БСП - ПРИМИРЕНИЕ ИЛИ ПРОМЯНА

Янаки Стоилов

Заглавието на конференцията изразява дилемата, пред която сме изправени като партия. Ще се примирим ли с отслабеното влияние на БСП в резултат на социаллибералната политика, на финансово-икономически и външнополитически зависимости, които все още тежат върху партията?! Ще се примирим ли с недоброто организационно-политическо състояние на редица организации и с поведение, което ни отдалечава от нашите привърженици?
Тази година отбелязваме 25 години от преобразуването на БСП в партия на демократичния социализъм. Отбелязваме почти четвърт век от 125-годишната история на партията. Тя има това дълголетие, защото винаги, когато са се появявали нови проблеми, когато вътрешните и външните условия са диктували, тя е успявала да се промени, така че да отговори на потребностите на времето и на хората, които разчитат на нея.
*  *  *

Рухването на държавния социализъм в Съветския съюз и в Източна Европа доведе отново до установяване на капитализъм в България. Превръщането на преобладаващата част от държавната собственост в частна и членството ни в НАТО и в Европейския съюз белязаха завършването на Прехода и новото геополитическо позициониране на страната.
Най-тежката диагноза за Прехода е социално-икономически упадък, ширеща се бедност и липса на справедливост. Въпреки постигнатите свободи, обществото и държавата са зависими от олигархични кръгове и външни фактори. В резултат на това за около десетилетие България загуби мястото си след най-развитите страни - в челото на световната полупериферия. Тя отстъпи с десетки позиции и сега се намира непосредствено преди развиващите се държави. Рязко спадна икономическият потенциал на страната, огромни групи от населението преживяха социална декласация, всички обществени сфери се комерсиализираха за сметка на упадък на духовността. Следователно

Преходът е неуспешен, дори провален

от гледна точка на това, че той не изведе България на по-високо ниво в социално-икономическото развитие. Светът се движи от индустриалната към информационната епоха. По парадоксален начин у нас този процес се съчетава с деиндустриализация, с нарастваща неграмотност и социална изолация на големи групи от хора.
БСП през годините на Прехода беше социален коректив - на власт или в опозиция, защитник на републиканизма и на парламентаризма в българския политически живот. Тя бе измежду основните национални фактори за приемане на България в Европейския съюз.
По силата на външни и вътрешни обстоятелства на границата между двата века в ръководството на партията започна да надделява социаллиберализмът като лява проекция на доминиращия в света неолиберализъм.

Одесняването на партията не беше спряно

въпреки приетата през 2008 г. програма.
Властта се оказа голямо изпитание за БСП. Тогава проличава непоследователността в провеждането на лявата политика и съобразяването с интереси, несвойствени за избирателите на БСП. Това са причините, довели до създаване на Лявото крило в партията през 2006 г. 
Партията ни има дълга история, но няма нито гаранция за политическо дълголетие, нито абонамент върху своите избиратели. Затова, като органична част от БСП заявявам от името на Лявото крило: омръзна ни да даваме посока, да предлагаме политика, която се възприема, но по-бавно от динамиката, която времето налага; омръзна ни да поемаме ангажименти, за които търсим оправдания, че не сме изпълнили; омръзна ни да отстъпваме под външен натиск; омръзна ни различни ръководители в партията да се облагодетелстват, а тя да плаща сметката с минус от стотици и хиляди избиратели.
Нека не съм голословен. Ние първи се обявихме срещу одесняването на партията, срещу плоския данък. Още по време на Тройната коалиция издигнахме лозунга "Долу олигархията, свобода на народа", но той не беше подет нито от партията, нито извън нея от днешните ни критици. Ние първи предложихме въвеждане на критерии и минимални стандарти за лява политика в местната власт, необходимостта от реиндустриализация на страната, от отстояване на национални позиции от БСП.
За изминалите години от създаването си Лявото крило премина през различни периоди. Първоначално нашите позиции се свеждаха до подкрепа или критика. Но нашата критика нито е злепоставяла БСП, нито е целяла разрушаване на нейното единство. После, включително чрез участие на наши членове в националното ръководство на партията, то се превърна в коректив на одесняването и в генератор на идеи и предложения за политиката на БСП.
Сега е крайно време

