Време е да се върнем в играта

Марко Марков
 
На 2 март, когато българският посланик в Москва изрази съжаленията на България за решението на Русия да спре работата по "Южен поток", в Белград се състоя научната конференция  "Руските енергийни проекти на Балканите след "Южен поток" в търсене на отговор на въпроса: какво да се прави при така създалата се ситуация? Макар организаторите да имат много общо с науката - Руският институт за стратегически изследвания (РИСИ), Фондът за исторически перспективи, Белградската делова школа, сръбското списание "Нова сръбска политическа мисъл" и руското "Газпром" - разискванията им показват, че на фона на геополитическата обстановка се търсят практически пътища за решаване на газовия ребус, възникнал след обявяването на проекта "Турски поток".
Конференцията бе открита с приветствено слово от посланика на Руската федерация в Сърбия Александър Чепурин. Той определи решението на Русия да се откаже от "Южен поток" като "изнудено и продиктувано изключително от деструктивното становище на Брюксел", попарило надеждите на Белград за непрекъснато снабдяване с газ, инвестиции в икономиката, откриване на нови работни места и стабилни приходи  в държавния бюджет. Тези надежди, каза посланикът, бяха унищожени от Европейския съюз заедно с България, а интересите на Южна Европа пожертвани заради чужди геополитически амбиции. Той потвърди, че "Газпром" вече е съгласувал с Турция маршрута на газопровода с краен пункт турско-гръцката граница. Което означава, че всички европейски страни, заинтересовани да получават руски газ, в това число и балканските държави, трябва да решат как ще реализират енергийната си сигурност след 4 години, когато бъде спрян транзитът през Украйна и синьото гориво трябва да стига до тях от газовия възел на турско-гръцката граница, където ще трябва да се договарят проекти за доставката му.
По повод спирането на "Южен поток" в  изказването си заместник-директорът на РИСИ Игор Прокофиев спря вниманието на участниците върху натиска, оказван от САЩ над руско-европейското сътрудничество. Америка, каза той, прилага спрямо Руската федерация стратегията на борбата против СССР от 70-те и 80-те години, като я трансформира и използва включително и при ограничаването на доставките на газ за Европа. Днес, както и през 80-те години, се използва стратегията за намаляване цената на петрола чрез Саудитска Арабия, с тази разлика, че САЩ вече не са държавата, която беше преди, а през идните десетилетия няма да бъде световен икономически лидер. Европа пък иска да възприема Русия само като доставчик на горива, докато Руската федерация желае да бъде партньор, което предполага, освен доставки, транспорт и преработване и контакти с крайните потребители.
Сръбските експерти отбелязаха факта, че страната им внася четири пети от газа, а според сръбската енергийна стратегия до 2030 г. вносът на газ от Русия трябва да достигне 97 процента. Докато дойде газът от "Турски поток", надежди се възлагат на интерконекторите между Румъния, България и Турция, за да стига руски газ до Сърбия. Сърбите гледат доста скептично на доставки от алтернативни газопроводи. Смятат, че снабдяването през океана с американски шистов газ от терминал в Хърватия би го оскъпило двойно в сравнение с руския. Въздържа ги перспективата Сърбия да се окаже зависима от Загреб, какъвто минал опит имат с петролопровода Загреб - Панчево. Изтъкнато бе също така, че "добрата идея" да се получава газ от Нигерия и Алжир през Сардиния до Италия е все още в зародиш поради липса на инвестиции. Според тях е проблематично довеждането на газ от Катар до Европа заради неясното положение в Сирия. За газопровода АГРИ (Азербайджан, Румъния, Грузия), който ще пренася газ от Азербайджан, се смята, че не е надежден поради малкия капацитет от 10 млрд куб. м годишно.
Един извод, който се открои на конференцията, е, че Сърбия и други евентуални участнички в сухопътната част на проекта "Турски поток" "не трябва да излизат от играта", а да участват активно в реализирането на новия проект. Според Ирина Свистунова, специалистката по Турция в РИСИ, балканските страни могат да станат стратегически важни за транзита от турско-гръцката граница, докъдето ще достигне "Турски поток", и централно звено в снабдяването с газ на потребителите в Европа. След като припомня на участниците, че "Турски поток" "ще елиминира изнудването от Украйна", Свистунова заявява, че Турция има желание да стане водеща транзитна държава за снабдяване с газ на потребителите в Югоизточна Европа, а балканските държави от своя страна могат да използват положението си на естествена връзка между Западна Европа и Турция и да се включат в международния енергиен транзитен проект. Русия, заявява тя, има основания да разчита на Турция, която води все по-независима политика и въпреки членството си в НАТО не е въвела санкции спрямо Русия и подкрепя изграждането на "Турски поток".
