Няма кътче по света, където да не се говори за базовия доход

Цветелина Каляшева и Ивайло Кирилов са изпълнителни директори на Фондация "Синята птица". Сред нейните основни цели са да поощри и да подкрепи хората да развиват своите таланти и заложби, да живеят един по-творчески и щастлив живот, следвайки своето призвание и правейки това, което им харесва, а не това, което им налага средата. Различните семинари в сферата на личностното и професионалното развитие, както с български, така и с чужди водещи, и всекидневните медитативни практики са част от методите, които използват от фондацията. Темата, която събуди нашия интерес и решихме да поговорим с Цветелина и Ивайло, е идеята за безусловен базов доход (ББД), която набира все по-голяма популярност по света. "Синята птица" е официален член на Европейската асоциация за ББД. Конкретният повод за нашата среща пък е проведената наскоро международна конференция "Безусловният базов доход - решение на неравенството в обществото" в Марибор, Словения, на която участва и проф. Кръстьо Петков, председател на Съюза на икономистите в България.

"В света има най-много неравенство и в същото време най-много богатство"
"В Словения движението за базов доход е много масово"
"Доста западни бизнесмени осъзнават и подкрепят идеята"

- Вашата фондация е член на Европейската асоциация за безусловен базов доход. Разкажете повече за инициативата.
Ивайло Кирилов: Членове сме още когато стартира инициативата. Изцяло на доброволни начала около нас се събраха много хора от цяла България. С много от тях не се познаваме лично, контактуваме в интернет пространството.
- Все пак има интерес към темата и у нас, макар като цяло в общественото пространство да не се говори много...
И. К.: Да, доста голям. В интернет създадохме група за преводачи, към която се присъединиха доста хора. Споделяме там статии на английски или немски и който има желание и възможност, превежда. След това ги споделяме на фейсбук страницата ни. Всъщност медиите не говорят много. А в свободното пространство на интернет се говори и хората, които започват да подкрепят и да осъзнават идеята, нарастват асиметрично.
- Значи се набират доста съмишленици.
Цветелина Каляшева: Когато започнахме кампанията по Европейската гражданска инициатива за базов доход, бяхме само двамата, без никакви ресурси, и чрез социалните мрежи набрахме много голям кръг от привърженици. Редовно информираме медиите за това, което се случва по света, защото мисля, че вече няма кътче, където да не се говори за базовия доход. Цели 45 са пилотните проекти и експерименти в света, т.е. нямаме само един пример от Канада или пък от Африка, или от Индия, където вече има 2 проекта. В цял свят са правени такива проекти, включително и в Лондон с бездомни хора. Но това са неща, за които не се говори масово. Основно регионални медии отразяват информацията, която разпращам.
- А били ли сте на някое от тези места, за да видите от първо лице как работи тази схема?
И. К.: Ние вече лично познаваме хората, които са правили проектите. Има много информация в интернет.
- Кои са основните акценти от международната конференция за базовия доход в Марибор, на която присъствахте?
И. К.: По повод конференцията си мисля, че обществото просто не може да осъзнае системата, в която живее. Ние живеем в система, в която общественият интерес се превръща в частен. И той нараства асиметрично. Неравенството вече е огромно. Когато системата е заложена неправилно, няма как да не се получим изкривяване. Базовият доход предлага нещо друго, той еманципира общественото благосъстояние. Ето един много прост пример - в момента живеем в среда, управлявана от банки, застрахователни дружества и пенсионни дружества, които всеки един ден изземат богатството на всички хора, за да можеш да получиш нещо след 20-25 години. Базовият доход предлага това, което се взима днес, да се връща днес при хората. Това е система на благоденствие. В момента в света има най-много неравенство и в същото време най-много богатство. Трябва да обясним точно това на обществото. Хората трябва да осъзнаят, че ако искат друг начин на живот, то трябва да променят системата, в която живеят.
