Чилийски уроци за българското образование

Къдринка Къдринова

"Чили премахва финансирането на частните училища с държавни средства"

Докато у нас новият Закон за предучилищното и училищното образование дава зелена светлина на една подхранваща социалното неравенство идея - държавното субсидиране на частни детски градини и училища, далечно Чили прави точно обратното. Насърчава възстановяването на държавната роля на всички образователни нива и дори планира от догодина преминаване към безплатно университетско обучение.
Амбициозната образователна реформа бе едно от ключовите обещания, с които чилийската президентка социалистка Мишел Бачелет миналата година взе за втори път властта в доста по-напредналата икономически от България южноамериканска страна. Разбирането за належащата необходимост от дълбоки промени в тази сфера, в която рефлектира и цялостната социална картина на обществото, узря там след упорити студентски и ученически борби, чиито пикове бяха през 2006 г. и през 2011 г.
Един от техните преки участници - студентът по история от Университета на Сантяго де Чиле (USACH) Раймонд Гутиерес разказа доста подробности за чилийския опит. Раймонд или Ремо, както го наричат приятелите, е син на някогашния чилийски емигрант Хуан Карлос Гутиерес, потърсил в нашата страна убежище от репресиите на диктатурата на генерал Пиночет в Чили и срещнал българката Мирослава - майката на Ремо. Семейството, което от 1997 г. се е установило в Чили, има и дъщеря - Аранача.
Неотдавна Ремо бе в България заради подготвяната от него в Сантяго дипломна работа, посветена на историята на чилийската емиграция у нас. В годините 1973-1990-а в страната ни са живели над 600 чилийски емигранти. Днес те пазят топъл спомен за онова време и са човешкият мост между Чили и България. Събирането на материали у нас за тази забележителна страница в двустранните отношения не изолира Ремо от актуалните вълнения в страната ни. Двойните му българо-чилийски корени го мотивираха да разкаже за преживяното на образователния фронт в Чили така, че то да бъде полезно и за другата му родина - България. Стига да има кой да го чуе тук...

