Маниерите Причината е в специфичните функции на руската усмивка, които я отличават от усмивката на Запада и на Изтока.
Защо руснаците се усмихват толкова рядко?
Показването при усмивката на горните и долните зъби, както правят американците, в руската култура се смята за неприятно и вулгарно. Наричат такава усмивка озъбване или конска усмивка.
/ брой: 46
Арам Тер-Газарян
писател
Усмивката в руското общуване не е сигнал за учтивост. В руското комуникативно поведение вежливата усмивка или усмивката от учтивост просто не е приета, и даже обратно - към чисто вежливата усмивка на събеседника, ако я е определил като такава, руският човек обикновено се отнася с подозрение и даже враждебно. Руската фраза "той се усмихна от учтивост" съдържа оттенък на неодобрително отношение към усмихналия се. Постоянната вежлива усмивка руснаците наричат "дежурна усмивка" и я смятат за неприятна черта на човека, проява на неискреност, потайност, нежелание да се покажат истинските чувства. В руското общуване не е прието да се усмихваш на непознати. Поради това продавачките не се усмихват на купувачите - нали не ги познават. В Русия не е прието да отговаряш автоматично на усмивката с усмивка - даже ако човекът ти е познат. Това по-скоро се оценява като покана за начало на контакта. Също така не е прието да се усмихваш на човек, чийто поглед случайно си уловил. Нашите хора отместват поглед, а американците в отговор се усмихват. Руската усмивка е сигнал за лично добро отношение към човека.Тя показва, че усмихващият се изпитва към другия лична симпатия. Именно затова, когато се усмихвате на непознат човек, могат да ви запитат: "Не се ли познаваме с вас?"
Руснаците не се усмихват при изпълнение на служебните си задължения или на някоя отговорна работа. Митничарите, продавачите, келнерите не се усмихват. Не е прието и децата да се усмихват в час.
За да се усмихне, руският човек трябва да има основателна причина, която да е известна на околните. Тогава в техните очи той като че ли получава правото да се усмихва. В Русия има даже негативно отношение към бодряшката усмивка: "Мъжът ? я изостави, а тя си ходи усмихната". В руското съзнание усмивката като че ли изисква определено време за реализацията си. Тя се осъзнава като някакъв самостоятелен комуникативен акт, който в повечето случаи е излишен: "След това ще се усмихваш". Колективното битие на руския човек предполага положението, че всички са длъжни да знаят всичко един за друг. Оттук идват стремежът и навикът хората да не крият чувствата и настроението си. Защо да се усмихва човек - така или иначе приятелите ще ни разберат!