Мъката Раданова и обувките на Фатме

Имаше стар виц от съветско време: явява се чукчата на изпит по руска литература, пада му се да говори за поезията на Пушкин, но той отказва: "Я не читал." ("Не съм го чел.") Професорът му предлага Достоевски, но и него "не читал", същото с Тургенев, Толстой. А на въпроса кого е чел, отговаря: "Чукча не читатель, чукча - писатель". Нашите политици доста приличат на чукчата - изявяват се главно като телевизионни звезди, но не би било зле от време на време да седнат пред телевизора и като зрители. За да видят колко смехотворно е тяхното фръцкане, колко фалшиви са проблемите им, с които занимават обществото, което има други, реални, а понякога трагични дертове. И не става дума само за извънредни ситуации като природните бедствия през последните месеци, а за делнични драми на обикновените хора. Каквато ни показаха тези дни в предаването "Би Ти Ви репортерите", но за това по-нататък.
Напоследък особено ярко затрепкаха на политическия небосклон звездите на вождовете на Реформаторския блок, затъмнявайки дори такива ярки телевизионни светила като премиера Борисов и дясната му ръка по герберска линия Цветан Цветанов. "Лично обиденият" на Бойко и великодушно простил му за подценяване ролята на РБ в миналогодишните протести Радан Кънев разкрил тези дни пред колегите си какви терзания го връхлетели преди време, когато на асамблея на ЕНП трябвало да решава сложната дилема да се снима или да не се снима в едно кадро с Цветанов. Буквално: "Сега като дойде Цветанов с фотографите, да се снимаме ли с него или не". Е, снимал се "на ползу роду", както казваше навремето друг политически палячо. Буквално: "Изядохме жабетата в името на това хората в България да живеят по-добре". Хамлет с неговото "Да бъдеш или да не бъдеш" ряпа да яде. А за да не остане назад в модното сред част от политическия ни "елит" русофобство, привидя в "опитите за десталибизация на РБ влиянието на режима на Путинова Русия". Услужливо му подаде "опорни точки" бившият наш посланик в Москва Илиян Василев, според когото чрез компрометирането на РБ с обвинението за преяждане с власт се целяло дестабилизиране на правителството. На шурея му шуренайката! Ако перифразираме проф. Андрей Пантев - този Илиян да не би да е женен за рускиня, та така е намразил Русия.
Но да се върнем на Радан. Истинското, голямото му страдание го връхлетяло, когато чиновничка на гишето на НАП го попитала на каква нова работа е постъпил от 5 октомври 2014 г., както било отбелязано в документите му.  Справедливо, не, належащо е да бъде уволнено цялото ръководство на НАП за това, че не е закачило на стената потретите на представителите на "политическия елит" и не е задължило служителите си да се научат да ги разпознават, а не да им задават неуместни, обидни въпроси. И тези хора в НАП телевизия не гледат ли - Радан и радановци там гастролират всяка вечер, както вече стана дума. А някаква невзрачна чиновничка го подлага на унижението да го пита къде работи! Нищо не са терзанията на многострадална Геновева пред фрустрацията на този политически вожд. И все пак, г-н Кънев да се определи последно Хамлет ли е или е Геновева.
От сходна незабележимост, откакто е влязъл в парламента, се жалва и неосъщественият вътрешен министър в несъстоялото се правителство на "България без цензура" Росен Петров. По-рано като журналист по вършел работа "на ползу роду". Кой им е виновен на Радан и Росен, че не са си вързали ново шалче на врата и да вземат като Лили Павлова да обикалят, следвани от камери и микрофони, преспите и свлачищата на България.
На обратния полюс са кахърите на премиера. Той пък страда от прекомерната си популярност, плод на журналистическа свръхактивност в отразяване на всеки миг от всекидневието му. "От такива като тебе (репортерката, която се осведомява накъде му предстои да запраши) не мога да се оженя". Няма съмнение, че Бойковият проблем е далеч по-сериозен от неразпознаването на Радан, но то си е нормално: единият е министър-председател, а другият не е дори прост председател, а само съпредседател на нещо си.
А сега за истинските, за драматичните проблеми, за един от които разказа споменатото предаване "Би Ти Ви репортерите", предизвикало   изключителен обществен отзвук. 11-годишната Фатме от търговищкото с. Стража е петокласничка, най-добрата в класа. Но дали ще отиде на училище зависи от това дали по-голямата й сестра ще й даде единствения чифт обувки, с които разполага семейството. "Тя понякога ми ги дава, понякога не. Аз оставам вкъщи заради обувките", споделя без злост, с мъка детето. А те, обувките, единствените - със зейнала дупка. Фатме признава, че няма стотинки за закуска, "понякога господинът ми дава".
"Ще ми даде ли кака днес обувките да ида на училище или няма да ми ги даде" - това е днешната българска драма, а не вашите тюхкания, че чиновничка на НАП не ви разпознала или сте ручали жабета, защото сте се снимали с Цветанов, господин Кънев. При това Фатме не е изолиран случай. Статистиките сочат, че през миналата учебна година от училище са отпаднали поради бедност 902 деца. От началото на тази учебна година над 30 деца са отпаднали поради същата причина само в Хасковска и в Търговищка област.
Веднага след като беше излъчен репортажът за Фатме, в интернет десетки хора поискаха повече подробности: какъв е адресът на детето, на който може да бъдат изпратени дрешки и обувки, или банкова сметка, за да се приведе парична помощ. В понеделник вечер Би Ти Ви излъчи репортаж от с. Стража, където се получават помощи, благодарностите на щастливото дете и баща му, на когото обещават и постоянна работа. Те споделят, че ще раздадат и на други деца от махалата от получените многобройни подаръци.
Не ме учуди, че в дългия списък на желаещите да помогнат, обявили това в интернет, не срещнах известно име на политик. Нормално: откъде да научат за драмата на Фатме, те телевизия не гледат, тях ги дават по телевизията.
Всъщност не в това е вината на политиците. Проблемът с обувките и дрешките на Фатме и нейните братче и сестра е решен благодарение на разгласяването му по телевизията. А на десетките, стотиците, хилядите деца, не само отпадналите, но и другите, които продължават да ходят на училище без стотинки за закуска, с пробити обувки и кърпени дрешки? Не може да се направи телевизионно предаване за всяко от тези хиляди българчета, та да тръгнат колетите и паричните помощи. Това вече е отговорността на политиците, тя не се изчерпва с дотегналите на всички през последните 25 години кухи стратегии, концепции, политики. Още по-малко с нарцистични тръшкания на неразпознати от плебса политически метеорити, които само в собствените си представи са слънца ясни.