Излъгани надежди

Миналата седмица Косово отпразнува 7-годишнината от обявяването на независимостта си. До днес новата държава е призната от 110 страни, включително и България. 2008 г. беше годината на големите промени в Косово. Тогава беше обявена нейната независимост, приета беше Конституцията и законите започнаха да се променят. Тогава, преди 7 години, косовските граждани вярваха, че им предстои ново начало, че ще се освободят от миналото и ще се посветят на бъдещето. Настроението в Косово миналата седмица обаче хич не беше празнично: няма ги вече онези първи фанфари, развети знамена и пламенни речи за светлото бъдеще на косоварите. Днес шумът е най-вече по автогарите на Прищина, където хиляди жители на едва 7-годишната суверенна република щурмуват автобусите, които ще ги откарат към по-светлото бъдеще в Западна Европа. Мечтаният рай вече не е в Косово, той е на Запад. "Размахваха пред нас моркова за кратко, а сега остана само тоягата", разкриват бежанци пред сръбския "Блиц".
Масовото бягство на албанци от Косово стана причина за все по-голяма тревога в Европейския съюз. Швейцария и Германия вече отказват да издават документи за предоставяне на убежища на косовските албанци. Ако нещата продължат с тези темпове, към края на годината Косово ще напуснат 300 хиляди души - една шеста от цялото население на страната. Неслучайно безпокойство обхвана и Прищина, където властите гръмогласно се примолиха на Европа да им връща бегълците. Няма съмнение, че Западът с радост ще удовлетвори тази молба, но това едва ли ще спре отчаяните хора. Според информация на косовските власти от лятото на миналата година до днес страната са напуснали над 100 000 албанци. Според някои обаче цифрата е значително по-голяма, но властите се страхуват да признаят.
Прищина вече се чуди как да спре този засилващ се поток от бегълци. Миналата седмица властта обяви, че е готова да опрости всички дългове на гражданите, натрупани преди 2009 година, като неплатени данъци, митнически задължения и режийни разходи. Според финансовия министър Авдулах Хоти, сега косовските граждани имат нужда от ново начало, като се освободят от миналото и се посветят на бъдещето. Повечето от косоварите обаче виждат своето бъдеще на друго място.
Масовото напускане на младата държава всъщност започнало със слуховете за това, че на Германия спешно й трябвала работна ръка от най-малко 800 000 души. Хиляди косовари набързо събрали багажа си и хукнали към границата. Маршрутът на емигрантите минава през Сърбия към Унгария, а оттам където видят очите - важното да е на Запад, където животът е устроен, където има работа (може би), където не те изнудват, не те грабят, където децата ти ще живеят спокойно.
"Обещаваха ни всичко, а напълниха само собствените си джобове! Казваха ни, че ще ядем със златни лъжици, а днес вместо храна ровим пръст от земята с голи ръце. Кой? Как кой, политиците! Гладни сме, без работа, поробени и без надежда. От думи не се живее! Тези деца трябва по някакъв начин да се нахранят!", разказва пред сръбския "Блиц" Исмаил. Той е наясно, че нелегалното преминаване на границата на Косово с осем деца, от които най-малкото е само на три, е изключително голям риск, но не вижда друг изход за семейството си.
"Нямаме какво да губим. Разпродадох всичко, което имах. Сега изпращам семейството, а след един месец заминавам и аз", заяви разочарован албанец за сръбския портал, подчертавайки, че най-много му тежи, че роднините му си тръгват с бебета в прегръдките.
От Косово бягат предимно млади хора, което е естествено, като се има предвид, че около 65 процента от населението на страната е под 30 години. Именно младите хора са и най-засегнати от масовата безработица в републиката, която е близо 60 процента (70 на сто от младежите обаче са без работа). Днес Косово е най-бедната страна в Европа. Годишният доход на глава от населението е средно близо 2000 евро. Мнозина в страната разчитат на помощите от техни напуснали страната роднини. Всяко семейство тук се стреми поне един негов член да работи в чужбина. Албанската диаспора изпраща вкъщи в Косово 570 милиона евро годишно. И всички тези пари "се изяждат". За инвестиции се дават само 3 процента. Според данни на Световната банка една трета от населението на Косово живее под прага на бедността. Икономиката, подхранвана от износ на метали, не може да генерира достатъчно доходи за правителството, нито собственият пазар на труда може да приеме около 30 хил. млади хора годишно. Износът покрива едва 10% от вноса, което оказва натиск над публичните финанси.
Недоимъкът обаче не е единственият фактор, който кара хората да напускат страната. Косово, подобно на Албания и Черна гора, е един от най-известните центрове за проституция, трафик на хора, както и на контрабанда с оръжия и наркотици. Страната силно е засегната от корупцията. Всичко това плаши и инвеститорите, които в момента стоят настрана от Косово заради широко ширещата се корупция, слабото управление, нелоялната конкуренция, честите спирания на тока и значителния дял на сивата икономика.
"Ние напускаме, защото не можем да си намерим работа. Какво да правим тук? Няма работа, няма бъдеще. Нищо няма. Политиците не мислят за хората. Те трябва да виждат, че хората бягат. А те просто си седят в кабинетите" - това е най-честото обвинение към косовските политици.
