Мароканското общество е отворено към света

Н. Пр. Латифа Ахарбаш е извънреден и пълномощен посланик на Мароко в България и Македония от март 2013 г. Била е държавен секретар по международните отношения и сътрудничеството в Мароко, генерален директор на Мароканското обществено радио, директор на Висшия институт за информация и комуникация, преподавател в Университета по право, икономика и социални науки в Париж. Била е и консултант по комуникации и журналистически практики на няколко международни компании. Ролята на жените в медиите и политиката е сред основните й направления на работа. Съавтор е на две книги с такава тематика


"Да служиш в България е интересно от всяка гледна точка"


- Признавам, че ми е трудно да формулирам въпросите си към вас, г-жо Посланик, защото вие освен дипломат сте и журналист по професия. Но все пак - как бихте представили накратко страната си, защото едва ли е задоволително тя да остава в съзнанието ни само като екзотика, която задължително всеки иска да посети?
- Мароко не е една екзотична страна, по-скоро е един автентичен екзотизъм. Това е една близка страна - намира се на 13 км от Европа, но различна. Тази близост не е само географска, тя е стратегическа и културна. А що се отнася до представянето на Мароко като туристическа дестинация, с голяма привлекателност и интерес, мога да резюмирам това в 3 точки: история, география и хората. От финикийците до арабите, преминавайки през картагенците, византийците, римляните, варварите, страната е събрала едно голямо наследство и забележително културно богатство. Климатът е уникален - той е едновременно средиземноморски бриз, тонизиращ дъх на Атлантика и горещини на пустинята. Това е една страна, където за няколко часа преминаваш от неочаквани снежни височини към плодородни равнини и безводни пространства. Страната е привлекателна със своите хора, които развиват традициите на гостоприемството и не спират да модернизират изкуството на мароканския живот. Мароканското общество е отворено към света и се развива. За 10-те милиона туристи, които всяка година посещават кралството, тази отвореност е важно преимущество.
- Вече бе обявено, че 2015 г. ще бъде годината на Мароко. Наскоро организирахте в София Дни на Мароко в България. Всъщност какво иска да постигне или да промени Кралство Мароко, с какво се гордее в днешния свят на геостратегически сътресения и противоречия?
- Със засилване на своите дипломатически дейности в България Мароко иска да изрази доверието си във възможността двете страни да установят отношения с конкретно съдържание, илюстрирани с едно задоволително ниво на културен, икономически и човешки обмен. Тази амбиция се споделя и от двете правителства. България е пълноправен член на ЕС, т.е. всеки напредък в отношенията Мароко-ЕС логично се отразява положително върху динамиката на двустранните отношения България-Мароко.
- Страната ви е в регион, който е разтърсван от кървави конфликти, бежански потоци, заплахи за сигурността по целия свят. Как съумявате да "гледате отстрани" и да не сте в центъра на тези събития или това са само повърхностни впечатления?
- Мароко не гледа отстрани, както казвате. Това е една страна, която следва реформите и това е, което й е спестило негативни последици от насилие. Кралство Мароко е държава, стабилна политически в една размирна регионална среда и в един свят, в който нараства несигурността. Стабилността се дължи не на статуквото, а на една нарастваща динамика на реформите, които основните марокански политически актьори са съумели да инициират и развият. Тези актьори са монархията, политическите партии и гражданското общество. Динамиката на промените и демократичната консолидация засягат всички области: човешки права, обществени свободи, добро управление, териториално развитие и т.н. Новата мароканска конституция, гласувана на народен референдум на 1 юли 2011 г., илюстрира именно решимостта на страната да продължи усилията за реформи и демократизация. В допълнение задълбочаването на реформите се отрази положително на външните отношения на Мароко на регионално и международно ниво. Не е случайно, че Мароко е държава на южния бряг на Средиземноморието, която е създала най-тясно партньорство с ЕС и от 2008 г. има привилегирован статут. В рамките на този статут многобройните пътища и механизми за диалог и съгласуване непрекъснато се развиват.
- В ЕС се знае, че очите на Мароко са обърнати към Европа и контактите са във всички посоки и чести взаимосвързани действия. В същото време Мароко играе важна роля с опита си при формиране на отношенията в Африка. Но в съседство е Либия - една разпадаща се държава. Как си представяте изхода от тези кризи и противоречия?
