Де такъв популизъм у нас...

Атина прие закон за бедността. Със завидно единство между управляващи и опозиция. При това - без да питат Брюксел и без да адаптират на гръцка почва ни един документ за рестрикции, пратен оттам. В ЕС скърцат със зъби заради "непослушанието" на Гърция, но тя твърдо казва "не" на жестоките икономии върху гърба на хората. Същите хора, които умеят да се борят не за права, а за привилегията да запазят човешкия си стандарт на живот, 13-а заплата, далеч по-високи пенсии, много по-добро здравеопазване и цени на лекарствата.
Ципрас обеща да се бори с бедността. И се бори. Ще търси и нови начини за изхранване, наеми, дългове, безплатен ток и др. Управляващата СИРИЗА си дава сметка, че всяко заиграване с бедността днес, утре ще изиграе лоша шега и ще струва по-скъпо. Дава си сметка, че бедността е и национална сигурност, и национална идентичност. Но за това трябва да уважаваш народа си. Да търсиш не личните изгоди и дивиденти за партията си. СИРИЗА била популистка партия, а? Де такава и у нас! Напразни надежди, уви - вижте дневния ред  на нашия парламент само вчера. На първо четене бяха приети промени, които орязват вече извоювани права в здравеопазването, което и без туй е в реанимация. Здравеопазване, в което добре ще се изтупа джобът на българския пациент в държавата, която води класациите по смъртност и по бедност. Същият ден в "тронното" си слово в НС държавният глава говори за всичко друго, но не и за бедността като приоритет за България днес. Два парламента - сетете се кой е излишният.