"Кюрдска пролет" в предизборна Турция?

Странно, но честването на кюрдската Нова година в Турция - Невруз, се оказа повод за изясняване на лидерски и партийни позиции, както и възможност за привличане гласове на избиратели, които са колебливо настроени, разочаровани или не се чувстват представени до този момент в Меджлиса. Предстоящите на 7 юни парламентарни избори изнервят политическата обстановка в страната и често предизвикват ходове, които сигнализират за опасения от непредвидени критични ситуации не само за управляващата самостоятелно вече 12 години Партия на справедливостта и развитието (ПСР), но и за разединената и бореща се за повече депутатски места опозиция. И докато премиерът Давутоглу на организирано тържество по случай Невруз не само се качва на трибуна и пее заедно с празнуващи кюрди, но и произнася кратка 20-минутна реч за т.нар. "отваряне на кюрдския въпрос", то президентът Ердоган в обръщение в чест на кюрдския празник обтекаемо призовава Невруз "да донесе мир и любов на човечеството", като стане повод "за навлизане в нова епоха", докато "нашите мечти ще разцъфтят заедно с пролетта и ще постигнем очаквания резултат". За турските медии не са тайна разногласията между правителството и президента Ердоган относно кюрдския въпрос, особено след организираната от премиера Давутоглу на 28 февруари среща в Долмабахче (правителствена резиденция) между представители на ПСР и HDP (кюрди), която бе критикувана от Ердоган. Още повече, че президентът Ердоган в предизборната обстановка изведнъж реши, че "няма кюрдски въпрос в Турция", защото по време на неговото управление кюрдите са получили такива права, каквито имат и самите турци. Повечето наблюдатели считат, че това е тактика на Ердоган с цел укрепване на редиците на неговата ПСР и печелене на избиратели сред националистически настроени турски граждани, които по принцип са давали вота си за опозиционната ПНД (Партия на националистическото действие), като считат уреждането на кюрдския въпрос за предателство към заветите на Републиката. Опасенията, че управляващата ПСР този път е на ръба, т.е. да не успее да събере парламентарно мнозинство, обрича Ердоган на възможността да се прости с мечтите за президентска република с повече правомощия, в т.ч. и управленчески функции. Затова са и ходовете, които предизвикват най-малкото объркване сред обществото, в редиците на съпартийците, а предизвикват и гневни реакции сред опозицията.
"Говоря от името на правителството, каквото и да стане, процесът на отваряне (на кюрдския въпрос) ще завърши с успех. Никой да не използва с тактически маневри този процес за политически цели", казва премиерът Давутоглу. Именно в тази посока са и призивите на затворения доживот кюрдски лидер Йоджалан - да се свика конгрес, на който кюрдите от всички политически сили в Турция да сложат край на продължилата десетилетия въоръжена борба за права и независимост. Невруз бе използван и от Йоджалан, за да отправи своето послание, договорено след продължителни преговори с представители на турското правителство и МИТ (специалната служба за сигурност) и включващо 10 условия, за да се реализира т.нар. "сбогом на оръжията" от страна на ПКК. Не че кюрдите са повярвали на правителствените обещания този път или са решили, че отказът на Ердоган да подкрепи техните сирийски кюрдски братя в битките им срещу "Ислямска държава" е еднократно, случайно решение, че наистина имат намерение да се разоръжат без реално изпълнение на техните условия. Не бива да се забравя, че повече от 50% от турските кюрди през последните години  гласуват за ПСР, партията на Ердоган. Едва на президентските избори през 2014 г. младият кандидат на прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН) Селяхатин Демирташ успя да събере близо 10% от гласовете на избирателите и това бе отбелязано като забележителен успех. Успех, който дава увереност, че кюрди и светски ляво ориентирани турски избиратели могат да обединят недоволни от управлението на Ердоган и заедно да изберат в Меджлиса повече от 60-70 свои представители. Това би поставило прокюрдските депутати в позиция да диктуват условия за състав на правителство, за бъдещето на политическата система и съответно бъдещето на кюрдските региони в Турция. Затова и Ердоган, и Давутоглу, всеки в ролята на "доброто и лошото ченге", често разменящи позициите, атакуват в предизборната борба потенциалните кюрдски гласоподаватели и целят да не намалява подкрепата им за ПСР. Факт, който вече се отчита от социологически агенции в Анкара, които дори вещаят спад от 10% в подкрепата към управлявалата без проблеми повече от десетилетие ПСР.