- Относно кризата в Либия Мароко смята, че само един национален диалог между различните участници и движения в либийското общество може да доведе до трайни решения. Либийската криза е предизвикателство за колективната сигурност в Магреб, Сахарския регион и оттам и за Европа. Разбирам вашия въпрос като признание за ролята на Мароко в Африка и факта, че Мароко е мост между Европа и Африканския континент. Кралството наистина е първостепенен регионален играч. Мароко е втори по инвестиции на африканския континент и първи в Западна Африка. Частните марокански инвестиции в последните 6 г. в Африка достигнаха 1,7 млрд. долара, засягайки сектори като социални жилища, обществени услуги, информационни технологии и комуникации, електрификация, финансови услуги, водни съоръжения и т.н. По инициатива на крал Мохамед VI Мароко разви една доктрина, която показа изключителна ангажираност в полза на сътрудничеството "Юг-Юг". Ето един пример: повече от 8500 африкански студенти от 42 страни продължават обучението си в Мароко и 7000 от тях са с марокански стипендии. Усилията на кралството са насочени за запазване на мира, сигурността и развитието в света и в Африка, в частност.
- Интересно е да разберем как постигате баланс между различните етнорелигиозни култури и различно по обичаи население, защото и араби, и бербери, и туареги, както и християни, дори европейци живеят на територията на Кралство Мароко?
- Мароко е развило една истинска национална система за управление на културното и религиозното разнообразие. Религиозната свобода е гарантирана от закон и на практика. Ролята на краля като водач на вярващите е важна за защита на духовните права на всички мароканци, независимо от тяхната конфесия. Мароканската конституция определя мароканската идентичност като многостранна и отворена. С допълненията в новата конституция се официализира берберският език заедно с арабския.
- Не може да се скрие, че европейците, в т.ч. и българите, са особено притеснени от религиозните противоречия, от покварената проява на крайния ислямизъм, но на този етап никой не знае как ще се излезе от тази ситуация. Какво мисли мароканското общество и какви действия има от страна на властите в страната ви, за да се преодоляват тези прояви?
- Днес за нещастие никое общество не е предпазено от екстремистите, които използват религиозните и културни различия за подхранване на омраза и капсулиране на общностите. Всяка страна и общество трябва да намери своето решение за национално разбирателство и съгласуваност между нациите. За борба с екстремизма Мароко извърши значителни реформи, които засегнаха различни области: образование, социални, религиозни, чиято цел е да фаворизира културното многообразие и съвместното съществуване на различните религии. Опитът на Мароко в това отношение се ползва с голям интерес в африканските страни, много от които пожелаха сътрудничество, даже някои европейски страни, и то в областта на обучението на имами. През миналата година стотици имами се възползваха от нашето обучение.
- Заявихте, че Мароко се модернизира, като се стреми да запази националната идентичност. Успявате ли и какво е разковничето?
- Модернизацията, както и демокрацията са постоянни цели. Винаги може да се направи по-добре и винаги трябва да се прави по-добре. Мароко е страна с големи традиции и дълга история, успява да се модернизира, прилагайки определени обществени политики: права на жените, отваряне към други култури, реформи в образователната система, модернизация на икономиката и др. За постигане на успехи трябва време и политическа воля. Бяха реализирани значителни постижения и продължават усилията на цялото общество в тази насока.
- Вие учите български, имате контакти и сред обикновените граждани у нас. Какво ви впечатлява и какво бихте искали да отнесете в Мароко, когато приключи мандатът ви?
- Преди всичко аз съм далеч от приключване на мандата си. Разчитам на подкрепата на моите български приятели както в официалната, така и в гражданската сфера. Да служиш в България е интересно от всяка гледна точка.
- Смятате ли, че търговско-икономическите връзки между нашите страни отговарят на възможностите и какво бихте искали да видите на мароканския пазар от нашето българско производство?
- Без развитието на своите икономически отношения Мароко и България не могат да претендират, че имат добри отношения. Народите очакват конкретни резултати по отношение на търговията и инвестициите. И двете страни търсят начини за засилване и разнообразяване на своя обмен.
- От София как виждате бъдещето на този разбъркан напоследък свят и къде е мястото на държави като България и Кралство Мароко, които често декларират, че искат да работят за просперитет на народите си?
- Забележителните успехи на дадени общества и страни, независимо от ограничените им средства, ни карат да мислим, че всичко е възможно, във всички страни, при условие че се постави човекът в центъра на всички политики и на всички стратегии за развитие.