Книгата е едно вълшебно огледало

Михаил Швидкой
публицист

В Русия беше открита официално Годината на литературата. Надявам се, че точно през тази година за литературата и изобщо за художественото творчество ще може да се разговаря сериозно, като се избягнат любителските оценки и наивните съждения за съотношението на изкуството и действителността.
Изкуството и литературата са една чувствена проекция на нечувственото битие. Затова и огледалото, което един писател разполага над "големия житейски път", винаги има вълшебни свойства."Фантастическият реализъм" на Гогол, Достоевски, Салтиков-Шчедрин не би издържал изпита пред онези днешни критици, които споделят възгледите на А.Х. Бенкендорф (началникът на Третия отдел в канцеларията на Негово императорско величие, или, иначе казано -  тайната полиция). Той, както е известно, е препоръчвал на Пушкин да не забравя в произведенията си, че "миналото на Русия е величествено, днешния ден е прекрасен, а бъдещето надминава и най-смелото въображение". Бих смятал думите си за непозволителна пародия, ако те почти текстуално не съвпадаха с изобилстващите в сегашните средства за масова информация разсъждения за съвременните филми, театрални постановки и литературни произведения. Изкуството винаги изопачава действителността - даже ако то сътворява  нейния възвишен и светъл образ.  
В романа си "Война и мир" Л.Н. Толстой е представил една своя собствена разгърната картина на Бородинския бой, която в продължение на десетилетия се оспорва от военните и гражданските историци. Това обаче само доказва, че художественият образ е способен да изтласка  реалността от общественото съзнание, да я погълне и да я пресъздаде с по-голяма убедителност и осезаемост. Именно този процес се нарича творчество. Литературата търси висшата истина и високия смисъл на човешкия живот - затова тя избягва фактологията. "Аз започвам там, където свършва документът", - така Юрий Тинянов е обяснявал своя метод за писане на исторически романи. По същия начин постъпва всеки един литератор, който пише някаква съвременна проза. Препрочетете романа "Асам" на Владимир Маканин - според мен най-добрата книга за чеченската война - и ще се убедите, че съм прав.
Всеки път, когато говоря за руската литература, за нейната "световна  рефлексия", за нейното значение в общочовешкото хуманитарно пространство, си спомням думите на Томас Ман. Той е обичал великите европейски литератури, но специално е отделял руската литература от 19 век и я е наричал "свята". Тази святост в отношението към думата, към тайната на човешкия живот, в крайна сметка отразява онази най-висока нравственост на руската литература, която осветява трудния път на руския човек в историята. Това е един път на страдания, загуби и безсмъртни  надежди. И все по-често си спомням В.В. Розанов, който е писал за това, че е необходима не велика литература,  а велик, прекрасен и полезен живот. Но ние сме руски хора, затова ние искаме и велик живот, и велика литература.

Авторът е специален представител на Президента на Руската федерация по въпросите на  международното  сътрудничество в областта на културата
Ние сме руски хора, затова искаме и велик живот, и велика литература.