Опозиционните партии в Турция реагираха приблизително еднакво на "писмото на Йоджалан" и призивите на премиера Давутоглу, защото не само изпитват тегобата на минали пристрастия към кюрдския въпрос, но и се борят в полето на един и същ електорат. Електорат, който не припознава консервативния ислямски начин на управление на обществото и протестира срещу корупцията по висшите етажи на властта, насилието, липсата на свобода на словото, затягането на правителствения контрол върху интернет, масовото въвеждане на религиозно обучение сред подрастващите и т.н. Депутатът от НРП Хюсейн Айгюн се изказва остро за "писмото на Йоджалан", като твърди, че "не вярвам на розовата картина на Йоджалан", защото кюрдски въпрос е имало не само при Републиката, а и по време на Османската империя, което Йоджалан е пренебрегнал в своето обръщение. Той не бил споменал нищо за убитите при протестите "Гези", убийствата и насилията над жени, нападенията над леви прогресивни и демократични среди, което по принцип би обединило всички, които не одобряват управлението на Ердоган. Според него в предишните си послания във връзка с Невруз Апо (Йоджалан) винаги е използвал във връзка с кюрдския въпрос термина "ислямско братство", което сега е пропуснал. Айгюн е убеден, че кюрдският въпрос ще се реши не с Ердоган, а чрез демократични права в Турция, която на този етап не "отива към мир и братство", както твърди Апо, а "отива към една фашистка религиозна диктатура начело с Ердоган, известен в цял свят като новия диктатор".
От своя страна Доу Перинчек, лидер на партия "Ватан" (бивша Работническа партия) прави оценка на задкулисните проекти за вкарване на кюрдската HDP в Меджлиса, като премине изискваните за целта 10 процента. Той твърди, че се води кампания за сближаване на ПСР и ПКК (всъщност HDP), за да се осигури съюзник за управляващите, ако случайно не постигнат парламентарно мнозинство на изборите. В дъното на тези планове според него стоят САЩ, които в Близкия изток са припознали за основен свой съюзник вече ПКК, т.е. кюрдските организации. Перинчек дори предполага, че тези планове целят "разцепление на родината и премахване на републиката" и отделянето на югоизточните провинции като кюрдски автономен район. Нещо, което няма как да се случи, защото "нашите кюрдски съграждани не искат ПКК". Под предлог ПСР да не успее да остане самостоятелно на власт, турските граждани се призовават да подкрепят HDP, а това означавало всъщност ПКК. В центъра на тази кампания, твърди Перинчек, стоят САЩ, както и някои подкрепяни финансово от Германия организации, прикрити като алевитски. Той счита, че това е част от американския проект за голям Близък изток, а Ердоган е просто служител в този проект. Хакан Фидан, МИТ, пък е чиновник, който легализира ПКК и служи за съставяне на правителство в Югоизтока. Упреците към НРП и Калъчдароолу като "служител на ПСР", които всъщност наливали гласове в урните на партията на Ердоган, като подкрепят "отварянето на кюрдския въпрос", са част от политическата игра, когато опозицията е разединена, а електоратът остава в колебание относно призивите й. Битката за този електорат изисква и остри думи, които по-късно често се забравят.
В случая любопитна е реакцията на Селяхатин Демирташ, ДПН, който на митинг в Истанбул във връзка с Невруз казва за Ердоган: "Да, ти си сам и ще продължиш да бъдеш сам, докато ние сме милиони, а ти си един". Демирташ убедено твърди, че ще дойде времето за обединение "срещу тези, които използват държавните средства и ни  експлоатират". Той вярва, че хората знаят кой иска демокрация в Турция и кой диктатура. "Има един, който казва, че е единственият човек и всички трябва да се съобразяват с него. Този свят не зависеше от султан Сюлейман, та от теб ли ще зависи?", пита на висок глас Демирташ. "Ние, кюрдите, ще осигурим мира, и да искат, и да не искат нашите 10 точки и майчин език. Той си знае, че понеже сме единствената сила, която може да спре ПСР, ще бъдем подложени на атаки", твърди Демирташ. Призивът е привържениците да останат спокойни, да се дават умни отговори, да не се отговаря на предизвикателствата, особено на онези, които искат да саботират изборите. И още нещо, по-различно и ново. "Вие вече стигнахте до положение, в което може да управлявате страната. HDP е средство за това". Ами ако наистина има договорки за съвместно управление с ПСР при дадени изборни резултати? Засега Демирташ се заклева във вярност към избирателите. Твърди, че като минат 10-те процента, те всъщност ще спрат ПСР и ще "покажат силата на народа". Или образно по турски "избирателните урни ще ги поверим на лъвовете като вас, за да не могат котките да ги доближават". Имаше едни котки на минали избори, които решиха резултатите в полза на ПСР. И в Турция всички са лъвове преди изборите. Но е факт, че и там никак не е скучно в дадената политическа ситуация.
Въпросът е какво мисли онзи електорат, който не се счита представен в Меджлиса, не припознава ислямските уклони на управление и поведение, диктатурата, и отдавна е закърмен с идеите на светското начало на републиката и свободата на словото. Ще успее ли опозицията да ограничи влиянието на управляващата ПСР и да не позволи нейно ново парламентарно мнозинство? Едва ли някой на този етап може да отговори положително на този въпрос. Дори да се казва Реджеп Тайип Ердоган или да е премиер като Давутоглу. А дали Апо може да е новият Мандела е още по-мъгляво предположение. От собствен опит знаем какво е по време на предизборни кампании. Още повече, когато резултатите не винаги зависят само от вътрешни фактори.

 Премиерът Давутоглу пее с празнуващите кюрди