28 Март 2024четвъртък11:28 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

"Ерозия на демокрацията" или "президентска система"?

Тревожна атмосфера в Турция преди парламентарните избори през юни

/ брой: 37

автор:Зорница Илиева

visibility 1356

Първо Bloomberg публикува песимистичните си прогнози за 2015 г., в които предвижда и разпространение на насилието от Сирия в Ливан, Йордания и Турция. Разбира се, на фона на нарасналото напрежение във всички посоки на геополитиката и при уговорката, че световната политика е непредвидима. После експрезидентът на Турция Гюл наруши мълчанието си и в послание към президента Ердоган призова за "по-малко агресивен стил в политиката", защото "пред нас има сериозни заплахи". Още повече, че "мнозинство в парламента не означава политическа стабилност". За капак "New York Times" публикува преди дни статия на духовния лидер на движението "Хизмет" (служене) Фетулах Гюлен под заглавие "Ерозията на турската демокрация", в която казва, че "понастоящем Турция е стигнала до такова състояние, в което демокрацията и човешките права са пренебрегвани". Посланието е "моята молитва и надежда е хората, които управляват страната, да сложат край на този авторитаризъм". Всъщност Ердоган не за първи път е упрекван в диктаторски стил на управление, но този път е по-различно. Сложната обстановка във връзка със събитията в Близкия изток, Украйна, Северна Африка и къде ли не, неотминаващата криза и все по-често появяващите се информации за спад в икономиката на самата Турция създават атмосфера на тревожност сред общество и политици при съседите. Но самият Ердоган реагира в познат стил във връзка с изявата на Фетулах Гюлен в "New York Times", като попита "един в Пенсилвания" с думите: "Ти ходжа ли си или шеф на банка? Кой стои зад гърба ти? Кои са собствениците на този вестник? Как дават там да се пише?" и го направи публично в Бурса при откриването на пореден проект. Междувременно Турция поиска отново екстрадирането на Гюлен от САЩ, и то на известното основание за "ръководство на престъпна мрежа от свои сподвижници в съдебната система, полицията и държавната администрация, чиято цел е преврат срещу правителството". Последва и наказателна акция, както казват опонентите на Ердоган, чрез която турската държава в лицето на банковите власти е поела контрола върху банка "Ася", основана от последователи на проповедника и известна като ислямска финансова институция. Като се имат предвид насложилите се напоследък отношения "на една ръка разстояние" между съюзниците Турция и САЩ, едва ли ще се стигне до екстрадиция.
Но турската лира достигна ново дъно - 2,45-2,46 за долар, и това води до повишаване и на лихвените проценти, независимо от личния натиск на Ердоган за намаляването им. Отчита се ниво над 8% и тенденцията е за растеж. Естествено опозицията в лицето на НРП използва ситуацията, за да посочи президента Ердоган като отговорен за положението на турския пазар. Или, както е казал в Адана Фаик Йозтрак, зам.-председател на НРП, "неговите изяви предизвикват хаос в икономиката, а това е доказателство, че не ръководи добре Турция". Посочил е, че нарастването на лихвените проценти и играта на курса на долара води до загуба на капиталовложения, а това обрича на неуспех възможностите за намаляване на безработицата. Изводът е, че "фактурата ще я плати турският гражданин". Това в дните, когато "по искане на народа" се предлага името на построения въжен мост "Нисиби" над язовир "Ататюрк", който свързва Адъямах, Кахта, Сиверек и Диарбекир, да се смени с "Реджеб Тайип Ердоган". Въпросът е дали президентът ще се съгласи или ще чака по-голям проект, питат дейци на опозицията.
Всъщност в Турция де факто отрано е започнала предизборна кампания за предстоящите на 7 юни парламентарни избори, които са особено важни за президента Ердоган. Чрез тези избори той вярва, че ще реализира т.нар. "президентска система", която ще му осигури не само повече правомощия, т.е. силна президентска власт, но и да бъде единственият с изпълнителна власт, което изисква и промяна на конституцията. Или както той се изразява в реч в Бурса, "ако тази риза ни е тясна, вместо нея да направим нова, това е толкова просто". Просто трябва на парламентарните избори неговата ПСР да постигне поне 400 депутати, което ще осигури една нова Турция, и тя ще посрещне 2023 г. (100 г. Турска република) в позицията на още по-силна и "най-развита държава". За да има 400 депутати от 550 в Меджиса, означава да се получат 65% от гласовете на предстоящите през юни парламентарни избори. В турската републиканска история само Демократическата партия на Мендерес през 1954 г.е постигнала 57% от гласовете на избирателите, а най-високият процент, постигнат от самия Ердоган, е през 2011 г.