Три атентата, които разтърсиха България

Доц. Йордан ВАСИЛЕВ, д-р по история

На 13 февруари 1915 г., един ден преди Сирни Заговезни, в Софийското градско казино се провежда вече станалото традиционно тържество с маски и литературно-художествена програма. В него участват артисти от Народния театър, сред които е и Кръстю Сарафов. Казиното се намира на ул. "Гурко" 1, където сега е Софийската градска художествена галерия, и се посещава от политици, дипломати, индустриалци, едри търговци, видни адвокати, от хора на изкуството и хайлайфа. Към него има ресторант, бирария и кафе-сладкарница.
Казиното заема само една зала, в която се играе най-вече на карти. След това играчите отиват в ресторанта и загубилите плащат сметката. Понякога там идва и Фердинанд, който също обича да играе на карти. Много се ядосва, когато губи, но винаги в такъв случай плаща сметката.
Очакват го да дойде и на маскеното тържество през 1915 г. Може би затова решават именно тогава да извършат поръчания атентат. Той има за цел повече да сплаши, да ускори въвличането на България в Първата световна война, отколкото да вземе жертви, и точно затуй бомбата, вместо с динамит, е напълнена с бертолетова сол, сяра и захар.
Фердинанд не идва, но тържеството е посетено от много хора. Към 1 ч. през нощта атентаторите пускат бомбата през счупен прозорец и тя избухва. Убити са четирима, сред които е Мара Фичева-Багарова, дъщеря на военния министър генерал Иван Фичев, Никола Бояджиев, син на началник-щаба на Трета военноинспекционна област генерал Климент Бояджиев, художникът Петър Милев и един адвокат, а 12 са ранени. Следствието установява, че е избухнала само част от заряда, иначе жертвите са щели да бъдат много повече. Понеже атентаторите са избягали, е обявена награда от 20 хил. лв. за този, който ги разкрие на полицията.
Намират се издайници, които посочват като главни извършители Викентий Попатанасов и Ицо Сантов. Двамата са заловени и започва разпит по тогавашните методи - бой с тояги. Въпреки жестокия побо, Попатанасов отрича да е участвал в атентата. Сантов обаче е сломен и "признава" своето участие. Освен това, понеже му е обещано, че ако посочи Викентий за съучастник, ще му се размине въжето, той го прави и двамата са изправени пред съда. По бързата процедура и двамата са осъдени на смърт чрез обесване и присъдата е изпълнена. Общественото мнение е задоволено от това, че полицията и съдебните органи са се справили успешно със случая...
Какво се оказва обаче?
През септември с. г. турският спецполицай Исмаил Хакъ бей (истинското му име е Георги Карталев, защото той е българин) поради спречкване с началството е уволнен от служба. Обиден, той прави донесение до българските власти, в което посочва, че атентатът е иницииран от османския вътрешен министър Талаат бей, а организатор и изпълнител е Наум Тюфекчиев, за което са му платени 227 000 златни лева! 
Полицията се опитва да го намери и да го разпита, но не го открива. Предполага се, че той е в Македония, защото е установено, че има връзки с ВМРО и снабдява организацията с оръжие, от което си изкарва добри комисиони. Това става известно и на двамата генерали - Иван Фичев и Климент Бояджиев, които в атентата са загубили дъщеря и син. Те се срещат и решават на всяка цена истинският убиец да получи възмездие. Чрез посредници се свързват с Тодор Александров, който тогава оглавява ВМРО. Обещават да му предоставят безвъзмездно 2000 пушки и 30 хил. патрона, ако накаже убиеца.
Наум Тюфекчиев обаче нищо не подозира. Той смята, че не е оставил никакви следи, но присъдата му вече е произнесена. На 25 февруари 1916 г. по заповед на Тодор Александров е убит от екзекутора на ВМРО Туше Скачков на ул. "Раковски" с шест куршума в гърдите. Така се слага последният щрих в тази трагична история.