Цв. К.: В Марибор се събраха изключително много хора от различни поколения и от различни социални кръгове. Присъстваха не само участници от цяла Европа, но и колеги от Щатите. Този път нямаше само представители на различни активистки движения. Присъстваха академици от цял свят. Проф. Кръстьо Петков, председател на Съюза на икономистите в България, имаше много голям принос в конференцията и беше широко оценен. Той описа как работи системата в момента и какви са механизмите за нейното източване.
Научихме например, че в Словения движението за базов доход е много масово, подкрепя се от много млади хора, от академици. Не само философи, но и от икономисти и от инженери дори. Беше интересно да разберем как инженерната мисъл интерпретира идеята за базов доход - той работи като една затворена енергийна верига и всъщност потоците от благата не спират, те се въртят постоянно между всички във веригата. Участваха и бизнесмени.
- Каква е тяхната позиция?
Цв. К.: Имаше един бизнесмен от Швейцария. Той разбира, че идеята за базов доход дори подкрепя бизнеса. От една страна, базовият доход еманципира хората, давайки им ресурс, който те могат да потребяват, същевременно влияе и на креативността и продуктивността им. Когато нашите основни нужди са задоволени, ние вече мислим как да се развиваме, как да развием нашите интереси, нашите заложби. А това няма как да не се отрази и на бизнеса. Притесненията на мнозина, включително и предприемачи, са, че хората ще спрат да работят. Истината е, че хората са претоварени, стресът е твърде голям и наистина имат нужда от почивка. Хората, запитани как ще действат, ако им се предостави ББД, чистосърдечно си признават, че ще си починат две седмици, но не могат да си представят да не правят нищо.
И. К.: Доста западни бизнесмени осъзнават и подкрепят идеята. Може би най-известният е третият по богатство германец - проф. Гьотц Вернер, създател на известна верига дрогерии. Но всъщност бизнесът има две направления - имаме работещите, имаме бизнес хората, които развиват проекти и носят блага към системата. Има и друг бизнес, който действа хищнически и източва системата. Трябва да се отреже това парче, което не носи нищо на системата, за да може тя да се развива. Индивидите, които я източват, нараснаха страшно много. Но в така устроената система този контрол е много труден. Базовият доход дава възможност за една нова система и нови взаимоотношения между различните нива. Това в момента се осъзнава от икономистите. Започнахме да пишем проекти, именно това е една от целите, които си поставихме на конференцията в Марибор - всяка държава да изработи собствен проект, защото ние сме различни. Другата цел е поне 10% от европейското население да бъде информирано за базовия доход, защото когато започнахме инициативата, този процент не беше толкова голям и беше напълно нормално да не се подкрепи толкова бързо. Оказа се, че базовият доход е много простичка идея, но много трудна за осъзнаване и с много големи превенции от страна на хората, защото те са напатили. Едни я определят като комунистическа, други като капиталистическа. Но тя всъщност е човешка.
- Има ли разлика в приемането на идеята в България и в другите европейски страни?
Цв. К.: В другите европейски страни като че ли по-лесно се приема тази идея, там обществата са по-солидарни, съществува по-голяма чувствителност и нетърпимост към това в обществото да има хора и деца, които да живеят в трудни условия, а камо ли в бедност, тъй като бедността нараства не само у нас, но и в останалата част от Европа. Процентите вече достигат 25. Има съществена разлика между мисленето в Европа и у нас - хората там мислят за всички, за цялото общество, изхождайки от себе си, защото знаят, че ако моят съсед днес е беден, най-вероятно и аз утре ще обеднея. В България хората като чуят за базовия доход, първата им реакция е - Как? И другите ли ще взимат?
