Разруха с ефект на доминото

На една от наскоро боядисаните стени на Художествената галерия, в самия център на столицата, някой е написал със спрей "Истината: управляващите са уроди". Хората минават забързани и едва ли го забелязват. Още повече, че всяка сутрин все се намира, нарочно, някой анализатор да ги убеждава, че са уморени, че гражданската им енергия се е спихнала, че примирението е утеха в случаите на безизходица. Тя, безизходицата, наистина ни стана генетично заложена през последните десетилетия. Има си дежурни за изразяване на определено "мнение" и така някои си представят "изпускането на духа от бутилката", за да цари граждански мир или поне да няма бурно неконтролируемо възмущение от управленчески недомислия. Недомислия, които държат мнозинството българи в ситуация на оцеляване, включително чрез ровене в кофите за боклук. 
Други пък са решили, че балансът в протичащите геополитически промени трябва да се изразява в

открита неприязън към всичко

в което може да се съзре "ръката на Москва". Независимо дали става въпрос за Руско-турската война от 1877-1878 г., донесла ни в крайна сметка независимост, или за събитията в Украйна. Да не говорим за убийството на Немцов, който изведнъж (светла му памет!) стана велик, незаменим, предвестник на краха на Руската федерация, единствен върл противник на Путин, който пък бе наречен "новият Милошевич".
Ако езикът е в стил "Виктория Нюланд", значи си не само на гребена на вълната, но си в "правилната позиция", т.е.печелившата. В личностен план, разбира се. Уж всички тези капацитети, обикновено излезли по ред причини от коловозите на властта или неуспели да се доберат, пак по ред причини там, се ровят без почивка в интернет и следят събитията, а не забелязват, че под повърхността кипят и други процеси. Процеси, които са сигнали, че мечтаният и осъществен от нас като единствена и последна национална кауза ЕС породи във връзка с кризата последните войни на своя територия и проблеми с ислямисткия тероризъм. Това е типичната от минали периоди буржоазна безотговорност, която позволи на олигархията, т.е. на корпоративни интереси да диктуват условия, както и на шепа милионери да станат милиардери.
На практика битката се пренесе на полето на  интересите, надмощието, запазване и увеличаване на богатства, а идеологическите противоборства и диалогът за съхраняване на европейските ценности в името на гражданите бяха заметени под килима. Да се хвърля вината върху политиката, надмощието и влиянието на САЩ в тази насока не е  здравословно, защото "каквото сам си направиш, никой не може да ти го направи". Справка - СИРИЗА, "Подемос" и др., които не се появиха случайно. Но у нас вместо да се впрегне енергия и сили на знаещите и можещите, за да се измъкнем най-после от "най-бедната страна в Европа", някои изпадат в истерия и охулват Путин, Москва, Изтока, сеят омраза и насъскват една част от обществото срещу другата.
Пропагандата от всички посоки лесно се разпознава, дори и да е наречена "хибридна война". Но кому е нужно все да сме фили и фоби и да оставаме разединени по всички въпроси? Не че трябва да имаме еднакви идеи, мнения, представи и становища, пази Боже. Но защо да не си говорим като външния министър на Германия, например, който подкрепя санкциите срещу Русия, но бърза да уточни, че е против поставянето на Русия в дългосрочна изолация от страна на Европа. Казва, че трябва да се използва всяка възможност за продължаване на преговорите по украинската криза. И едва ли някой може да си спомни да е нарекъл Путин... каквото и да било. Държавниците внимават с думите, защото са патили, чели и знаят, че историята е голяма палачинка, често се обръща. А на нас все се е падала страната без сладко. Защото все сме взимали страна и все не сме успявали да запазим онзи здравословен баланс, който носи вечност и възходящо развитие. Каквато би трябвало да е последователната политика на всяка малка страна.
Естествено, че ще подкрепяме решения на Брюксел, че ще следим препоръките от Вашингтон, но за да избегнем "жалката съдба" от годините на прехода, крайно време е да се вземем в ръце и да проявим достойнство, когато става дума за стандарта на българите и да оставим на руснаците сами да си решават въпроса "с Путин или без Путин". За нас Русия би трябвало си остане приятелска страна, поле за търговия, туристически потоци и обмен на култура. Вижте Турция! И ако тя се сдоби или не с "Южен поток", това си е дело и на нашата "криворазбрана цивилизация".

Разцепление в обществото ни

има и по повод събитията в Украйна. Но ето и Ренци бе в Москва, преговаря, изяснява, среща се с Путин и Медведев, посещава и Киев, но тонът е помирителен и призоваващ към диалог. Сигнал за промяна или грижа за италианската икономика, т.е. за изход от обедняването на италианците? Апологетите на задокеанската политика често цитират президента Клинтън с неговото "Икономиката, глупако!", но винаги забравят тази фраза, когато следват сляпо внушения или манипулации и анализират "българското положение". А за Украйна някои западни експерти препоръчват случая ФРГ и ГДР, един народ, две държави, поле за доказване предимствата на две идеологии, но никога не забравили, че са германци и едните, и другите. Сигурно това е и част от причините украинската армия на Киев да не успее да пребори сепаратистите. Не са само руските оръжия. Просто брат срещу брата трудно стреля, независимо от насъскването и подкрепата на целия Запад. Подкрепа, ама и европейците се умориха от проблеми и то все на европейска територия. Да не говорим за терора, който е и на Запад, и на Изток. Ето още една възможност за взаимодействие, което би туширало натрупаната омраза и крайно противопоставяне. И вместо да мечтаят за разпада на Руската федерация, по-добре ще да е да намерят път един към друг. Нещо като случая с Куба след повече от 50 години ембарго и повече от 600 опита за убийство на Фидел Кастро. Всяка разруха неминуемо има ефект на доминото. А повишеният риск и дискомфорт влияе зле върху поведението на големите играчи. За тях стана въпрос в началото.