Пукнатини в сърцето на европейските политики

Още в края на януари списание "Икономист" по поръчка на Би Би Си публикува изследване, според което през 2015 година Европа я очакват политически трусове. Би Би Си излъчи, че "има пукнатини в сърцето на европейските политики, където по принцип трябва да бъдат генерирани големите идеи". Тези дни и Джордж Фрийдман, Стратфор, даде израз на свои разсъждения за новата роля на Германия, не на ЕС, в световната геополитика и съответно "произтичащите от нея неудобства за страната" и Европа. Стъпва на тезата, че ЕС е в дълбока криза, за която според него мнозина обвинят именно Берлин. Точно преди година и британският премиер Дейвид Камерън в своя реч за бъдещето на ЕС недвусмислено заяви, че основната движеща сила на Евросъюза днес е различна, че предизвикателствата идват не само отвътре, но и отвън и лидерите на Европа "имат дълг да чуят притесненията на своите граждани". Защото се увеличава раздразнението, а Брюксел се възприема като нещо, което "им се причинява на хората, а не се прави от тяхно име". Става въпрос за онази Европа, в която живее малко над 7% от световното население (около 600 млн.), произвежда около 25% от глобалния БВП, а финансира около 50% от глобалните социални разходи, което наистина изисква доста усилия, за да се запази просперитет и установен начин на живот след Втората световна война.
Но днес Европа си има дългогодишна финансово-икономическа криза, ислямистки терористични атаки на своя територия, недоволно и често протестиращо население по улиците на големите градове, че и втора война (засега локална) на собствен терен. Да не говорим за близкия, буквално под носа на Европа, Близък изток, който не само е разединен, но и води кървави битки за надмощие и територии, съпътствани от задкулисна борба за влияние и лидерски регионални позиции на държави като Турция, Саудитска Арабия, Иран, Египет и изнася напрежение с дъх на безмилостни етнорелигиозни битки. Остава да се спомене и СИРИЗА, за да се подкрепят прогнозите на Фрийдман, че в Европа се издигат бариери, че гръцкият избор ще се яви като катализатор за политически сътресения и на други места и то в период, когато Германия не може да рискува да разклати ЕС и да бъде сигурна кой конец да дръпне, за да не се разплете европейският чорап.
Прогнозите, че през следващите две десетилетия делът на Европа в световното производство ще спадне с близо една трета, не звучат обнадеждаващо на фона на страховете, които съпътстват и населението, и европейските лидери. Или, както казва Фрийдман, "светът на Меркел се срива". На онази Меркел, която редица нейни съпартийци имат намерение да предложат за Нобелова награда за мир, защото сякаш внезапно реши да покаже, че ЕС може да се еманципира и постави начало на мирни политически преговори за решаване на една от големите европейски кризи днес - украинската. В тази връзка редица наблюдатели решиха, че е настъпил разнобой между ЕС и САЩ, но без да отчитат факта, че Европа отдавна няма собствени ефективни сили, за да е водеща при намиране на изход от подобни ситуации. Така беше при бомбардировките над Белград, така е и сега в Украйна - действия постфактум, не превантивно, когато огънят на Майдана не беше раздухан от сили, които винаги печелят, но не стоят на барикадите. Подозренията са и че ги предизвикват поради свои стратегически глобални интереси.
Да, светът на канцлера Меркел никак не е същият като в началото на лидерската й политическата кариера. Тогава и светът, и Европа бяха мирни, Евросъюзът единен, Германия по германски бързо зае позиция на европейски мотор, САЩ си бяха номер 1 и това за ЕС бе удобно, независимо от подмятанията за зависимост и подчинена роля в Северноатлантическия пакт. Спорно е дали е въпрос на избор или по принуда, но в условията на мир е поносимо и в случая неизбежно като позиция. Брюксел се занимаваше главно с адаптирането на страните, които кандидатстваха за членство в ЕС, с лозунги за демокрация започваха всички политически речи, а Германия си осигуряваше икономически просперитет, като водеше наистина силна експортна политика в интерес на собствените си корпорации. Наложи икономическата си мощ, но никога не премина ограничителната черта на САЩ, т.е. "да не се допуска европейски хегемон", както го е определил Фрийдман.
А сега няма ден, в който световни анализатори и експерти да не повтарят до втръсване, че Европейският съюз е затънал в тотална криза и има толкова трудни и много проблеми за решаване, че не е в състояние да се справи. Известно е, че поне половината от населението на континента не стига до урните при избори, защото не припознава свои представители за участие във властта, а не защото страда от наличие на политическа апатия. Европейските лидери си дават сметка, че напрежението сред гражданите расте и поради срива на социалните политики, поради все по-голямата пропаст между елити и избиратели, поради действията на финансовите институции и корпорации с идеите им за "стягане на коланите" като единствено средство за изход от кризата, но засягащо преди всичко бедните слоеве, поради ситуацията с т.нар. нова студена война с опасност да стане гореща и отново на европейска територия, поради множащите се терористични атаки, поради "Ислямска държава" и т.