Ловецът на хищници

Малко ловци в България могат да се похвалят с колекция от над 100 дивечови кожи. Ако това е резултат от половинвековен ловен стаж, е разбираемо, но да се сдобиеш с тях само за две години звучи невероятно.
Когато човек гледа трофеите на Иван Владимиров от с. Градница, Севлиевско, не може да не му вярва. Той е ловец - от 1989 г. Има рога на сръндак, които са за медал, глиги по 23-24 см. В последно време му е най-приятно да ловува с дружинката от съседното село Душево. Там е изучил и майсторлъка за лов на хищници. Падне ли снегът, Иван взима от горското разрешително за вреден дивеч и по цял ден е в гората. Знае всички навици и вървища на хищниците. Обикновено ловува на варда, като залага мърша.
Практикувал е и лов с подземници. Имал разкошни териери. Съжалява, че в България няма пазар за дивечови кожи. "Майсторите като ти вземат 20-30 лева за обработка на лисичата кожа - и тя става непродаваема", споделя Иван.
За успеха му допринасят и добрите патрони, които той си прави сам. Изучил е "наследствения" занаят от баща си и чичовците,  а те - от техния баща и т.н.
Наближи ли откриването на едрия лов, от околните села му носят материали за направа на патрони. "Правя по 1000 патрона на година само за приятели. За да е стегнат патронът, използвам тапи от кече с ширина колкото гилзата. Вкарвам тапата под напрежение чрез фунийка и преса", разкрива част от тънкостите Иван. С тези патрони животното пада от 80-100 м, твърдят местни авджии.
Иван познава всяко камъче и трънка по коритото на река Видима. Рядко е да излезе на лов за вреден дивеч и да се върне без отстрелян хищник.
За потомствения ловец Иван Владимиров ловът на хищници е просто начин на живот.