Орфеевото цвете дарява дълголетие и младост

Пенка Исаева


Нима съществува растение отпреди повече от 2 млн. години, преживяло ледниковия период? Оказва се възможно и то поради една-единствена причина - то изпада в анабиоза, т.е. в състояние на мнима смърт. Ако части от него се хербаризират (изсушат) за повече от 3 години и след това се овлажнят и засадят в почвата, от тях ще поникне ново растение. Всъщност това е красиво, нежно, лилаво цвете, което живее само в Родопите и се нарича Орфеево цвете. Както знаем, тази южна планина е дом на траките и родина на легендарния тракийски цар, лечител, поет, философ и ненадминат музикант Орфей.
Според древна легенда нашите праотци почитали Великата богиня майка и нейния син Слънцето - Хелиос. Орфей с последователите си посрещал изгрева на Слънцето и така разгневил Дионис. Богът на виното и веселието заповядал на сподвижничките си, наречени басариди или вакханки, да разкъсат тялото на Орфей и да го разпратят на различни страни, за да не се съберат никога частите му. Когато убили митичния певец, от всяка негова капка кръв се родило красиво светлолилаво цвете, което нарекли Орфеево цвете или родопски силивряк.
Както разказва друга легенда, Орфеевото цвете се родило от сълзите на Орфей по непрежалимата любима жена Евридика, която не успял да спаси от подземния свят.
Още 4000-5000 г. пр. Хр. траките познавали чудодейните свойства на родопския силивряк, затова били здрави и дълголетни. Орфей предал на поколенията своите лечителски рецепти с цветето. В онези времена жреците изгаряли цветето и дишали пушека му, за да изпадат в лек транс и да правят предсказанията си.
По-късно римляните идвали в Родопите да му се кланят и да пият от божествената амброзия, приготвяна с Орфеевото цвете само от местните траки. Дори римският император Антонин Пий (138-161 г.) изсекъл монети с изображението на Родопа планина като красива жена, полегнала върху скала и държаща в ръцете си символа на Родопите - Орфеевото цвете. Момите векове наред виели венци и дарявали китки за здраве и обич, защото вярвали в магическите сили на безсмъртното цвете, а и до ден-днешен местните хора го използват за лечение на животните от шап, правят мехлеми за зарастване на рани, за болки в ставите и коленете.
В науката цветето е познато едва от 1834 г., когато е регистрирано от Имре Фривалдски - унгарски ботаник и ентомолог. Откритото край Асеновград непознато растение ученият кръщава на името на своя учител, ботаника Карл Хаберле, и на планината, в която е разпространено - Haberlea rhodopensis (хаберлея родопензис). То има 7 различни имена: китара, безсмъртниче, стирака, шапиче, родопски силивряк, хаберлея родопензис, Орфеево цвете, и е включено в Червената книга на България.   
Незнайно как безсмъртничето или т.нар. Орфеево цвете се оказва в основата на достигналата до нас древна рецепта за тибетския чай на младостта. Тя е намерена в тибетски манастир и е написана на глинена плочка, датирана от VІ в. пр. Хр. Монасите твърдят, че с нея можем да върнем младостта. Смята се, че жителите на Тибет са наследници на древен народ и пазители на мистични тайни. Легендите разказват, че те владеят огромно познание, което им дава власт над живота и смъртта.
Тибетският чай на младостта е много популярен по целия свят и се прилага от векове, но у нас се прочу едва преди няколко години. Чаят представлява смес от четири билки, включително Орфеевото цвете, които имат невероятно силен лечебен ефект върху човешкия организъм. Според специалистите чаят е с доказан антиоксидантен ефект и пречиства бъбреците, черния дроб, жлъчката, премахва шлаките, натрупани по кръвоносните съдове, стопява мазнините по корема и около талията. Това води до отслабване, подмладяване и регулиране на физиологичните процеси в организма. След терапия с тибетския чай кожата, косата и ноктите стават здрави, лъскави и блестят.
Наскоро изследвали клетки от Орфеевото цвете в американски и руски суперсекретни лаборатории. От него се интересуват учени от Московския институт за проучване на нестандартни промени, както и техни колеги от Пасадина, САЩ. Всички са на мнение, че растението е уникално. Японският астробиолог Такаши Ямагучи твърди, че "този представител на флората е с извънземен произход" (като някои микроорганизми, които също изпадат в състояние на анабиоза).
Експериментите с чудото хаберлея родопензис са секретни, но все пак до нас достигат някои интересни факти. Посветени казват, че "безсмъртничето пие водата си на глътки, издавайки звук като този, който се чува при отпиване на течност от човек!"
Специалисти от НАСА твърдят, че то разговаряло чрез електромагнитни вълни, но само с малка горска птичка, рееща се над него. По всяка вероятност растението притежава чувствителна "антена", долавяща чуруликането, а самото то отговаря в "друг честотен диапазон". Човешкото ухо не може да регистрира това общуване - твърдят специалистите, но американската апаратура го е записала...  
Някои неспециалисти бъркат родопския силивряк с други растителни видове, които също се наричат "безсмъртниче" от местните жители в различни точки на земното кълбо. Изследователите пък още се питат как така едно балканско цвете може да бъде съставка на "тибетски" чай и как така всичките съставки на въпросния чай се намират у нас. На тези въпроси няма отговор, но това не пречи на изключителните лековити качества на рядкото растение.


Как да си направим тибетски чай
Взимат се по 100 г от следните билки: родопски силивряк, лайка, жълт кантарион и пъпки от бяла бреза. Билките се смесват и 1-2 суп. лъжици от сместа се запарват с 500 мл вряща вода, като престояват похлупени 1 час. Прецежда се, половината от чая се пие преди лягане с 1 лъжичка мед. Другата половина се запазва в хладилника до сутринта, когато се изпива веднага след ставане, затоплена леко до стайна температура с лъжичка мед. Процедурата се повтаря, докато се свърши сместа. Първоначално се получават признаци на лечебна криза - виене на свят, леко главоболие, болки в гръбнака, раменете, врата. Те отшумяват за 1-2 дни и са нормална реакция, защото организмът се освобождава от трупани с годините токсини. Чаят може да се повтаря едва след 5 години (поради силното действие на силивряка), и то през есенно-зимния период, тъй като жълтият кантарион е фототоксичен.



Нежно и красиво, Орфеевото цвете малко прилича на жълтата иглика

Орфей омайвал с музиката си и хора, и животни

Римска монета с изображение на Родопа и Орфеевото цвете

По Еньовден момите вият венци и китки за здраве и обич


В такива трудно достъпни скалисти места може да срещнете Орфеевото цвете