"Турция се отдалечава от НАТО?"

Може да се спори дали членството на Турция в НАТО и на тази основа и отношенията й със САЩ  са въпрос на избор или са необходимост, но че Вашингтон е възприел аристократичните европейски правила да подава сигнали, когато нещо не одобрява, е безспорно. Тези дни "Ню Йорк таймс" публикува уводна статия с цитираното заглавие, в която коментира ситуацията с членството на Турция в НАТО и "колебливата й позиция за обвързаността със съюза". Въпреки официалните изявления на турското външно министерство за централната роля на НАТО в отношенията със съюзниците, този медиен флагман отбелязва, че в никой период досега не е имало толкова различия в позициите на Анкара и НАТО и изброява темите, които оказват отрицателно влияние върху отношенията. Разбира се, че се акцентира върху недостатъчната активност на Турция в борбата с "Ислямска държава", но и върху планираното закупуване от Китай на отбранителни системи, както и за "неясното отношение към Русия по отношение на окупацията на Украйна". Подчертано е, че при управлението на Ердоган Турция все повече се е "авторитаризирала", че все повече се прекъсват връзките или по-точно обвързаността й с онази модерна държава, която е била, създадена въз основа на демократични принципи. Намерението да се закупят от Китай радари и противоракетни системи на стойност 3.4 млрд. долара е подложено на критика поради риска, който съществува за НАТО при интегрирането на тези системи към съюзническите. Още повече, че за "защитата от Сирия бяха разположени ракетите "Пейтриът". Трудно се преглъща и очакването Турция да подпише договор с Русия за нов газопровод. Още повече, че Ердоган не обръща внимание на западните реакции по въпроса. Явно членовете на американския Конгрес не одобряват тези турски позиции. Естествено, че "Ню Йорк таймс" не очаква Турция да "се отдели от НАТО". Едва ли и във Вашингтон мислят по-различно. Едно такова действие, казват, би било "нещастна грешка". Но е истина, че само мисълта за такава възможност, вече поставя под съмнение доверието към Турция, особено по време на криза. Затова са и сигналите.
А Сердар Калъч, посланик на Анкара във Вашингтон, веднага е намерил начин да поясни, че "отношенията на Турция със САЩ не са въпрос на избор, а на необходимост". Факт, дори и да е казано по време на някаква конференция в САЩ. Турската дипломатическа школа не е от вчера и сигурно си заслужава да бъде изучавана. И докато гърците са написали над Акропола "Всичко с мярка", то турците пишат по цялата си земя "Ане Ватан". В името на Родината и интересите й, турската дипломация винаги е нащрек. Независимо кой управлява в страната. Отчита сигналите и реагира. Факт.