- Ремо, колко годишен беше, когато се включи в ученическо-студентските борби в Чили за достъпно и качествено образование? Как стана всичко?
- Майка ми смята, че тя е виновна. На шега, на майтап, но донякъде е точно така. Бях 15-годишен, когато през 2006 г. започна "революцията на пингвините". Така нарекоха големите ученически протести и окупации тогава - заради черно-белите ни униформи. Сутринта, когато активистите на протеста в нашето училище бяха обявили, че ще го окупират, много ми се спеше и не ми се ставаше рано. Майка ми започна да ме буди, защото смяташе, че ще закъснея за уроците. Казах й, че няма да има занятия, ще има окупация, да ме остави да се наспя. Тя не ми повярва, реши, че искам да изкръшкам от учене. Вдигна ме и ме накара да отида в училището. Така се оказах сред окупаторите - и то тръгна... Това е, разбира се, лековатият вариант да разкажа за нещата. Всъщност в процеса на тежкия сблъсък, в който влязохме, ние много бързо и "в крачка" трябваше да узряваме за поведената борба, да осъзнаваме дълбочината и значението й. Тя всъщност беше за цялото общество, защото, воювайки за по-справедливо образование, ние воювахме и за повече права, за повече демокрация, за по-справедлив социален статус за всички граждани. Същевременно се учехме на чувство на общност, учехме се да преодоляваме страха, да осъзнаваме, че заедно сме сила.
Освен това онези протести там не са като тукашните. Тук видях хората спокойно да си скандират, каквото искат, да развяват знамена и да пеят песни, а полицията ги пази. Там не е така. Там полицията бие здраво, пуска и сълзотворен газ, който е нещо отвратително. Даже се говори, че той съдържал вещества, които унищожават репродуктивните способности - мярка да не се размножават бунтарите... Е, има и сред протестиращите буйни глави - искат да строшат, да подпалят нещо, да избият адреналина. Често сблъсъците са много сериозни. Но това също е школа. Осъзнаваш, че дори и да те понабият полицаите, дори и да те арестуват, няма страшно. Научаваш се и как да обуздаваш буйните глави, как да даваш предимство на разумното и конструктивното. Най-важното, което усвоихме още съвсем млади, бе чувството за отговорност пред обществото, което ни подкрепи. Именно така успяхме да накараме властта най-после да започне да изпълнява исканията ни.
- Къде са корените на проблемите в чилийското образование?
- Те идват още от 80-те години, когато правителството на Пиночет започва неолиберални реформи. Тогава образованието се превръща от социално благо в стока. Така се дава възможността частници да забогатяват чрез образователните институции. Изоставя се държавната отговорност към държавните училища и университети. Всеки частник търси по-големи печалби, няма за цел да се грижи за качеството на образованието или за неговата социална функция. Ето как в Чили се оказахме хем с много скъпо образование, хем с некачествено и загубило социалната си функция.
- Колко струва да следваш в държавен университет в Чили и как се съотнася тази цена към средната заплата?
- Средният доход в Чили е около 225 000 песос месечно. Едно евро е равно приблизително на 700 чилийски песос. Университетските такси варират според специалността. Моята - история, е от евтините. Годишната такса за нея е 1 милион и 900 хиляди песос. Но има и такси до 4 милиона. Ако се вземе предвид и постоянно покачващата се цена на транспорта, както и други свързани разходи, получава се една възпираща сума за средните семейства. Плюс това имаме и най-коварния подводен риф - уж за да стане по-достъпно образованието се предлага финансирането на студентите чрез банкови кредити. Така оставаш за много години заробен към банките, а те печелят включително и от държавни средства по тези програми.
- Разкажи какви видове училища има в Чили.
- През 80-те години се въвежда система, при която училищата в първоначалното и средното образование се разделят според трите възможни начина на финансиране. Едните са общинските училища, чието финансиране зависи от това, доколко богата е съответната община и колко може да отдели за образование. Нали е ясно какво става в бедните общини? Това има пряка връзка и с качеството на образованието. Вторият вид училища са частните. През 80-те те започват да се множат. И третият вид са частните училища с държавно финансиране. Това е най-сложната конфигурация, защото тези образователни институции не са били задължавани да гарантират качеството на предлаганото обучение, а само са го превърнали в доходен бизнес, възползвайки се от парите на държавата. Випускниците на такива училища после нямат възможност да следват в университет, защото качеството на подготовката им не позволява да се справят с кандидатстудентския изпит. Той на свой ред е нещо като класова "цедка". Преодоляват го онези, чиито семейства имат по-солидни икономически възможности и са съумели да подготвят децата си по-добре - за разлика от онези, които идват от държавни училища.
- Какво променя сегашната образователна реформа в Чили?
- Бе приет закон, с който вече се премахва  финансирането на частните училища с държавни средства. Дава се срок от 2 години, за да реши всяка образователна институция дали ще стане частна и ще спре да получава държавни пари, или ще стане държавна, разчитайки съответно на държавни средства. Също трябва да уточним, че досега в първоначалното, средното и висшето образование се позволяваше да се реализират печалби чрез самото предоставяне на образование. Това влизаше в противоречие със закона, но се позволяваше. Сега се поставя условието всичко, което се печели, да се инвестира пак в същата образователна институция, в развитието й, в по-качественото образование. А не да се обогатяват персонално собствениците или ректорите. В България сега забелязвам стремеж да се върви в обратната посока, да се изоставя държавното образование, и смятам, че това е много опасно. Оправданието, че няма пари в държавата и че е по-добре да дойдат частници и приватизатори е рискована заблуда. Те ще дойдат, но ще искат да печелят за себе си, а не да повишават качеството или да се фокусират върху социалната ориентация на образованието.
- Какви са характеристиките на чилийското ученическо и студентско движение?
- Ние постигнахме голяма подкрепа от обществото - и през 2006 г. с протестите на учениците, и през 2011-а с протестите на студентите и учениците. Цялото общество стигна до убеждението, че образованието трябва да се върне към онези етапи, в които вече е било, които са били по-ефективни. И да не се прави бизнес от обучението, а средствата да се администрират справедливо и интелигентно, без да го превръщат в стока. Това е тенденцията - държавата да се върне към централната си роля в образованието, а не да го изоставя на икономическите интереси на частни корпорации, включително и чуждестранни, извън Латинска Америка, които вече са издигнали културата на превръщането на обучението в бизнес.
Най-важните организации са онези, които могат да обединят различните сектори. Такива са например студентските организации. Те са много силни и в последните години се засилиха още. Предлагат сериозно обсъждане на решения и алтернативи на наличната ситуация. Прави впечатление също как по-младите чилийци, учениците на възраст между 15 и 18 г., също са развили много активни и радикални ученически формации. И най-интересното е как обществото вече проявява траен интерес какво имат да кажат учениците и студентите. Пресата също им дава думата, въпреки че до 2011 г. не се интересуваше въобще, не следеше например изборите в самите университети. А сега ги следи с повишен интерес, защото,. ако спечели крайно дясна организация, както тази година стана в Католическия университет на Сантяго, или пък спечелят по-радикални леви организации, това ще предизвика нов сценарий, нов контекст за дискусията около образованието. Ще повлияе на способността на учениците да принудят правителството да ги чуе и да преговаря. Социалното движение се организира все повече и целта е то да покаже, че не става дума само за образованието, че и здравеопазването има връзка със самите студенти и семействата им, както и качествата на работните места, трудовото законодателство, разходването на бюджетните средства, съдбата на коренното чилийско население мапуче и т.н. Това са все взаимносвързани теми, не може да ги разглеждаме поотделно. Държавата трябва да се развива като едно цяло. Без добро здравеопазване няма да има и добро образование, а недобре образовано дете или младеж няма да има и добро отношение към природата. Всичко е свързано и социалното движение е активен участник в тези процеси. Аз участвам по-скоро в различни НПО, които представят интереси на различни сектори от обществото. Традиционните политически партии в Чили са загубили много от доверието на хората, които не виждат сред тях реални представители и защитници на своите интереси. Социалните движения се опитват да запълват този вакуум.