Стачки и стари папируси

Долу ръцете от правото на стачки и сдружаване, призова вчера лидерът на КНСБ Пламен Димитров. Не само защото 18 февруари е обявен от Международната конфедерация на глобалните профсъюзи за международен ден за защита правото на стачка. А и защото днес, при особеностите на българския капитализъм, наемният работник е яхнат отвсякъде, дава му се "правото" да пълни хазната и да мълчи. И да носи принадена стойност на работодателя.
Върху папирус от времето на фараоните в древния Египет може да се прочете за първата известна стачка на занаятчии, след която властите вдигат заплащането им. Преди време британските синдикати обвиниха правителството, че им "обявява война", след като бяха разкрити готвени тайни промени в закона за стачките.
Правото на стачка е най-съществената новост в българското трудово законодателство от 1990 г. Година по-късно то получи и признание в Конституцията като основно право на работещите. Да защитават хляба и достойнството си. Стачката e вид протест и форма на обществено недоволство и натиск от страна на различни обществени групи, най-често наемни работници, най-често върху работодателя, най-често свързани с условията и заплащането на труда. Сам човек трудно може да успее, но повече хора - да, сочи опитът дори само на съседна Гърция. У нас я караме по-кротко, та се видя докъде я докарахме...
Кой представлява политически работещия българин - всички или никой, попита риторично лидерът на КНСБ. Въпросът е с повишена трудност, още повече когато от сдружаване и протести се опитват да ни откажат дори и противоконституционно хора, на които това докарва главоболие. Затова още повече ни е нужно по-често всички да си задаваме въпроса: кое е за предпочитане - свободата или уютът на робството. Може тогава заедно да намерим и отговор на въпроса, който го има още в старите папируси...