И. К.: Ние сме загубили доверието помежду си, а навън го има. От друга страна, ние никога не сме били богати, не сме имали стандарт. А в момента Западна Европа започва да губи стандарта си и това се усеща много. Данните дори не показват реалната ситуация - около 50% от младото население на Европа е безработно. По-големият проблем е, че това е тенденция. Ако сега си на 25 и си безработен до 35, това означава, че ти никога няма да работиш, тотално си изключен от обществото. Хората на Запад вече са осъзнали това и искат да има ББД. При възрастното население безработицата е 25 процента. Това са огромни цифри, които няма как да бъдат обърнати поради една проста причина. Ние живеем вече в едно общество, което е компютъризирано. Всяко работно място, което се губи, се замества от машина. Наскоро разбрах, че в Германия са направили машина за изкупуване на пластмасови и стъклени бутилки без човешко участие, т.е. дори клошарите няма да има какво да правят.
Обществото стига до такъв прецедент, че има огромен ресурс, има огромна продукция, немалка част от която се изхвърля, има много услуги, и в същото време има една огромна част от хора, които не могат да ползват нищо. Ако тази система не бъде завъртяна, тя ще се скъса и този път късането ще бъде много по-голямо. Общественият интерес е превърнат в частен и се държи непочтено и нечестно. Да вземеш една концесия по измамен начин, както се случва масово в целия свят, не само в България, и да я използваш така, че тя да захранва 5 души за сметка на останалите 95 - в това няма никакво бизнес начинание. Ето, Орбан национализира ЕРП-тата. Но е доста късно вече, защото системата е източена и това, с което е злоупотребено, няма как да се възстанови. Парите са като водата, която идва да напоява растенията. Водата тече и се поливат доматите, краставиците, чушките, за да пораснат. Не може без да ги поливаш. А в обществото, в което живеем, този поток се спира. Например за мен инициативата на ЕЦБ за количествените улеснения е пълен абсурд, защото се знае от 2008 г., че този механизъм в Щатите не действа, във Великобритания също. Ако същата сума се разпредели между европейските граждани, всеки ще получи чек от по 3 хил. евро. И те ще завъртят колелото на системата, която е в колапс, защото няма потребление.
- Виждате ли в близко бъдеще реален пилотен проект в България?
И. К.: Ние с проф. Петков работим в това направление. В момента се правят изчисления. За западните държави няма никакъв проблем да въведат базовия доход. Например белгийците са пресметнали, че може да спрат военните разходи, да прехвърлят тези пари за базов доход и така бюджет и държава остават на печалба. В западните държави средствата за базов доход като обем са част от бюджета, а при нас те надхвърлят този бюджет. Трябва да видим как ще се случи при нас, защото ние не може да спрем военните разходи, които ги нямаме.
- Тогава откъде ще дойдат тези средства?
И. К.: Пак ще дойдат. Ето например ние взимаме един заем, който остава над парника отгоре, и растенията остават да платят този заем. Поляти, неполяти, наторени, ненаторени, те трябва да вържат домати, образно казано. Как ще стане това обаче никой не се интересува. Но това, по мое скромно мнение, е умишлена схема за заробване на държавите. Нашата система се източва страшно много, ако тези дупки бъдат запушени, няма да има никакъв проблем да се въведе базов доход. И това прави екип от експерти заедно с проф. Петков, има и много млади хора, които са се заели с тази задача. А ние с Цвети сме носители на идеята. Отделно се провеждат разговори с юристи, за да видим как трябва да се обоснове самата идея - като проект за договор или да се заложи в конституцията като право. Така че се надяваме в скоро време да има яснота как това да се случи в икономически план.
Към настоящия момент в Германия от 10 души 4 са работещи, а другите 6 са на социални помощи. А това са огромни разходи. Ако се въведе базовият доход, всичките тези разходи за социални практики отпадат. Защото ти имаш една електронна карта, която ти се зарежда с финансов ресурс в началото на месеца и трябва да изхарчиш до края. Системата е опростена максимално. Най-вече базовият доход ще доведе до намаляване на корупционните практики. И още един парадокс - той ще намали потреблението, но пък ще го вкара в правилен вид, защото само за няколко месеца, в зависимост от нуждите на хората, до една-две години икономиката ще се обърне спрямо техните нужди и тогава няма да има и безсмислено произвеждане на стоки и услуги, които никой няма да потребява. По този начин се съхранява ресурсът на света и на земята като цяло.
