Поколението на Андрей Сахаров

Много учени отбелязваха, че са отишли в науката, защото след 45-а година истинската динамика е била именно там: девствено поле, на което са били хвърлени всички ресурси на държавата. И не трябва да се забравя, че работата на ядрените физици е била съпроводена с истински риск - те са били в постоянна, физическа опасност.
В основата на мирогледа на съветската научно-техническа интелигенция в следвоенно време, мобилизирана от държавата да работи в науката, живееща в полусекретна обстановка, създавала мощта на ядрената държава, са били ценностите на свободата, но не в традиционното-либералното им разбиране.
Прочутият Нобелов лауреат Андрей Сахаров попада като млад учен в екипа на известния физик Игор Тамм, когото впечатлява още на първата им среща с мнението си, че в реактора уранът трябва да се разполага не равномерно, а на блокове. Това се превръща във важно постижение на ядрените физици от онова време, а Сахаров е включен в научно-изследователската група за разработка на термоядрено оръжие. Следващите 20 г. той прекарва, работейки в условия на свръхсекретност първо в Москва, а след това в специален научно-изследователски център.
През 70-те години числеността на научно-техническите работници в СССР, ако не се броят заетите и в образованието, и в производството достига 10 млн. души. В голямата наука са работили не повече от милион души. За 242 млн. население това не е много, освен това контактите на учените са били затруднени и заради живота им в затворени градове, и заради строгата секретност на проектите.
Наследниците на "големите учени" избират различни пътища. Въпреки че като правило, целеустременото по-възрастно поколение активно влияе върху самоопределянето на по-младото, крайният резултат е непредвидим. Някой остава в НИИ, друг заминава в чужбина. Ето, например, внукът физик на един от известните учени стана готвач и е щастлив