Всичко това е особено прискърбно, като се има предвид красотата на косовския край, който би могъл да се превърне в рай за туристите, а тукашните природни ресурси - в база за развитие и на сърби, и на албанци. Наличието в Косово на многобройни термални, минерални и термоминерални води, уникалният климат, са изключително благоприятни за развитието на селското стопанство. Но уви... Ето само един пример. Някога в Ораховац е бил изграден агропромишлен гигант, който е бил собственик на 15 000 декара собствени плантации. Днес това са печални развалини, а големите лозови масиви, останали без грижи, вече са подивели. А през 70-те години на миналия век именно от Косово в Германия всяка година са се изпращали до хиляда вагона с висококачествени вина, косовска ракия, коняк и бренди. Днес това е само история.
Особено внимание, освен селското стопанство, заслужава енергийният сектор. Въпреки огромните запаси в Косово на лигнит и съществуващите ТЕЦ "Косово А" и "Косово Б", енергийното положение в републиката е буквално плачевно. В момента в страната се изработва почти 2,5 пъти по-малко електроенергия, отколкото преди натовските бомбардировки на Сърбия през 1999 година. А преди това в Косово са се изработвали 20 процента от цялото електричество на СРЮ. Едва ли сериозен инвеститор ще се реши да вложи парите си в икономиката на страна, където е в реда на нещата ток да има по няколко часа на ден.
Защо обаче се срина косовската икономика? Има ли изобщо републиката ресурси, с какво разполага Косово? Оценките доста се различават. Косово я характеризират ту като основната ресурсна база на Сърбия, ту като изтощена и депресивна провинция.
Всъщност темата за "приказните богатства" на Косово се появи, когато косовските албанци казаха, че искат да се отделят от Югославия. Тогава започнаха да се появяват информации за наличието в автономията на невероятни запаси от хром (20% от световните залежи), а също така никел, цинк, мед, живак, сребро, злато и други метали. Само известните запаси от въглища, природен газ и руди се оценяваха от местни експерти на 500 милиарда долара. Тезата беше, че именно заради това сърбите не искат да пуснат Косово. Тиражирайки подобни приказки за богатството си, косовските албанци преследваха и друга цел - да привлекат вниманието на инвеститорите. Интересното е, че и Белград по едно време започна да поддържа тезата за богатствата на Косово, но в свой политически интерес. През 1999-а например Сърбия твърдеше, че агресията на НАТО се обяснява със стремежа на Запада да завладее косовските ресурси.
Какво все пак наистина има в косовската земя? Първо, там на практика няма хром, казват експертите. Над 90% от този метал са съсредоточени в ЮАР, Казахстан и Зимбабве. На Балканите най-големите запаси са открити в Албания - цели 0,19% от световните. Колкото до хрома в Косово, неговите запаси вече на практика са изтощени. Както и запасите от никел и магнезит. В Косово добиват също така въглища, олово и цинк, има неголеми запаси от кадмий, мед, сребро и дори злато. Всичко това като правило обаче е с ниско качество. Дори прочутият комбинат "Трепча" (заради който наскоро имаше бурни протести в Прищина и дори се стигна до сблъсъци с полицията), съществуващ вече повече от 70 години, през последните години намали мощностите си заради недостиг на качествена суровина.
Все пак някои експерти, предимно сръбски, подчертават, че природните богатства на Косово все още не са проучени както трябва. Според тях ресурсният потенциал на края е далеч от изтощаване. Те са убедени в наличието в Косово на големи запаси от въглища, олово и цинк, хром, злато, сребро и никел. Сърбите не пропускат да подчертаят, че повечето геоложки проучвания в Косово са правени прекалено отдавна, преди няколко десетилетия. Например през 60-те години на миналия век там са търсили петрол. И между другото, в три от четири кладенеца е било открито наличието на въглеводороди. Тази информация обаче е била недостатъчна за съставянето на дори прогнозни оценки на петролни находища. А и цялата документация оттогава някъде се била запиляла...
Така че изглежда природните богатства на Косово продължават да са тайна или може би мит.
Факт е обаче, че насилственото превземане на сръбската земя не доведе до щастие, благоденствие и охолен живот на новите собственици - нещата приключиха с банален грабеж.
На влизане в Прищина се виждат стотици нови, големи сгради, построени на празни земи, където няма никаква инфраструктура. Повечето от тези къщи не са завършени, нямат фасади. Тези нови квартали са били построени след косовската война, когато международната общност предостави помощ на населението за строителство, давайки немалко пари за всеки член на обикновено многодетните албански семейства. Днес обаче и самата косовска държава прилича на тези сгради без фасади. Недостроени къщи и недостроена държава.
Косово продължава да е главоболието не само на Балканите, но и на цяла Европа. Бедността и социалните проблеми нарастват от ден на ден, защото няма икономическо развитие. Един ден обаче хората може да изригнат и тогава няма да има местна или международна сила, която да ги спре. Е, оти ручахме жабетата, би възкликнал нашенският шоп. И ще е прав...
 

Бедността е превзела повечето косовски домове


Косовските семейства се изселват заедно с децата си и явно не възнамеряват да се прибират обратно


Всеки ден стотици атакуват автобусите, които да ги закарат на Запад


Пътят на бегълците минава през Сърбия и Унгария, където често ги залавят граничарите, както се е случило и с тези младежи


Булевардът "Бил Клинтън" в Прищина скоро може съвсем да опустее


Косово днес прилича на тази недостроена къща, каквито в републиката са немалко
Снимки БГНЕС