Що се отнася до преноса на газ от Турция нататък, руските експерти смятат, че това ще зависи от Гърция, където "ситуацията е неизвестна, заради финансовите проблеми, които има", и заради въпроса колко и докога ще остане на власт управляващата сега СИРИЗА.
Ръководителят на сектор "Балкански страни" в РИСИ Никита Бондарьов е на мнение, че най-слабото звено в сухопътното трасе на "Турски поток" може да се окаже Македония, като изтъква, че в Македония и сега текат политически скандали и е възможно по въпроса за "Турски поток" тя да стане втора България - страната, която бе ключова за прекратяването на работата по "Южен поток".
Във връзка с това участниците не пропуснаха да споменат урока с "плачевната съдба на българската енергетика" и да посочат за пример отказа на София под натиска на "западни съветници" от проекта Белене и очакваното искане от ЕС за пълно преустановяване на работата на АЕЦ "Козлодуй" към 2019 година.
По съществения въпрос кой ще финансира "Турски поток" изказване направи главният редактор на сп. "Газпром" Сергей Правосудов. Той смята, че то трябва да се поеме от Европейската комисия, след като престане да инвестира в "украинската черна дупка". Очаква, че Еврокомисията ще намери общ език с Турция и отбелязва, че "Русия не желае да строи този газопровод за своя сметка, ако няма възможност да транспортира повече от 50 процента собствен газ през него, каквито са ограниченията на Третия енергиен пакет на Европейския съюз". Правосудов поясни, че по план трябва да бъдат построени четири подводни линии, едната от които е специално за Турция, а останалите три са за потребители след турско-гръцката граница. Тези три тръби, казва Правосудов, са поставени под голям въпрос, защото не би било логично да се прокарват, ако никой не желае да строи сухопътната част на газопровода от турско-гръцката граница към Югоизточна Европа и по-нататък, по който да минава "най-надеждният и най-евтин за европейските потребители" руски газ.
Известният експерт, старши научен сътрудник в Института по славянознание на Руската академия на науките Пьотър Искендеров, обърна внимание на факта, че Балканите са трансконтинентален кръстопът, върху който САЩ оказват все по-нарастващ натиск за постигане с помощта на ЕС на стратегическата цел - изтласкването на Русия от енергийния сектор в този регион. Решението да се преустанови строителството на "Южен поток" не е взето по финансови причини, заяви той, а поради извънредните обстоятелства, предизвикани от противопоставянето на Европейската комисия. Той изрази убедеността си, че за провала на "Южен поток" освен САЩ, Европейския съюз и България, част от вината носи и Сърбия. Скендеров се позова на едно изявление на сръбския премиер Александър Вучич, че Сърбия "като неголяма държава" не може да реализира такива крупни проекти "без разрешението на Европейската комисия".
Главният редактор на "Нова сръбска политическа мисъл" Джордже Вукадинович оптимистично изтъкна, че спирането на строителството на "Южен поток" не е намалило доброто отношение на Сърбия към Русия, което може да бъде добра основа за бъдещи икономически проекти. Той се позова на резултатите от анкета на списанието (декември 2014 - януари 2015 г.), според която близо 40 процента от сръбските граждани смятат, че САЩ са виновни за спирането на "Южен поток", 20% винят за това ЕС, само 6,5% виждат вината в Русия и едва 2,4 процента обвиняват България. Това обаче с нищо не улеснява Сърбия в практическото решаване на газовия казус.
Много точно звучи едно обобщение, направено от Пьотър Искендеров в руския портал "Око планеты" непосредствено след Белградската научна конференция: В Европа се създава нова конфигурация на енергийните потоци. Затова не само Сърбия, но и другите балкански държави не бива да изпускат мястото, което могат да заемат в тази конфигурация. И като пример посочи обявеното намерение от оператора на газопреносната система на Словакия EUSTREAM да построи газопровод до българо-турската граница.

Нищо друго не ни остава, освен да се запитаме: ще има ли място България в тази нова конфигурация на енергийните потоци в Европа?