Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

23 Октомври 2018 | Вторник
 
вход регистрирай се

На първа страница

Анкета Какво разбират руските граждани под демокрация? И защо една трета от запитаните не отговориха на този въпрос?

Колко демокрация ни е необходима?

Според получените данни, за по-голямата част от гражданите е важно в Русия да има демокрация, но една значителна част от анкетираните не можаха да определят какво е демокрация. Експертите обясняват това с недостатъците на училищното образование.

12. Март 2015 , брой: 56   3347   0
Снимка


Даря Любинска
"Всъщност определението на демокрацията е много просто, то е утвърдено от Юнеско и се състои от 8 точки, сред които са честните избори, свободата на словото и контролът над дейността на държавата" - такова обяснение ми даде Олга Криштановска, доктор на социологическите науки и генерален директор на центъра "Лабораторията на Криштановска". Според експертката проблемът е в училищната програма. "Всяко дете, завършвайки училище, трябва ясно да разбира какво е демокрация. Само тогава ще може да се каже има ли демокрация у нас, или няма", поясни тя.
Въпреки недостатъчната си информираност, една трета от анкетираните от фонда за изучаване на общественото мнение са убедени, че днес в Русия има "толкова демокрация, колкото е необходимо". Една трета от анкетираните се затрудниха да отговорят. Олга Криштановска обясни, че не само поради недостатъците на образователната система, но и поради слабата работа на пропагандата, в общественото съзнание се е създал митът, че демокрацията е това просто един синоним на свободата. "Когато има много свобода - има демокрация, когато свободата е ограничена - няма демокрация" - казва социоложката. Именно затова наричат най-демократичен един от най-драматичните периоди от най-новата история на Русия - времето на Елцин - допълва Криштановска. "Свободата се превръщаше в хаос. Това отврати мнозина от демокрацията. Хората видяха една слаба държава и решиха, че такъв бардак не им е нужен", добавя експертката.
Според данни на Фонд "Обществено мнение", по-голямата част от руснаците (43%) под демокрация разбират "гласността, свободата на словото и правото  на собствено мнение", "свободата на избора", а също така "спазването на човешките права". И само 12% смятат, че демокрацията - това е "участието на народа в управлението на страната".
Ирина Осипова, аналитк от Фонда "Обществено мнение" заяви, че повечето от руснаците под  понятието демокрация разбират нейните ценности, а не основното ? определение - народовластието, участието на обществеността в управлението на държавата. "Не мисля, че това показва неразбиране на същността на въпроса. Просто на анкетираните така им е по-лесно да изкажат мнението си, за тях проявите на демокрацията са по-важни от нейната училищна дефиниция. Освен това мнозина изпитват затруднения, тъй като обществознанието и социологията се появиха в училищната програма съвсем наскоро", добавя Осипова.
В сравнение с данните, обнародвани от ВЦИОМ през 2007 година, значително е намалял броят на онези, които тълкуват демокрацията като свобода на словото, печата и вероизповеданието (те тогава бяха 55%) и икономически разцвет на страната (44%). А през 2010 година респондентите на ВЦИОМ определяха демокрацията като строга законност (21%) и изборност на властите (18%). Също по онова време 11% от руснаците наричаха демокрацията "празни брътвежи", а сега вече рязко отрицателно за нея се изказаха само 2% от анкетираните.
"Хората разбират демокрацията като нещо хубаво, нещо, към което трябва да се стремим, казва Олга Криштановска. - И често като нещо, привнесено от Запада". Повече от една трета от руснаците са убедени, че най-много демокрация в страната е имало по времето на Владимир Путин: 12% са посочили като най-демократични първите два президентски мандата на този политик (от 2000 до 2008 година), 27% - сегашния, третия мандат. На второ място в рейтинга на най-демократичните политици се нарежда съветският лидер Леонид Брежнев. "Противниците на Путин, разбира се, няма да се съгласят с това, че държавата е станала по-демократична. Може да се отчете, че пазарните институции, както и демократичните ценности, получиха реално развитие, а изборите станаха по-прозрачни", пояснява социоложката.
Криштановска смята, че сега се е появил контрол на обществеността над властите и над изборите по време на всичките им етапи, активизирало се е гражданското общество и се е увеличил броят на правозащитните организации.

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"