Цв. К.: Ето един интересен случай. В онлайн платформа, направена от словенското правителство, гражданите правят своите предложения, гласува се и правителството дава своя отговор. Относно базовия доход отговорът бил следният: Може да се направи, но няма, за да не се съкращава администрацията. Това е парадоксално, защото базовият доход не изключва никого. Да, ако се въведе тази система, част от администрацията ще трябва да се съкрати.
- Може би така ще влезе в нормални рамки, няма да е раздута.
Цв. К.: Но никой няма да остане на улицата.
И. К.: Очакваме с интерес догодина, когато Швейцария ще проведе референдум по въпроса за базовия доход. Швейцарският бизнесмен, който беше на конференцията, ни каза, че сега ще се направи тур из цяла Швейцария, за да се изясни на хората. Ако Швейцария успее да пробие, след това много бързо ще се случи. Но ако не успее, процесът ще се забави. Но той е необратим, защото това неравенство, в което се живее, няма как да продължи.
- А има ли възможност за нова Европейска гражданска инициатива (ЕГИ)?
Цв. К.: На този етап с колегите от Европа изчакваме, тъй като ЕК се е ангажирала да направи промени в регламента за ЕГИ. Ние в България се включихме 3 месеца след старта на инициативата и причината за това е, че самият регламент среща бюрократични пречки, заради които гражданските инициативи се забавят. Тече диалог между гражданите и ЕК по предложение да се облекчи този механизъм. За разлика от закона за референдумите в Швейцария, ЕГИ като един вид европейски референдум не задължава ЕК и ЕП да реагират положително на гражданските предложения. Ето примера с ЕГИ за ТТИП - ЕК отказа регистрирането на тази инициатива. Т.е. при сегашния регламент институциите нямат никаква пречка да блокират гражданския контрол и участие в управлението. Сега тече успоредно една неформална ЕГИ по ТТИП, която събра над 1,5 млн. подписа само за няколко месеца.
И. К.: Да се върнем на България и парадоксите. Швейцария събира 100 хил. подписа при население равно на нашето, в ЕС искат 1 млн. подписа на 500 млн. население. В нашата голяма България искат 500 хил. подписа, при това нямат право да бъдат събрани по електронен път.
Неглижирането, което управляващите демонстрират към хората, спира техния потенциал и желанието им да се развиват. Явно това е цел номер едно за хората, които държат тази система - да спрат развитието на хората, живеещи на тази територия, и отгоре на всичко да ги потискат постоянно по най-различни начини. Те ни карат да абдикираме от живота.
- Защото така сме по-лесно управляеми.
И. К.: Да, но точно тук е важната роля на медиите.
- Как отговаряте на хора, които казват, че идеята за базов доход е твърде идеалистична?
Цв. К.: При базовия доход вече изобщо не може да говорим за утопия, защото той на практика съществува. Освен това всички тези 45 пилотни проекта в света показват, че той дори работи прекрасно. В Северна Каролина има едно градче, в което гражданите му всяка година получават базов доход, макар да не го наричат така, в размер на 10 хил. долара. Т.е. това е напълно възможно да се случи както на общинско, така и на национално ниво. В конкретния случай базовият доход се финансира от местното казино. Така че въпросът не е дали това е възможно да се случи, а всяка една държава да измисли собствения си модел как да се случи. А и се подкрепя не само от хора, които са в крайна нужда, а и от милионери и милиардери в цял свят. Има политически формации, които осъзнават, че това е новият начин да работи една система, едно общество.
И. К.: На 19 април във Финландия ще има избори, 65% от кандидат-депутатите са заявили, че подкрепят базовия доход. 75% от населението е готово за базов доход, така че може да има изненада - Финландия да е първата държава, която ще въведе безусловния базов доход.
 

Догодина Швейцария ще проведе референдум за ББД

Проект с бездомници в Лондон доказва ефективността на безусловния базов доход