Новите поробители

Вместо радост, гордост, бодрост на духа и оптимизъм за бъдещето, в последните няколко години честването на националния празник носи единствено грантови муцуни по телевизиите, които се оливат в своето желание да сринат настроението на всички със своето интригантско съскане. Тази година е същото. Някаква телевизия прави разговор на тема "Поробители или освободители", все едно руснаците са дошли тук да колят и бесят, а не да ни отърват от петвековния мрак. Крайно време е да признаем истината - това е война срещу обикновените българи, това е опит за ново робство върху съзнанията на хората, които отказват да се примирят с подмяната на историята и искат да помнят истината такава, каквато тя е. А не такава, каквато я диктува фондация "Америка за България".
Днес датата 3 март се поставя под съмнение, организирано, финансирано и подло, защото тя остава непреходен знак за това, че България съвсем не е направила цивилизационния избор, както се опитва да ни убеди интелигенцията, платена с пари отвън.
Този празник продължава да мъждука като светлинка в геополитическия мрак и да ни показва отново и отново, че нашата цивилизация е съвсем друга, че ние принадлежим към едно друго пространство на култура и общност, където понякога приятелството не се измерва с търговски интереси и борба за нови пазари, а с истинско благородство и обич.
Съжалявам много за платените с чужди пари - не американските морски пехотинци ляха кръвта си, за да можем днес да съществуваме ние. Руснаците бяха. Те платиха за нашата свобода с толкова много кръв и жертви, че този дар е неизплатим. Заради него им дължим признателност. Напук на новите поробители и тяхната неспираща злоба. Фактът, че са толкова гневни, означава само едно - те губят битката. И го знаят.