Те продължават да носят Родината в сърцата си

Симеон НИКОЛОВ*

По стечение на обстоятелствата в дните, когато се внесе пакетът законопроекти за разузнавателните служби и когато бе уволнен началникът на военното разузнаване Веселин Иванов, от печат излезе книгата "Военното разузнаване под ударите на най-голямата фалшификация през последните 25 години". Тя представлява сборник с коментари, анализи и документи от военни разузнавачи, политици и журналисти под мотото "За Истината, Честта и Достойнството на българския офицер - военен разузнавач". Сборникът има за цел да представи измеренията на изключително болезнен въпрос за националната сигурност и пълзящото разединение на нацията в труден за държавата период, както и конкретните решения за излизане от самооунищожителната спирала на неговото развитие.
Политическите сили създадоха закон, който скри истинските виновници за репресивния режим, идеолозите на системата, и прехвърли вината на структури, които нито са били репресивни, нито имат нещо общо с партийните и криминално-полицейски мрежи на доносници. Дори и шефовете на западноевропейски служби днес признават: "Главната отговорност и властта са били винаги при партията, а не при службите". Но в България политиците създадоха инструмент за междупартийни престрелки. Последствията са, че

в обществото се нагнетиха погрешни представи

отразяващи се върху мястото и ролята и на днешните служби.
Приемането на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА беше  антидемократичен, противоконституционен акт. Легендарният ген. Васил Зикулов го определяше като закон на "националното предателство и партийно съглашателство". Той раздели българските граждани на "добри" (пълноправни) и "лоши" (подлежащи на дискриминация), с което напомня действащия по време на монархофашизма Закон за защита на нацията. Автори в този сборник го сравняват с възраждането на макартизма в САЩ от епохата на студената война, но в български вариант, когато се съставят "черни списъци" на лица, които не могат да упражняват определени професии. Макартизмът в САЩ застраши основите на политическото устройство. Той постави ФБР над всички ведомства, учреждения и институции, и бе премахнат, когато под заплаха бе поставена и президентската институция.
С този закон се политизира армията. Приемайки закона, се създаде прецедент, който поставя под съмнение императивността на заповедите и уставите. На негова база години наред се  внушаваше, че БНА е била инструмент за политическо насилие и за защита на властта. БНА беше инструмент не за защита на властта, а на териториалната цялост на България и на нейния суверенитет. Да приравниш дейността на стратегическо военно разузнаване, работещо само зад граница, с дейността на репресивния апарат в страната и доносничеството, е или интелектуална импотентност, или липса на всякакъв морал, или безотговорност. Това е шизофреничен продукт на хора, които едва ли са разбрали какво вършат, пишат авторите в този сборник.
Няма демократично държавно управление, което да се гордее с това, че е нарушило драстично грубо правата на десетки хиляди свои граждани, и такова, което вследствие краткосрочни партийни интереси и външни за държавата намеси да е променило законопроекта за досиетата, включвайки в него и служилите в структурите на Българската армия, защото военното разузнаване като дейност, а не като служба, винаги е било част от БА и от нейния ГЩ, и никога не е било свързано с ДС, с което над 70 000 военни, инженери, химици, парашутисти, преводачи, радиоспециалисти и други, включително отбилите само военна служба в поделениета на РУ-ГЩ, станаха "доносници". В действие влезе закон, с който в пълно противоречие с Конституцията, според която защитата на отечеството е върховен дълг на всеки български гражданин, се вменява във вина (а не в заслуга) изпълнението на тази повеля в редовете на Разузнавателното управление на Генералния щаб. Военните винаги са служили на България, а не на партии и идеологии. Родината е една, независимо какви

мижитурки временно са полазили държавното тяло

пишат разузнавачите.
Абсурдността на ситуацията стана пределно ясна, когато националният герой полковник Пеньо Пенев, измъчван 9 години в турските затвори, без да предаде никого, и разменен за 9 турски агенти, не получи полагащото му се най-високо държавно отличие. В деня, в който бе погребението му, министърът на отбраната потвърди твърдото си решение да предаде на комисията по досиетата 33 000 архивни единици, съдържащи данни за чужди граждани, работили за сигурността на България, въпреки че законът не го изисква. Дни преди това цинизмът на управляващите достигна друг връх: министърът нарече военните разузнавачи "терористи като тези в Париж".
Авторите споделят, че грешат тези, които мислят, че са започнали да пишат, защото защитават себе си: "Нищо подобно. Ние защитавахме правото на България да се защитава." Анализите и коментарите им са изпълнени с много гняв, разочарование, обида, но и надежда за справедливост, както и с решимост да търсят правата си, ако се наложи, и в европейските институции. Гняв от чудовищната несправедливост, бруталните клевети, от цинизма на политиците и отсъствието на смелост и воля да поправят грешките си, от поругаването на най-святото от псевдодемократи и нечистоплътни политикани, от потъпканото достойнство. Разочарование от общество, което продължава да се поддава на манипулации, склонно да живее с неразкритите истински носители на вината за престъпленията на тоталитарния режим, оглушаващо и губещо устоите си, историческите си корени и съгласяващо се с пренаписването на историята ни.

Обида от държавните институции

оставящи без отговор писмата и декларациите им.
Парадоксално е, че българските служби получиха повече уважение и признание от партньорските структури в НАТО, отколкото от българските политици. Учудващо е, че разследващи журналисти не разровиха грубата фалшификация на века, не повдигнаха глас срещу несправедливостта и погазването на човешки права, не въстанаха срещу некомпетентността, не предупредиха, че същите тези гноми, които отричат правото и дълга да защитаваш Родината, утре ще обвинят, лустрират, преследват и други прослойки на българското общество.
Но въпреки всичко, както се пее в Химна на военните разузнавачи, те продължават да носят Родината в сърцата си. Военните разузнавачи не желаят по-нататъшно задълбочаване на конфронтацията в обществото. Затова предлагат изменения и допълнения към Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА. Те категорично настояват за закриване на комисията по досиетата - структура, която се държи като последна инстанция, превърната в партиен орган за селективно опозоряване и изродила се в инквизиция, чиито решения не могат да се обжалват. А досиетата да бъдат предадени в Държавния архив и свободно да се използват от учени-изследователи и граждани.
В сборника е обособен и раздел "Разузнаване и дипломация". Интересни и малко известни факти съдържа и разделът за военния разузнавач легенда Пеньо Пенев. И накрая, в последен раздел, са събрани документи - писма и обръщения до председателя на НС, до президента, до омбудсмана, до главния прокурор - писма без отговор.
Всичко, написано в този сборник, е като свит юмрук, като мощен вик и призив: Българи, опомнете се! Спрете безумците, които разрушават държавността и разкъсват жизнените ни корени с Родината, за която военните разузнавачи отдаваха живота си.

*Авторът е директор на Център за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения и зам.-министър на отбраната през 2005-2008 г.