- 50 на сто. Още повече, че някои социологически агенции в Анкара предричат, че ПСР трудно ще получи повече от 276 депутати. Обясняват такива прогнози с ясно откроена криза в самата ПСР, с "противоречия между Ердоган и премиера Давутоглу", с грешни стъпки, които прави партията на президента, което било характерно за постигналите големи успехи. Опозиционни турски медии твърдят, че това се знае в изборния щаб на ПСР, но други са убедени, че на практика Ердоган разчита на гласовете и на HDP (кюрди), защото в речта си в Бурса той е поставил в едно изречение "силна президентска власт, решаване на кюрдския въпрос и нова конституция". Обещанията са за вписване в новата конституция на широки права на кюрдите, които определено вижда като партньор за постигане на своите цели. В тази връзка не бива да се пренебрегват събитията в Иракски Кюрдистан и Северна Сирия, където и сирийските кюрди си имат своята автономия и воюват срещу "Ислямска държава". За медиите в Турция не са останали тайна срещите от преди дни в Имралъ между затворения там кюрдски лидер Йоджелан и членове на HDP (кюрди), което се смята за съгласуване на позиции предвид речта на Ердоган и предложенията му. Още повече, че по същото време е имало срещи между президента Ердоган и Хакан Фидан (МИТ), премиера Давутоглу и Фидан и накрая Ердоган-Давутоглу, които са продължили необичайно дълго, повече от 3 часа всяка и съвсем не във вида на постоянните седмични срещи президент-премиер. Според опозицията това е т.нар. задкулисие, което решава важните въпроси в страната. "Всеки режим има правила", казва бившият президент Гюл, а внезапната му поява пред публика се тълкува от турските медии като сигнал за присъствие в турската политика. Зависи къде и дали. Защото редица журналисти са убедени, че съществува една значителна сила в турското общество, която не е представена в Меджлиса. И ако има обединение, и ако се осигурят съюзници, може да се премине бариерата за влизане в Меджлиса и така да се осуетят плановете на президента Ердоган да получи необходимия му брой депутати за "президентска система". Прекалено много "ако". Но е факт, че и в самата ПРС има съпротива срещу "президентската система". Официално и премиерът Давутоглу не е дал своята подкрепа, а вицепремиерът Арънч и зам.-председателят на ПСР Бешир Аталай вече са заявили, че този въпрос не е на дневен ред и не е спешен. Може би в отговор и предложеният от правителството пакет от икономически реформи не е бил одобрен от президента Ердоган с мотива, че някои от предвидените промени са били приложени още през 2010 г. от неговото правителство. А други теми не било подходящо "да се вадят на светло преди избори".
Сигурно Bloombetg в своите прогнози за 2015 г. е изхождал само от външнополитически показатели, но на Турция й предстоят важни събития вътре в страната. Самият факт, че президентът Ердоган рано започва лична агитация и често обикаля вилаетите из страната, е доказателство, че парламентарните избори тази година са от съществено значение за него. Той не само пренебрегва критиките на опозицията за тези си действия, но на свой ред казва, че "не е проблем, че президентът е слязъл на площадите, а е проблем, че опозицията я няма там", и я съветва "да не ходи с грешните хора, ако иска да дойде на власт". Според него опозицията настоява президентът до изборите да стои настрана, надпартийно, но смята, че "ако ние само седим в Анкара и подписваме документи, това ще е предателство към президентството". Срещу неговите думи стоят думи на проповедника Фетулах Гюлен, който е убеден, че "историческият шанс беше пропуснат и ПСР обърна демократичния процес в обратна посока, като не пощади нито гражданското общество, нито медиите, нито правосъдието и частната инициатива". И още "изборните победи не дават право за погазване на конституцията и потискане на опозицията, особено ако това се гради върху основата на близкия до властта капитал и подчинените на правителството медии".
Колко нова ще е Турция, предстои да видим. Но че е различна, личи отвсякъде. Символите на ислямската религия са водещи и в политиката, и в живота на повечето турци, религиозната риторика е повсеместна, а уклоните в използването на ислямските канони дори за оправдание на политически решения са установена практика. Съвсем друга тема са външнополитическите приоритети на Турция и загърбването на членството й в ЕС. Нищо чудно на фона на разбъркания до пълно объркване свят. Но при всички случаи сигурно е, че Турция ще мисли първо за собствените си интереси, за националното си достойнство, и ще отстоява позициите си, независимо кой е на власт. И независимо кой има желание да дърпа конци. И независимо дали президентът Ердоган ще осъществи мечтата си за "президентска система" след парламентарните избори тази година.

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 0

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 0

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