н. Наблюдателите смятат, че ЕС определено е направил достатъчно грешки, за да стигне до тази ситуация и се отдалечи от идеите на основателите. Но преди това е била водената политика за превръщане на гражданите в инструменти за покупки, за издигането на пазара в култ, в диктатор на живота, в свеждането на европейските ценности до ниво покупателна способност, а формирането на мисловни процеси да става предимно чрез телевизионни програми. Затова не е за вярване, че в Рим, Париж, Марсилия има демонстрации в подкрепа на СИРИЗА и действията на гръцкото правителство, което на този етап отхвърля финансовата политика, налагана на Атина от Брюксел. Става въпрос за лява партия, която е спечелила избори с мнозинство и се опитва да  отстоява свои виждания за решаване на собствената си икономическа криза, като призовава за търпение и поне 6 месеца време, за да приложи на практика идеите си, като бъде приемана като равнопоставен партньор, а не само изпълнител на чужда воля. Само дето се явява "враждебна на статуквото", както казват в Би Би Си и може да стане заразителен пример за южния пояс на ЕС, който също недоволства от заемите, банките, обедняването и безработицата. Един вид Европа на канцера Меркел днес е в режим "Украйна", "Ислямска държава", "Гърция". А това е в пряка връзка с геополитическия сблъсък САЩ/Русия.
Събуденият "имперски рефлекс на Русия", натискът на Вашингтон Европа да ограничава контактите с Москва и пазарите й усложнява неимоверно следването на установената европейска "мека" политика на диалог, баланс, приобщаване в мирни условия. Изборът е предизвестен, а това води и до мрачни прогнози за икономиката на европейците. Така, както и договореното мирно споразумение в Минск за преустановяване на боевете в Украйна слабо се спазва и сигурно ще доведе най-малко до лишаване на канцлера Меркел от Нобелова награда за мир.
Може и да е прав Фрийдман, когато казва, че "германците са твърде силни да бъдат пренебрегвани и твърде слаби, за да налагат волята си". Всъщност това важи за целия Европейски съюз. А защо в Стратфор отделят Германия по този начин от останалите страни членки на ЕС е лесен за отговор въпрос. По-важното е, че и от Запад, и от Изток има натиск за уреждане на договорни отношения с всяка отделна държава в съюза, а това поставя Брюксел в още по-сложна позиция да взема тежки решения за запазване на единството и идеите си. Да се отделя Германия като единствен фактор в ЕС, който хем иска да запази единството на ЕС, хем не иска да носи сама бремето на това единство е най-малкото сигнал, че някой няма полза от единен Европейски съюз. Той, разбира се, не е единен по редица въпроси, но това е залегнало в европейските правила и практика.
Русия и санкциите, например, разделиха страните членки на коренно противоположни позиции и засилиха опасенията, че отстояването на национални интереси и икономики ще стават преобладаващи като политика на 28-те. В крайна сметка кризата, който и както да я е предизвикал, диктува условията за оцеляване на правителствата. А европейска солидарност с "потупване по рамото" и налагане на условия не носи дълготрайни дивиденти. Така, както въоръжаването на Киев от САЩ няма да допринесе за постигане на мир във вече окончателно разделената страна. Каквото и да говорят експерти и задокеански политици.
Сигурно и затова канцлерът Меркел, заедно с френския президент Оланд, реши, макар и плахо, да докаже, че Европа може да бъде себе си, да се опита да реши по европейски проблема Украйна и да намери път към Москва, защото без нея няма как да се получи пролука в заплетения възел на украинската дилема. 
След Косово наистина няма как да се отстоява безрезервно Крим, а след толкова цивилни жертви в Източна Украйна няма как да се слепи отново картата на единна независима Украйна. Да не говорим за загубите на Европа от санкциите.
Търпение, време и този път изпреварваща прецизна дипломация може и да осигурят политическо и мирно решение на украинския проблем. Но едва ли ще уталожат на този етап противоборството между САЩ и Русия. Там битката е друга, глобална и от изхода й зависи съдбата на света. Засега казват, че печелят страни като Китай. Затова никак не изглежда рационално ние у нас да стоим на американски или руски позиции и да се замеряме с фили/фоби, когато Европа, наш дом и съюз, има своите интереси, опитва се да ги отстои и те са най-близко до нашите представи за просперитет и ценности. Редно е най-после наистина да избистрим собствени интереси, да си ги знаем и отстояваме в Брюксел по начин, който ни прави равнопоставени.
Ако се огледаме компетентно, ще установим, че успешни в ЕС са страни, които успяват да заемат позиции, пряко свързани с националните им интереси и без стремеж за целта да се руши единството. По-скоро с идеи за промени и нови правила, които да укрепват ЕС и удовлетворяват всички европейски граждани. Примерите с Унгария или Италия не са само щрихи в новинарските емисии.
А "Ислямска държава" и Арабският регион не е само европейски проблем, въпреки допуснати грешки от дадени европейски страни там. С насилие сблъсъкът на идеи няма да има решение.  "Халифатската"заплаха си остава. Да му мислят и големите.

0901-1
Европейците харесват Европа, но съжаляват за неспособността на политиците да решат такива проблеми, като например безработицата



Напрежението сред европейците расте и поради срива на социалните политики, поради все по-голямата пропаст между елити и избиратели, поради действията на финансовите институции и корпорации с идеите им за "стягане на коланите" като единствено средство за изход от кризата, но засягащо преди всичко бедните слоеве

Снимки БГНЕС
Демонстрация в Лондон в подкрепа на СИРИЗА и действията на гръцкото правителство