Бедна ми Българийо!

И пак за бедността в България ще стане дума. Не че не ни омръзна сами да си вярваме, а с мисълта, че определено може да се направи нещо за промяна към по-добро. Стига да има политическа воля за това, каквато досега не се забелязва у управляващите. Европа въобще не я брида нашата бедност, продължават да ни възприемат като "добра дестинация", където се пие почти без пари, а пенсионерите оттам у нас си отживяват по курортите. За нашите предлагат върху мижавите им пенсии да се натресе и 10 процентен данък, ако от немотия още продължават да работят. 
Главната инспекция по труда публикува на сайта си минималните ставки на възнагражденията в страните от ЕС и държавите от европейското икономическо пространство за 2014 г. и 2015 г. Това са минималните условия на заплащане, които всеки работодател в страна членка трябва да осигурява на своите наети работници и служители, независимо дали те са нейни граждани или на друга страна от ЕС. Та в информацията четем следното: В Белгия от декември 2012 г. минималната заплата за работещи до 21 г. е 1501,82 евро, за работещи над 22 г. - 1559,38 евро. В Германия през тази година бе въведена минимална ставка от 8,50 евро на час. В Гърция минималната заплата е посочена в закон и е в размер на 586,08 евро на база 14 плащания годишно. В Естония най-ниската заплата е 355 евро. В Латвия - 320 евро на месец. България продължава да бъде най-бедната страна в ЕС със 170 евро минимална заплата, почти половината от населението живее в риск от бедност и социално изключване. При това разликата между нея и следващите я страни, освен че е значителна, но и не намалява. Последни данни на официалната статистика показват, че тежестта на заплатите в бюджетите на домакинствата спада. Семействата разчитат все повече на социални помощи. При 55 лева повече постъпления в дома в края на 2014 г. в сравнение с предишната, харчовете са били със 138 лева повече. За една година разходите ни са нараснали над два и половина пъти по-бързо от доходите.
Българите вече от години са най-недоволни от стандарта на живот и ниските си доходи, показват какви ли не изследвания. Нещо, което въобще не е изненада. Както и не е изненада, че по данни на НСИ от 2010 г. под областната линия на бедност остават над половината от 28-те области. В "много лошо социално-икономическо състояние" са областите Разград, Силистра, Търговище, Ловеч и Монтана, където и безработицата е по-висока. Така се оформя картината на заетост - намаляващи доходи - намаляващо население.
Неотдавна в своя изследване за бедността у нас фондация "Фридрих Еберт" напомни, че през 1601 г. кралица Елизабет т издава Закон за бедните, в който се казва: Първо трябва да се подпомагат тези бедни, за които няма разумни основания да се очаква, че биха могли със собствени усилия да подобрят състоянието на бедност, второ - всички трудоспособни трябва да работят.
Колкото до доходите от труд, спор има само в нашата родина. Работодателите ги натискат надолу, щото искат само надути печалби. Правителството пък им прави реверанси, защото, видите ли, те създавали работните места. Впрягат се и различни критерии в "услуга" на работещите бедни, търси се под вола теле, когато целта е да се намаляват възнаграждения. Икономиката в момента позволява по-високи доходи, са категорични от КНСБ. Засега обаче бедността си лае, икономическият керван си върви, кой знае в чия полза.
А България се обезлюдява безвъзвратно...