партията като цяло да се придвижи наляво

и да застане категорично на национални позиции. Това изисква Обединението да засили способността си да формира лява политика и да гарантира нейното реализиране от БСП - решително, последователно и необратимо. Днес ролята на левите социалисти, стига да я изпълним, може да се обобщи с две думи: инициатива и натиск - за провеждане на радикална лява и национална политика от БСП. Лявото крило няма да отстъпи от тази политика!
 Необходимо е с нашата работа да привличаме нови, особено млади хора, към БСП, а в бъдеще - да спомогнем за обединение на левите сили в България. Да предлагаме авторитетни кадри, които търсят подкрепа в цялата партия. Както предишните поколения социалисти, ние трябва да защитим собственото си право на съществуване. Трябват ни свободата на Ботев, интелектът на Дядото и вярата на Вапцаров.
*  *  *

Намираме се в критичен за бъдещето на БСП период. Този период е сравним само с началото на 1990 г. След четвърт век ние отново трябва да направим историческа промяна. Във време на поява на привлекателни радикални движения в Европа, на големи социални разделения и недоволства, ще бъде непоправима грешка, ако БСП сама премълчи и загърби това, което вече заяви - радикална промяна за демократична и социална България.
Днес, когато капитализмът убива своята рожба - демокрацията, когато предричат "война на цивилизациите", светът е по-несигурен, а Европа - по-разделена в сравнение с времето преди и след падането на Берлинската стена. За първи път от десетилетия насам България се намира пред толкова осезаеми заплахи. Такъв е ислямският екстремизъм, който достига до Европа като тероризъм. Това е острото противопоставяне между Запада и Русия, намиращо израз във войната на територията на Украйна. България трябва да внимава да не се окаже въвлечена в две войни. Затова, без да поставяме сега под въпрос нашето членство в НАТО, ние не бива да допускаме разполагане на допълнителни военни центрове, войски и въоръжение в България. Това би означавало не повече сигурност, а повече заплахи за националната сигурност. БСП като национална партия трябва да се противопоставя както на опитите за етническо и религиозно капсулиране, така и срещу насаждането на етническо и религиозно противопоставяне.
Независимо от постигнатото примирие между враждуващите страни в Украйна ситуацията там остава напрегната и взривоопасна. В тази обстановка смятаме, че не взаимните заплахи, а изпълнението на Минските договорености трябва да се стимулира чрез

отпадане на икономическите санкции на ЕС срещу Русия

и с възстановяване на първо време на парламентарния диалог. БСП чрез своите представители в НС, ЕП и ПЕС трябва последователно да отстоява тази позиция и да настоява тя да стане позиция на българската държава.
Сегашното управление на четворната коалиция, начело с ГЕРБ, имитира реформи, с които се опитва да прикрие дясната неолиберална политика. Това е правителство на политическата сделка, на "живот назаем", на икономическата стагнация и на сервилната външна политика. По отношение на България се очерта провал на всички големи енергийни проекти. Управлението не допринася за преодоляване на последиците на кризата и не осигурява развитие на страната. Задълбочаващото се неравенство между бедни и богати, между богати и бедни страни, изтощаването на икономиката от спекулативния финансов капитал и формирането на многополюсен свят в условията на нарастващи конфликти изострят натрупаните у нас проблеми. Всичко това изисква от БСП промени - идейни, политически, организационни, поведенчески.
Не е достатъчно да се "санира" старата социална държава, защото политиката, на която тя се основаваше, вече не може да бъде същата. Синтезът между класическата социалдемокрация и концепцията за "модерна лява партия" трябва да изкристализира в спасителната за БСП и ПЕС формула -

лява партия на радикалния демократичен социализъм

Това е мостът за сближаване на сегашните социалистически и социалдемократически партии с новите леви партии и движения в Европа. Радикалната, а не умерената лява политика е ефективната преграда срещу надигащия се екстремизъм - религиозен, етнически, политически.
Пътят към демократичния социализъм преминава през радикалния ляв реформизъм. Той е радикален, защото достига до корена на проблемите, защото се основава на изначалните ценности на левицата - равенство, хуманизъм и социална справедливост, защото изразява решителност в действията за тяхното постигане, за промяна на обществото. Радикализмът изразява предела на възможната днес и в обозримо бъдеще обществена промяна.
Тези реформи са едновременно радикални и леви, преди всичко защото се отнасят до интересите на огромното мнозинство от народа срещу олигархичната власт, обслужваща само няколко процента. Защото само партия, която може да поведе хората към тяхното икономическо и социално освобождение, е в състояние да спечели голяма подкрепа.
Те са леви, защото са насочени към ограничаване и изкореняване на големите неравенства, на потискащата бедност, на високата безработица, на ширещата се неграмотност, високата престъпност и корупция. Те са леви не просто защото разчитат на държавата, а защото я използват в интерес на обществото за създаване и преразпределяне на богатство, регулират и коригират действието на пазара. Те стимулират реалната икономика за сметка на спекулациите на финансовия капитал, изискват национална и европейска инвестиционна програма за национална и европейска реиндустриализация, иновации и модернизация на икономиката.
Отговор на днешните проблеми е

