Преди и след „Южен поток“

Никита Бондарев

В Белград, със съдействие на Руският институт за стратегически изследвания, се проведе представителна конференция за руските енергийните проекти на Балканите след „Южен поток“. Предлагам на читателите съкратен текст на речта си на този авторитетен форум.
След въвеждането от страна на Запада на икономически и политически санкции за Русия, в последно време руско-българските отношения в областта на енергетиката се основаваха на три мащабни проекта – изграждането на нефтопровода „Бургас-Александруполис“, АЕЦ „Белене“ и газопровода „Южен поток“. Нефтопроводът „Бургас-Александруполис“ трябваше да преминава от Бургас до гръцкия гр. Александруполис. Изгодата за българската страна от тези проекти е отчитането на транзитни такси, откриването на нови работни места и увеличаване на стратегическата важност на страната в енергиен план.
За страна, която няма собствени източници на енергийни ресурси, строителството на територията на трите големи енергийни обекти се превърна във важен фактор на политическия живот. Така съдбата на тези проекти стана приоритет в руско-българските отношения.  Проектите, които започнаха по времето на управлението на Тройната коалиция в България, при следващите правителства рязко забавиха темпото си, а в крайна сметка сме свидетели на отмяната и на трите проекта.
Причината за развитието на тази ситуация си обяснявам с особеностите на политическата атмосфера в България. Населението на този етап няма идея на чия страна да застане. Нито едно от правителствата, които идваха на власт, не устройваха избирателите си. Поради това на следващите избори гарантирано побеждаваше партия, която най-много се различаваше от управляващата до този момент.
Конкретното проявление на тази особеност на политическия живот в България през 2009 г. беше представено с идването на власт на политическа партия ГЕРБ. Лидерът на партията, Бойко Борисов построи предизборната си кампания върху идеята за трезв и прагматичен подход към политиката. Тази идея беше противопоставена на основополагащата идея на предишния премиер Сергей Станишев за необходимостта от сближаване с Русия. Съгласно новата идеология, основана на прагматизма, ориентацията е възможна само ако се базира на международни проекти, които носят конкретни ползи, а всички други доводи са идеологизирани и непрозрачни.
От гледна точка на прагматизма, тълкуван като изгоди в краткосрочен план, реализирането на българо-руските енергийни проекти се оказва нерентабилно. Към това трябва да добавим, че ако въпросните проекти се реализират, ще се повиши зависимостта на българската енергетика от Русия, за което правителството ще бъде критикувано както вътре в страната си, така и от Европейския съюз. Опитите да бъдат гарантирани националните ресурси на страната в средносрочен и дългосрочен план могат да доведат до „демонизиране” на премиера и да превърнат политическия му образ в медиите в „диктатор“, което няма да пасне с търсения имидж на „политика на твърдата ръка“.
Обратно на това, прекратяването на проектите, започнати при предишното правителство като опит за поставяне на страната във васална зависимост от Русия, гарантираха на премиер-министърът положително отношение на европейските и американските политици. Така популистката тактика, следваща пътя на „най-малкото съпротивление“ доведе до отмяна на трите големи руско-български енергийни проекти, реализацията на които можеше да увеличи международния статут на страната и да реши енергийните ? проблеми за години напред.

Авторът е завеждащ Балканският център на Руски институт за стратегически изследвания