възстановяване печелят и кредиторите, и ЕС в настоящата ситуация.
Въпросът е, че условията се поставят от лява партия,

която си позволява да критикува Брюксел

и заради политиката му на санкции към Русия - стар пазар и бизнес партньор на Гърция, което винаги й е помагало за постигане на висок растеж на БВП. А сега на Атина се налага да търси изход от катастрофална ситуация, в която всеки 4-ти работник е безработен, а предизборните обещания за намаляване на корупцията, контрол върху администрацията и свеждането й в поносими граници, облагането на най-богатите с истински и плащани от тях данъци могат да се окажат трудно изпълними. Може да се спори дали Ципрас е "великолепен популист" или надскочил се левичар, но е факт, че Гърция получи възможност да отстоява национални интереси, да преговаря за предоговаряне на споразумения, които счита за несправедливи, а полученото в голям размер народно доверие да стане основа за реформи, които традиционните партии не са в състояние да направят. Някои от тях даже останаха на ръба на парламента. Сигурно и затова ЕС се отърси от първоначалната паника и забрави за опасенията, че Гърция ще излезе от еврозоната. Дори не се говори за международна изолация, напротив, президентът Обама поздрави Ципрас с обещание за подкрепа, "за да се върне Гърция на пътя на икономическия разцвет", и то след като "Европа се откаже от политиката на жестоки икономии". Бързото сформиране на правителството, започналите веднага визити на гръцкия финансов министър в Лондон, Париж, Брюксел и т.н., изказванията на гръцките представители на срещите в ЕК са просто доказателство, че стъпките на СИРИЗА са били премерени предварително, съгласувани, преценени са шансовете за постигане на поставената национална цел, което означава, че Ципрас и екипът му мислят стратегически. Мястото на Гърция в европейското политическо пространство не само няма да е на изолирана страна, но може

да се превърне в притегателен център

за онези, наричани крайни леви партии, които растат, например в Испания, или да намерят път за сътрудничество със социалдемократите на Ренци в Италия, които управляват гъвкаво в страната си. И които от "болния Рим" направиха политикоопределящ фактор в ЕС. Казват, че това е новата политическа култура в Европа, където млади и амбициозни лидери не само съумяват да започнат реформи, но и смело отстояват национални позиции, без да рушат принципите на ЕС. Очакванията, че новакът Ципрас само "ще чука по масата" и бързо ще отлети в небитието, на този етап нямат покритие. Бъдещето е пред него и всичко е въпрос на преговори. Ако устои, не се поддаде на натиск, запази чувството си за принадлежност към редовия гражданин в Гърция и не забравя, че винаги има и принцип на "тоягата". Тогава и бързо лепваните етикети на неговата партия и лично на него няма да имат никакво значение. Надеждите и намеренията са едно, реалността е друго. Предстои  да следим реалността. И да не задаваме въпроси от рода къде сме ние. Да не забравяме, че гърците са измислили демокрацията и независимо кой е на власт, гръцките интереси са стояли над Акропола. А дали тези събития са в пряка връзка със сблъсъка Запад/Русия, едва ли някой може да е категоричен. Просто много станаха фронтовете по света днес и няма нищо сигурно. В това е и геополитическата дилема на нашето време.

Дано увереният Ципрас оправдае надеждите на гърците

Европа има нужда от млади и амбициозни лидери, смело отстояващи националните си интереси

Започнахме от Гърция. Променяме Европа! - това скандираха привърженици на германската "Ди Линке" пред финансовото министерство на Федералната република по време на срещата между Варуфакис и Шойбле