х     х     х

"Събитие от световна величина" - така много чуждестранни вестници оценяват атентата в центъра на София през 1925 г., защото дотогава не е имало друг с толкова много жертви. Той е организиран отлично. Целта му е да ликвидира военния и политическия елит на страната. Акцията е възложена на шесторката на Петър Абаджиев. През януари Абаджиев се запознава с клисаря на черквата "Св. Неделя" Петър Задгорски и го привлича за делото. През март с негова помощ Петър Абаджиев и Асен Попов в продължение на няколко седмици на части занасят на тавана на черквата 25 кг взрив.
Чака се удобен момент той да бъде използван. На 14 април застрелват на улицата генерал Константин Георгиев. Церемонията по погребението му е насрочена за 16 април. На нея се очаква да присъства военният и политическият елит на страната, включително и цар Борис ІІІ. Рано сутринта на 16 април клисарят Петър Задгорски настанява на тавана на черквата Никола Петров, който има задачата да подпали фитила на заряда.
Към 14,30 ч. започват да пристигат генерали, старши и младши офицери, хора от висшето общество, сродници и близки на убития, както и цялото правителство. Цар Борис ІІІ обаче е предпочел да отиде на помен на проф. Делчо Илчев, който е убит на 14 април в прохода Арабаконак, когато е придружавал монарха, но царят е оцелял в подготвеното срещу него покушение.
Не се знае дали атентаторите са разбрали, че царят не е в черквата, по-скоро са мислели, че и той е там. В 15 ч. митрополит Стефан започва опелото. Според сведения на полицията, на него присъстват около 650 души. В 15,15 ч. клисарят Петър Задгорски почуква на вратата на тавана, това е уговореният сигнал Никола Петров да запали фитила. Той е оразмерен така, че да гори 5 минути, преди огънят да стигне до заряда. През това време Никола Петров и Петър Задгорски излизат от черквата.
Зарядът избухва в 15,20 ч. Целият централен купол се срива, каменни блокове, плочи, тухли, керемиди, греди се стоварват върху стоящите под него. На място загиват 134 души, но по някои по-късни сведения те са 213! Сред тях са 12 генерали, 15 полковници - във всички войни България не е загубила толкова висши военни.
Взривната вълна също нанася страшни поражения. Ранени са към 500 души! Оцелелите се втурват към вратите, газят труповете на убитите и телата на тежко ранените. Може би поради това много от тях впоследствие умират от раните си...
Веднага е обявено военно положение. Полицията и жандармерията арестуват стотици привърженици на левицата, в участъците те са подложени на най-брутални репресии, някои са умъртвени. Петър Абаджиев, Никола Петров и Димитър Златарев успяват да избягат в Сърбия. Петър Задгорски обаче е сред арестуваните и прави пълни признания, като издава всички. Въпреки че му е обещана 30-годишна присъда, той е осъден на смърт, заедно с Георги Коев и Марко Фридман. Всички са публично обесени на 27 май.

х     х     х

На 9 март 1985 г. влак №326 пътува от Бургас за София. В него, както в повечето влакове по това време, има вагон за майки с деца. Точно в него атентаторите решават да поставят и взривят подготвената от тях бомба. Тя е с часовников механизъм и атентаторите са го нагласили така, че бомбата да избухне, когато влакът е в тунел. Тогава, поради предполагаемата паника, липсата на достатъчно въздух и светлина, жертвите ще бъдат по-многобройни, а точно това е целта. 
Поради кратката маневра, която влакът прави на гара Златица, той закъснява с 2 минути и бомбата избухва в района на гара Буново в 21,31 ч. Взривът убива 3 деца (две от тях са глухонеми), 4 жени, и още 9 души са ранени. Вагонът излиза от релсите и само благодарение на големия опит на машиниста не се стига до дерайлирането на целия влак.
Паниката обаче е голяма, мнозина получават тежки контузии. Броени часове след това в Буново пристигат министърът на вътрешните работи Димитър Стоянов и министърът на транспорта Васил Цанов. Започва разследване и атентаторите скоро са заловени. Кои са те?
Това са Елин Маджаров (Емин Мехмедали), Алцек Чакъров (Аптула Чакър), Сава Георгиев (Саафет Реджеб). Те са членове на нелегалната организация Турско нацонално-освободително движение в България. През 70-те години първите двама са били сътрудници на Държавна сигурност.
Започва съдебно дело и в него се изяснява, че тримата са имали и помагачи. Делото приключва през 1988 г. Тримата главни атентатори са осъдени на смърт и екзекутирани. Помагачите получават от 3 до 6 години затвор. След 1990 г. всички са помилвани. Те се включват в ДПС, заемат партийни постове, а някои от тях са назначени и на отговорни административни длъжности...
На осъдените атентатори в местността "Доганова чешма" е поставена паметна плоча, изработена в Турция, и всяка година при нея се прави честване. Областният прокурор на Бургас нарежда тя да бъдат премахната и това става, но една година по-късно по инициатива на Ахмед Доган е възстановена. През 1998 г. при областния управител идват представители на национално-патриотична организация, които му казват, че имат тротил и с него ще взривят плочата. След дълъг разговор с тях областният управител успява да ги разубеди.
За жертвите от атентата е издигнат паметник на гара Буново. Той предупреждава: Не допускайте тероризма в България!


Атентатът на гара Буново

Тримата терористи Елин, Алцек и Сава

Черквата "Св. Неделя" след страхотния взрив