Най-прочутите небивалици, или измислени истории разтърсват света

Съвсем скоро със смях и закачки хората по света ще си честитят 1 април. Въпреки че Денят на шегата не е официален празник, в продължение на няколко века успява да спечели широка популярност в различни страни. Страхотен е веселият обичай да се изпитва реакцията на роднини, приятели и колеги с представяне на какви ли не небивалици. Доста хора обаче са изключително предпазливи именно на този ден и изобщо не е лесно да бъдат хванати, че вярват на измислените истории. Но когато в традиционното отбелязване на празника се включат и средствата за масова информация, на които хората обикновено имат голямо доверие, се случва и най-неочакваното...

В някои страни тепърва започва да се формира традицията да се проверява чувството за хумор на населението чрез публикации в пресата. Но пък не са малко световните медии, които с материалите си на 1 април не само успяват да разтърсят хората, но и в определени случаи масовите реакции надминават и най-смелите очаквания на авторите на измислените шегаджийски истории.
Една от тях вече над половин век се предава от уста на уста като легенда и ярък пример за много сполучлива небивалица. Програмата на Би Би Си "Панорама" представя през 1957 г. новинарски сюжет за швейцарски фермери, събрали от дърветата необичайно богата реколта... спагети. "Извънредно топлата зима в страната на точните часовници и победата над бръмбара-макароновредител допринесоха за рекордните постижения в отглеждането на пастата!", изчита с безстрастен глас важната информация водещият. Редакторите на първоаприлската емисия са убедени, че хората ще усетят шегата, но и безкрайно учудени, когато след новините ги залива вълна от телефонни обаждания с молби на зрителите да се разкаже повече за отглеждането на спагети по дърветата. Нещо повече - мнозина искат да разберат откъде може да закупят семена за растенията, раждащи фиде. Едва сдържайки напиращия ги смях, журналистите препоръчват на желаещите да отглеждат кус-кус в домашни условия "да сложат в буркан шепа юфка, да я поливат с кетчуп и да се надяват на най-доброто или на чудо"...
Прессъобщението на Института "Франклин" във Филаделфия, публикувано на 31 март 1941 г. и излъчено по радиото, гласи: "Най-страшните кошмари се сбъдват. Учените предричат, че утре в 3 ч. на обяд ще настъпи краят на света. Това не е първоаприлска шега!" Реакцията на населението е незабавна. Експертите обаче отричат да са правили подобни предсказания. Много бързо се изяснява кой е автор на информацията и шегаджията веднага остава без работа.
Само един канал в Швеция продължава да излъчва предаванията си в черно-бяло и през 1962 г., при положение, че почти във всички други страни цветната телевизия прави голям публичен пробив още след края на Втората световна война. Експертът на медията Киел Стенсон съобщава на 1 април, че благодарение на авангардна технология, разработена от екипа му, зрителите имат шанса бързо и лесно да нагласят приемниците си за цветно изображение. Всичко, което трябва да се направи, е върху екраните да се... надянат крепнайлонови чорапи! Специалистът дори демонстрира нагледно в ефир как се случва чудото. Стотици хиляди души от 7-милионното население на Швеция напразно се опитват да видят желаните цветове през моарето на собствените си чорапогащи, нахлузени на телевизорите. А останалите от сърце се смеят на сполучливата шега, разтърсила страната, която едва през 1970 г. започва да излъчва във формат, позволяващ и в ефира да се забележи красотата на дъгата.
Британският учен Патрик Мур през 1976 г. съобщава по Radio 2, че в 9,47 ч. за първи път в историята на човечеството без каквито и да било специални приспособления ще може да се наблюдава уникален астрономически катаклизъм. В посочения час планетата Плутон ще мине зад Юпитер, което ще доведе до временното намаляване на гравитацията на Земята. В този момент хората ще почувстват, че телата им стават по-леки и ще имат усещането, че летят. Стотици телефонни обаждания заливат медията, понеже слушателите бързат да споделят какво им се случва. Една жена дори съобщава, че заедно с 11 нейни приятели и всичката мебел в стаята хвърчат над пода.
