Пътища на съдбата, или цветът на надеждите

Георги Н. Николов

"Лице на ангел" е озаглавил новата си книга Лъчезар Георгиев (издателство "АН-ДИ"). Съставена като съдържание от разкази и новели, тя е и двуезична. Преведена е на английски език ("Angel's fase"), което я прави достъпна за читателя и извън границите ни. А при добра сполука - и за издатели, имащи желание да въздадат на отделни творби на съвременната българска литература по-широка популярност в своите страни. Можем да твърдим, че сборникът на Георгиев няма определен географски адрес, а не е и потребно. Той сполучливо илюстрира гражданската белетристика на България днес. Изтръгнала корени от регионалното и тематично познатото, стеснени в рамките на делничната битност. Героите му шестват в Европа и света, всеки тръгнал по повелята на ориста си: любов - щастлива, или не, географско пътешествие, научна любознателност. В търсенето на близки, чиито следи се губят в отминали години. Или в сърцето на природната стихия, пред която животът изглежда крехко, чупливо порцеланово цвете. Такива са Алекс и Сам, Морис Пейтърс, Жули, Мирей и Васил, Стоилов, Елена Ставридис... Все хора, изпълняващи отредената им за деня роля. Привидно неотличими от тълпата, ала в духовната си същност изразители на свое лично "аз", ярко индивидуално и многоцветно. И твърде често изтъкано в минорната тоналност на словната картина, защото не са избрани галеници на съдбата. Но са съвременници, спояващи в убедителна мозайка психологическата същност на обществото в ХХІ в. Без да са негови водачи или пък изповедници на множеството, те по свой си начин илюстрират нравствения облик на гражданската пирамида, в която съществуват. Избират страната на доброто, или на злото. Понякога, от отчаяние, достигат до крайни решения. Или ги чака щастлив завършек на трудна ситуация, с която са се преборили по пътя на вярата и оптимизма.
Героите на Лъчезар Георгиев привличат читателското внимание със сложността на характерите си. Те са граждани на света и категориите им на оценъчност са мащабни. Зад привидно мимолетни случки авторът отправя послания за нравствена красота, за оптимизъм и духовна хармония. И отрича често срещаната низост, пораждана от егоизъм, алчност, или нелечима апатия. Над всичко в разказите, като искряща емоционална дъга, грее красотата в цялата й неизброима същност. Сред урбанистичния пейзаж, в диалога между двама добронамерени събеседници или в мечтите. Които се надяваме да станат реалност, когато утре се събудим. Георгиев е майстор на психологизираната изповедност, запечатана между редовете в бързо менящи се картини и нечакани хрумвания. Той е добър познавач на човешката природа, която е опознал в странстванията си по света.
Както сам споделя, "читателят би могъл да размисли и за още неща, след като затвори тази книга - може би за смисъла на човешкото настояще, за изстрадания път към щастието, за копнежа към светлина и радост в един забързан, труден и объркан свят - света на глобалното настояще и загадъчното ни бъдеще". Затова част от творбите са и с отворен финал. Даващ възможност на читателя да се постави на мястото на героите в него. Да промени хода на разказа и да насочи финала му в друга посока - може би по-оптимистична, по-очаквана от нас, а защо не - и по-красива? Но навсякъде в "Лице на ангел" авторът намеква, че животът е енигма, към проумяването на която трябва да подхождаме с доверие. А може би именно доверие ни липсва днес в нашия забързан и объркан свят...