замяната на "плоската" с прогресивна политика

- за стимулиране на заетостта и производството, за данъчното облагане, за разпределянето на земеделските субсидии и за мерките за социална закрила. Необходима ни е активна социална политика, а не само политика на социално подпомагане. Необходима е нова социална, а не корпоративна държава.
Предлаганата политика изисква съчетани действия на национално и европейско ниво. Пробивът на нови радикални партии - леви и десни, които залагат на националния суверенитет, очертава промени на политическата карта на Европа. Но решаването на националните проблеми днес не е възможно в отделно взета страна. Затова е необходим "национален интернационализъм". Това е левият отговор на крайния национализъм и на европейския конформизъм. Освен срещу социалния дъмпинг, ЕС трябва да се обяви срещу икономическия, от който са потърпевши страни като България.
Според мен на следващия 49-и конгрес описаната промяна трябва да се изрази в програмна декларация на БСП, която да открои характера и политиката на БСП след прехода, след световната криза и след неолиберализма.
Документално ние посочваме в какво се изразява лявата радикална политика. Тя има проекция и в местната власт. По-трудно е да я осъществим - на национално и на местно ниво. Главно по две причини. Едната е примирението, обзело много наши активисти, които смятат, че това са даденостите и възможностите. Другата е нежеланието на редица представители и ръководители на БСП на национално, областно и местно ниво да загубят ролята си на посредници в размяната на остатъчното влияние на БСП срещу запазване на определени властови или бизнес позиции. Тук трябва да заявим, че това поведение е
не само неприемливо, то вече е нетърпимо.

Трябва да заявим на всеки, който смята, че няма как да се преборим със сегашната власт и със силата на парите, да не заема мястото на други, които ще се опитат да го направят. Не можем да чакаме, защото примирението и забавянето стават пагубни за БСП. Предстоящите избори ще покажат дали си връщаме доверието или продължаваме да губим привърженици и позиции. Ако низходящата тенденция не се пречупи още сега, задълго БСП ще загуби перспектива да се върне на лидиращи позиции, дори под въпрос ще се постави нейното съществуване като първостепенна политическа сила.
Знам, че едва ли ще постигнем всичко, към което се стремим, още по-малко изведнъж. Но не бива да оставяме партията само на прагматичните опортюнисти, защото тогава тя няма какво да променя и няма кого да вдъхновява.
Сега най-актуален е въпросът за

лявата политика в местната власт

Въпреки ограничените й правомощия, с нашата политика и нашите кандидати трябва да покажем, че в общината, управлявана от леви кметове и съветници, е възможно намаляване на безработицата и бедността, на таксите в детските градини, разширяване на социалния патронаж и други дейности в интерес на мнозинството от хората. Отново е дошло време да черпим от опита на българските комуни, да компенсираме чрез местната власт дефицита на социална ангажираност в държавата. Да докажем, че партията, освен политическа, е социална категория и морално пространство. Да убедим хората, че като реализираме лявата политика в местната власт, после ще го направим и в държавата.
Имаме шансове! Ако предложим очакваната от нашите избиратели и от местните общности политика, ако тя се представя от авторитетни и влиятелни личности. Ако почти във всяка община и населено място намерим и издигнем способни да привличат подкрепа кандидати за кметове и съветници. Ако обединими преобладаващата част от малкия и средния бизнес по места, който да защити своите интереси от толерирани от централната и местната власт финансови и икономически групи.
*  *  *

БСП се нуждае от авторитетен център и от активен диалог на националното ръководство с местните структури: от участие на членовете и партийните организации в решаване на най-важните за партията и обществото въпроси; от въвеждане на уставни правила за поддържане на демократичното единство и за преодоляване на "феодалните зависимости", което е особено необходимо с оглед на предстоящите избори; от подобряване на комуникацията както в партията, така също между нея и обществото; от активно взаимодействие със синдикати и обществени организации. Нашето по-добро медийно присъствие изисква да имаме свое поле за информация и анализи, по-активно присъствие в новите медии и в социалните мрежи.
Днес БСП трябва да реши няколко дилеми:
- Примирение или промяна;
- Зависимост или свобода;
- Разединение или единство;
- Социаллиберална или радикална лява политика.
Нашият избор е ясен: променена и единна, радикална лява БСП! Днес БСП трябва да изпише на знамето си: "Промяна, решителност, морал".
- Промяна - да променим себе си, за да променим България;
- Решителност - за да изпълним обещаното;
- Морал - за да върнем доверието към партията и към политиката.           

/Със съкращения/