Британският "Гардиън" пък пуска на 1 април 1977 г. приложение, в което върху няколко страници се описва измислената република Sun Serriffe. Името й е вдъхновено от разпространения печатарски шрифт, но авторът на несъществуващата страна подробно и живописно разказва на читателите за райското местенце, разположено в Индийския океан върху няколко острова, два от които - по-големите - са кръстени Горен и Долен отпечатък. Столицата на държавата, естествено, е Таймс Ню Роман, а президентът - генерал Точка. Телефоните в редакцията на вестника през този ден не спират да звънят - читателите настояват да разберат нещо повече за мечтата на всеки турист. Никой от обадилите се така и не се замисля, че цялата статия е написана с използването на термини, специфични за вестникарството.
Прочутата верига за бързо хранене Taco Bell обявява през 1996 г., че става собственик на един от символите на националната независимост на САЩ - Liberty Bell. И отсега нататък Камбаната на свободата, звъняла през 1776 г. по случай огласяването на прочутата Декларация на независимостта, вече ще носи името Taco Liberty Bell. Стотици възмутени американци се събират в Националния исторически парк на Филаделфия, където се пази реликвата, за да изразят гнева си от фрапантното преименуване. Прессекретарят на Белия дом Майк Макери само налива масло в огъня, като на въпрос за продажбата на камбаната заявява, че държавата отстъпва правата и за Мемориала на Линкълн на автомобилната компания "Форд". И само многобройни опровержения, публикувани в различни издания на следващия ден, успяват да укротят страстите, породени от първоаприлското съобщение.
New Mexicans for Science and Reason пък пуска в Деня на шегата през 1998 г. статия, в която се твърди, че законодатели в щата Алабама гласуват значението на прочутото число "Пи" от 3,14159 да се закръгли на 3. Едва ли не чиновниците мотивират решението си с факта, че е непристойно математическата константа, представляваща отношението между дължината на дадена окръжност и нейния диаметър, да има толкова "нехристиянски вид" и е по-добре да се трансформира до приемливо "библейско значение". Материалът светкавично се разпространява в интернет и сървърите на пишман чиновниците са затрупани с гневни електронни писма от борците с мракобесието. Публикацията обаче е не само първоаприлска шега, но и нескрита пародия в отговор на опитите със закон да бъде забранено преподаването на еволюционната теория на Дарвин.
Известната верига Burger King пуска в списанието USA Today рекламно каре, в което представя новия специален хамбургер Left-Handed Whopper, предназначен за левичари, които само в САЩ са 32 млн. души. В обявата се уточнява, че сандвичът съдържа същите съставки, както и оригиналът, но всички те са обърнати на 180 градуса, за да е по-удобно на хората, които по-трудно боравят с дясната ръка. На следващия ден обаче излиза опровержение, в което се уточнява, че макар съобщението за левичарска закуска да е било празнична шега, хиляди клиенти са пожелали да си поръчат "по-удобната" питка с кюфте, салата и домат.
В далечната 1949 г. диджей в новозеландско радио информира съгражданите си, че към най-големия град в страната - Оукланд, се приближава рояк от зли оси, дълъг цяла миля. За да се спасят от ужилванията на насекомите, шегаджията препоръчва на хората да напъхат долния крачол на панталоните си в чорапите. Следвайки ценните указания на водещия, мнозина нарушават офисния дрескод, за да си осигурят лична безопасност. Началникът на майтапчията обаче не се отнася с разбиране към чувството за хумор на подчинения си. И осъжда автора на небивалицата с мотива, че не бива средствата за масова информация да съобщават на гражданите явни лъжи. Затова навръх 1 април журналистите от почти всички медии в Нова Зеландия получават специални листовки, в които се напомня, че са длъжни да казват истината, цялата истина и нищо друго освен истината...