КОЙ прилапва кърмящата гръд?

Колкото неусетно, толкова и неочаквано, гърдата се озова в премеждие. И не защото й се беше възпалил татусът или й беше гръмнал силиконът. А тъй като й беше хрумнало да кърми в мола. Последвалата вълна от коментари бе толкова мощна, че помете като цунами всички други теми, дори и водещите световни новини за разбилия се във Френските Алпи еърбъс и за военната операция в Йемен, както на политкоректен език се наричат бомбардировките там. В здрача на гърдоговоренето се изгубиха контурите и на вътрешните проблеми, и то много по-успешно от опита на неотдавнашното слънчево затъмнение да ни сервира мрак по никое време.
Като се знае, че не можем да бъдем единни по какъвто и да е въпрос, не е изненадващо, че и по този се оформиха две групи. Едните горещо отстояваха кърменето на публично място, а другите бяха твърдо против. Намериха се обаче и гласове, които не заеха страна, а обявиха дискусията за глупава и ненужна, най-вече заради очевидното й дребнотемие. Гърдата обаче истински се учуди, че всички се палеха около решението къде да се кърми и никой не се вълнува КОЙ да бъде кърмен. А въпросът КОЙ, колкото и да изглежда предрешен, и в този случай е най-важен.
Можеха поне да си спомнят стихотворението "Ний" на Смирненски, каза си подутата от мляко нежна плът. Макар и писано преди почти век, то и сега поразява със своята актуалност: "Ний всички сме деца на майката земя,/ но чужда е за нас кърмящата й гръд!" Или да бяха се върнали към Вапцаровото "Не бойте се, деца!" с безкрайно тъжното: "На вашите майки/ гърдите са сухи сега". Тъкмо в това е въпросът: кой се е докопал до кърмяща гръд, кой - до суха, и кой пък е въобще извън играта? И може ли нещо да се промени?
Има една любопитна реклама, която все още се среща тук-там по билбордовете. Набъбнала, но не от винилови плънки, женска гърда, от която бозае бебенце. А текстът е: "Капково напояване". Ако напояването беше наистина капково, щеше да има за всички. Но някои искат не да им капе, а да шурти. И тъй като с най-голям дебит е държавната гърда, са се вкопчили на живот и смърт в нея. До такава степен, че подкрепят каквито и да е действия на правителството, само и само то да не падне.
И това не е странно, след като голяма част от бизнеса ни порасна и възмъжа благодарение на държавното мляко, а и сега разчита най-вече на лактаната от обществените поръчки. И прави мили очи на властта, за да се сеща и тя за него. Крупен не само за нашите мащаби бизнесмен дори се изхвърли, че ако някой си помисли да протестира срещу този тип предприемачи, те ще отвърнат с действия с десет пъти по-голяма сила. Даже е изпратил писмо до премиера, че ако някои работодатели принудят с елементарен уличен натиск правителството да даде заден ход, те пък ще изкарат поне 10 000 на улицата, за да защитят кабинета. И нито дума дали работниците и служителите желаят да бъдат въвличани в тези протести и контрапротести. Обвинявайки се взаимно, че са олигарси, и едните, и другите бизнесмени си играят с хората като с пионки. Защото са наясно, че макар отдавна да са минали пубертета, без държавната кърма вятър ги вее. А в Ботевград пък предприемач скочил да души общински съветник, и то по време на сесия. Все заради заграбеното и застрашено право да бозае от публичните средства.
Но защо да се чудя на олигарсите, даде си сметка гърдата, щом и правителството прави-струва, но все гледа да не изпусне бозката. Мнозина се подлъгаха, че то е загрижено за страната, след като бе гласуван небивалият заем от 16 милиарда лева. Но когато беше изтеглен рекордният първи транш от 6 милиарда, трябваше с неудоволствие да чуят, че влизането в дълговата спирала всъщност било заради собственото му оцеляване. Щом ни дават толкова пари наведнъж, зарадваха се управляващите, значи хората разчитат в следващите 20 години все да сме на власт, за да могат да си ги върнат.
Гърдата си спомни, че и Живков в средата на 80-те изтегли десетина милиарда долара заеми. Не защото искаше, а тъй като му се наложи. Заради разплащането в западна валута, натрапено от Горбачов в момент, в който соцстраните нямаха никаква готовност. И след като за няколко години строят беше сринат икономически, стана възможна и политическата промяна. Така огромните кредити събориха не само правителствата, но и системата.
Днес обаче това не може да се случи, мисли си гърдата. Сегашната система се поддържа точно от онези, които навремето я свалиха. Следователно и властта може да оцелява, колкото и да струва това на страната. Управниците не се притесняват, че ако кърмящата гръд само се изстисква и изстисква, след въпросните 20 години ще е станала по вапцаровски суха. Защото дотогава ще са се набозали предостатъчно. И тъй като са наясно, че докато хората стигат до бой къде да се кърми, а не виждат КОЙ прилапва зърното, нищо няма да се промени.

Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info