От нашата бедност по-убава нeма

Всеки десети българин е в риск от дълбока бедност, показаха данни на Института за пазарна икономика. Т.е. близо 700 хиляди души в страната живеят с доход под 100 лв. месечно, а като бедни с доход под 150 лв. се определят 1,5 млн. души.
От нашата бедност по-хубава няма. Кой ли не се упражнява - все за наша сметка, върху нея. Но от това "нито ти ще обеднееш, нито аз ще стана по-богат". Защото богатите продължават да си богатеят, а тези, което едва свързват двата края, се множат. Статистиката, разни пазарни субекти, НПО-та, Евростат пишат ли, пишат и изтъкват причините за българската бедност - безработица, ниско платени работещи, отпадащи от училище деца, дискриминация, гета. Но дежурните причини не нагазват в дълбокото - защо ги има и едното, и второто, и третото. Как се решават проблемите другаде по Европа, в близки до нас бивши соцстрани, които вече далеч ни изпреварват. Статистиката я знаем, обаче иска яко дупе да посочиш истинските виновници и да искаш по-смели решения и дори рискови стъпки за увеличаване на доходите. ИПИ класически неолиберално казва: беден си, щото имаш три деца. Нали уж икономическата среда се подобрява, нали управляващите идват с обещания за повече социално благополучие. После си отиват безнаказано, забравили за какво са дошли. А дългосрочната и възпроизвеждаща се бедност си остава дело на самите давещи се. Лявото деснее, дясното левее, но това е само пиеса за наивници. Вече 25 години.
Истината е, че на никого не му пука за бедността на милиони хора. Да се чудиш как това се позволява днес в една европейска страна, която никога досега не е била в хрониките на световното недояждане, но днес върви натам с пълна сила. А отношението към проблема не се променя, корените му дори не се осъзнават.
Хванете ме за шлифера, рече един. Друг, дето викаше, че с 2000 лв. не се издържа семейство, отсече, че ако живее с 400, ще плати първо курсовете по математика на детето, пък ток невинаги е имало. А статистиката щяла да ни пита с какъв стандарт живеем в рамките на ЕС...